Н ародът ни нарича първия ден на Новата година Васильовден, Василица или Сурваки. Той е свързан с важен повратен момент в природата - зимното слънцестоене е отминало и денят отново се е „обърнал“ на лято. Затова е изключително богат на различни гадания и обреди. Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря. Тя е също така богата, както и на Коледа. Задължителни са печеният петел, пълнен с ориз и свинско във вид на пача. На масата трябва да има и баница с късмети, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството. Обредният хляб често повтаря украсата и названията на коледната „боговица“. След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им. Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази "за Богородица". Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. След прибирането на трапезата се запазват суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешникът с пепелта от предишната кадена вечеря. Интересно е, че на Васильовден свинското месо се кади, което не се прави на нито един друг празник
Васильовденският хляб наподобява този от Коледа.
Момите и ергените поставят под възглавницата си първия залък от баницата или питата с късмети. И този, когото сънуват, ще е бъдещият им съпруг или съпруга. Всеки си избира орех от трапезата, който се чупи, за да предвещае каква ще е новата година за човека. Ако ядката е голяма и здрава, здраво ще е и семейството. Пукат се и дрянови пъпки. Заедно с житни зърна те се хвърлят в огъня и което пукне и подскочи високо, той ще бъде здрав и пъргав през годината.
В някои части на България на масата присъства и кромид, който също е прикаден с тамян. Той се нарязва на дванадесет колелца, колкото са месеците в годината, като всяко едно от тях се поръсва със сол. На следващата сутрин се гадае какъв ще е съответният месец - ако солта се е стопила, значи ще е дъждовен и обратно - ако не е, месецът ще е ясен и сух. Ако някой кихне на Васильовден, на него се нарича първото домашно животно, което се роди напролет, тъй като това се счита за добър знак. Жените потопяват дрян във вода, с която измиват косите си, за да бъдат здрави и лъскави през цялата година.
Сурвакарчетата гонят злите сили.
Сурвакарчета гонят злите сили
Васильовден е любим празник и на децата заради обичая сурвакане. Сурвакарите са момчета между 10- и 14-годишна възраст. Събрани на групички, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Децата удрят по гърба със сурвачката всеки член от семейството, започвайки от най-възрастния, изричайки пожелания, с които прогонват злите сили, които вилнеят по време на "мръсните дни" до Йордановден. Така те предпазват от тях къщата и живеещите в нея. Домакините даряват сурвакарите с дребни пари, кравайчета и сушени плодове, в по-ново време и с различни сладки и бонбони.
