Л юбовна връзка – силна и истинска, която продължава цял живот с хиляди разменени писма и далеч по-малко и по-проблематични срещи очи в очи. Именно в такава са въвлечени актьорите Яна Маринова и Свежен Младенов в спектакъла на Георги Михалков по номинираната за „Пулицър“ пиеса на американския драматург Албърт Гърни „Любовни писма“ (1988).
Любовна връзка – силна и истинска, която продължава цял живот с хиляди разменени писма и далеч по-малко и по-проблематични срещи очи в очи. Именно в такава са въвлечени актьорите Яна Маринова и Свежен Младенов в спектакъла на Георги Михалков по номинираната за „Пулицър“ пиеса на американския драматург Албърт Гърни „Любовни писма“ (1988).
Продукцията е на Варненския театър, а този месец имаше и софийска премиера в Сити Марк Арт Център, където следващото й представление ще е на 30 октомври.
Малката Алекса на Яна Маринова е волна като птичка, понякога дори фриволна, спонтанна и очарователна непукистка. Томас на Свежен Младенов още от дете е овладян, възпитан и държи на мнението на баща си. Тя непринудено развява бейби-рокличка, а той от 8-годишен се бори с неудобството на костюма и вратовръзката. Точно на тази възраст ги връхлитат първите трепети – нали противоположностите се привличат, и дружбата им ще продължи десетилетия: със забавните недоразумения, с кратките докосвания на житейските траектории, с фаталните разминавания, които ги белязват. Хода на подобни любовни истории проследяват и други любими на публиката романтични драми като „Догодина по същото време“ и „Специални поводи“ на Бърнард Слейд, но тук общуването е по-интензивно: не всяка година, не през няколко години, а почти ежедневно. Оказва се, че не само Фейсбук-поколенията се страхуват от живото общуване – тази плахост владее и техните родители, епистоларните хора, които през ден са пишели истински писма на хартия, когато се обичат. Такъв е героят на Младенов: той има необходимост да споделя записани мисли и чувства, докато по-напористите ухажори вече се ползват от екстрите на... домашния телефон. Героинята на Яна пише и рисува по стъклените паравани на декора (сценографията е на Петър Митев): за нея е това е експеримент, закачка терапия... Връзката на Алекса и Томас прилича на игра на ластик – колкото повече единият придърпва, толкова повече другият се бои от близостта и се опитва да се отдалечи на безобидна дистанция. Но моментите на откровение са неизбежни. От искряща като шампанско комедия „Любовни писма“ преминава в (мело)драма, когато той става сенатор и трябва да пази репутацията си, а тя потъва в депресията и мъглата на клиниките.
Знаем, че Свежен Младенов е актьор от „тежката артилерия“ и носител на „Аскеер“; голямото откритие за мнозина тук ще е Яна – за онези, които не са я гледали в моноспектакъла й „Глас“ или в „Изборът на Марта“ от Галсеран при същия режисьор. Цели светове преминават само в един неин поглед. Тук е и дете, и изкусителка, и страдалка, тотално предизвикателство за партньора си – за възпитанието на героя му, за търпението, за намерението да се откъсне от магнита на нейния чар. Невъзможно е.
Монитор
