Н а 4 и 5 февруари на сцената на Държавна опера Варна предстоят премиерните представления на мюзикъла „Оркестър без име“ с режисьор Борис Панкин и диригент Страцимир Павлов. Мюзикълът е адаптация по сценария на Станислав Стратиев за едноименния култов филм на режисьора Людмил Кирков от 1982 г. През януари тази година се навършиха 40 години, откакто любимият на милиони българи филм излезе на екран. Някои от неговите диалози и реплики вече са придобили статут на крилати фрази, като вездесъщата реплика на певицата Рени „... и още нещо“.
На 4 и 5 февруари на сцената на Държавна опера Варна предстоят премиерните представления на мюзикъла „Оркестър без име“ с режисьор Борис Панкин и диригент Страцимир Павлов. Мюзикълът е адаптация по сценария на Станислав Стратиев за едноименния култов филм на режисьора Людмил Кирков от 1982 г. През януари тази година се навършиха 40 години, откакто любимият на милиони българи филм излезе на екран. Някои от неговите диалози и реплики вече са придобили статут на крилати фрази, като вездесъщата реплика на певицата Рени „... и още нещо“.
Известно е, че на пробни снимки за ролята тогава се явяват около 30 актриси с дипломи от ВИТИЗ, но манекенката Катерина Евро печели безапелационно ролята, с която продължаваме да я свързваме и днес.
В ролите са пеещите актьори Мариан Бачев (Велко), Йоан Попов (Гошето), Николай Дограмаджиев (Павката), Борислав Веженов (Филип), Димитрина Германова (Ваня), Волена Апостолова (Рени), Валери Ценков (Бай Петър) и др. В образа на италианеца Паоло Леопарди, който отмъква на оркестъра певицата Рени, е
известният музикант Стоян Роянов-Яя
Със специалното участие на Михаил Петров в ролята на Миташки. Гост-солисти, солисти, балет и оркестър на Държавна опера Варна.
Според режисьора Борис Панкин българите харесват филма „Оркестър без име“, защото в него е заложена нагласата на човек да мечтае. „Всеки от нас мечтае да полети на крилете на нещо, което обича да прави, дори то да не е неговата професия. Нито един от оркестрантите – монтьор, касиер, продавачка – не е музикант, но всички те имат една и съща мечта: искат да полетят на крилете на музиката. Тази мечта впрочем поражда вселена от тв риалити шоута, които се радват на огромна популярност, като „Гласовете на България“, „X Factor“ и т.н. Волена Апостолова, която е нашата Рени, стигна почти до финала на едно такова риалити. Няма нищо по-хубаво от това да следваш мечтата си, а когато си повярваш, че можеш, ти вероятно наистина можеш. Ето защо „Оркестър без име“ е толкова близък до българската душевност”, убеден е режисьорът.
Сценографските и костюмографските решения на Петър Митев, както и хореографията на Анастасия Неделчева пресъздават 70-те години на миналия век у нас. Със соцепохата са съобразени също музикалните инструменти и дори чуждестранните песни, които звучат във филма. И за разлика от филмовите оркестранти, артистите в мюзикъла наистина пеят. Тук можем да си припомним онази забавна история, когато по време на снимките за филма в Созопол актьорите решават на шега да се представят в градското казино за истински оркестър, пускат на плейбек Che sara` и изиграват изпълнението си от филма. Никой от посетителите не подозира, че музикантите и певицата не са „истински“. Напротив, всички остават възхитени и настояват за бис. А актьорите, за да не им се наложи „да пеят“ втори път, обясняват, че с тази песен само са поздравили един приятел за рождения му ден.
В мюзикъла
звучат 16 златни български хита
на Васил Найденов, „Тангра“, „Щурците“, „Сигнал“, ФСБ, LZ и Силвия Кацарова, „Кукери“, „Контрол“ и „Тоника“ – селекция на Борис Панкин, както и песента „Оставаме“ на Борис Карадимчев, с която завършва филмът. „Оркестър без име“ е джубокс мюзикъл, подобно на Mamma Mia!, с готови песни. Без да се намесва в оригиналния аранжимент, маестро Страцимир Павлов е адаптирал този рок и поп мюзикъл за оркестър с класически и поп музиканти.
Различен от филма е финалът на мюзикъла. Решен със съвременни визуални средства, той създава асоциация за един сюрреалистичен преход от пустинния плаж на Алепу, подчинен на идеята за мечтата. Мечтата, която дори да трае само няколко минути, си струва целия живот...
Монитор
