- При мен първо дойдоха възрастни, а след това деца. Наблюдавам силната трансформация при възрастните. Те обикновено търсят отговор на много сериозни житейски въпроси. Искат да видят пътя си, своята цел в живота. И докато редят фигурките, цял един свят излиза отгоре и сами намират отговор. Излизат с години потискани проблеми, мъка, която те си мислят, че са успели да набутат в някое ъгълче на душата, така че никога да не излезе. Те търсят отговор защо не се случват връзките им. Понякога просто казват:”Искам да направя нещо за душата си”. Пясъкът много помага в критични ситуации. Родителите водят децата си тук след развод, при прояви на агресия, гняв, при различни проблеми от аутистичния спектър.
- Днес като че ли всички сме забързани, сърдити, агресивни. Няма как това да не се пренесе и върху детето. Това ли е причина за нарастващата агресия у децата?
- Децата са наше отражение. Боли, когато се опитвам деликатно да кажа на родителите опита си на майка, която има 4 деца. Не им чета лекции, споделям личен опит. И знам, че когато едно дете е гневно, значи е добре мама и тате да се замислят какво се е случило предишния ден. В това отношение родителите носят огромна отговорност какво правят у дома, как се държат помежду си, обичат ли се, докосват ли се, намират ли време един за друг. Наистина е важно какъв пример даваме – сядаме ли вечер заедно на масата, за да обсъждаме проблемите. Детето вижда и усеща. Ако то усеща поток от обич между родителите си, трудно ще бъде агресивно в училище. Когато започне да се самонаранява или да наранява другите, е добре да се огледаме и да кажем „Аз нещо греша, а не детето”. Детето е отражение, огледало на това, което става в семейството. Това, което го отличава от възрастните, е, че то носи огромна всеопрощаваща обич към нас. До един момент, когато нещо много заболи, и то изгради защита. И то слага маска, за която крие проблемите си. В сандъчето с пясък маските падат. Когато поставяме фигурки и играем, осъзнаваме, много неща. Това е цял свят, който оживява, след като човек си тръгне оттук.
- Винаги намираме оправдание с възрастовите кризи на детето, не търсим помощ от специалист и чакаме да мине. Става ли от само себе си?
- Няма как да мине от само себе си. Ние самите сме минали през много кризи. Те са свързани с всеки преход, не само с възрастта – смяна на работа, загуба на близък човек, страх, паник атаки ... и се притеснявам, когато чуя някоя майка да казва: „А вече не мога. Нека се оправя сам.”
- Ако наистина не може и се чувства безпомощна?
- Децата имат нужда да намерят отговори. И тези отговори би трябвало да дойдат от нас. Ако в семейството има топлина, разбиране и подкрепа, тогава отговорите идват и преходът от една в друга възраст е по-лек. Гневът, бунтът на тийнейджърите трябва да се случи. По-важно е какви ще станат след това. Как ще излязат от тази криза. Дали дъщерята ще се върне при майката и ще намери подкрепа в семейството. Или ще остане с обезобразено от пиърсинг лице и татуировки, защото това е модата и е израз на младежкия гняв и ще е сама цял живот. Това зависи от нас. Защото в тези кризи обикновено семейството израства, връзките между партньорите се засилват. Важно е как ще реагират и майката, и бащата. Дали ще има скандал или разбиране и мъдрост. Дали цялото семейство ще се гушне или някой ще бъде изгонен от дома. Това е книгата на живота, която пишем сами.
Монитор
