- Г-н Гълъбинов, правим това интервю непосредствено след края на Джирото. Вие бяхте на финала с цялото си семейство, всички, качени на велосипеди. Как смятате, добре ли се представихме пред чужденците?
- Грандиозно събитие. Особено когато преди финала хиляди столичани яхнаха колелата и изпълниха „Цариградско шосе“ от Орлов мост чак до Окръжна болница. Заприлича на грандиозния митинг на СДС от 1990 година. Прекрасно беше, че България беше домакин на такава спортна проява. Това е огромна реклама за страната ни. На прага на летния туристически сезон наистина получихме страхотна реклама. България не е само ски, не е само море, тя има много други възможности. Джирото ги показа, видяха ги милиони по целия свят. Получи се много хубав маркетинг.
- Изпратихме миналата седмица с добри новини за Джирото. Имаме и добри новини откъм вътрешната политика. Имаме вече редовно правителство, което заработи веднага на пълни обороти. И в понеделник внесе първите промени в закони, свързани с т.нар. битка с високите цени. В каква посока според вас трябва да бъдат тези мерки?
- За да сме пределно откровени, нека кажем, че в Европейския съюз се прилагат най-различни мерки за борба с високите цени. Не може да се каже категорично, че някои от тези мерки са изцяло ефективни. В повечето случаи мерките, които се прилагат, имат спорен ефект или частичен, временен такъв. Можем да групираме тези мерки в три основни групи. В първата група влизат административните мерки – тя е най-лесна от страна на държавата. Държавата има силата със своите регулатори, чрез законодателството и изпълнителната власт, да въвежда такива мерки. Може например да определи административен таван на цените, на търговските надценки. Може дори да въведе ограничения на количеството гориво, което зареждате на бензиностанцията например. При евентуален дефицит да определи точно колко ще може да зарежда леката кола или товарният автомобил. Държавата може също да проверява по веригата на доставките доколко са ефективни направените разходи. За да се види как се стига до крайната цена по документи.
- Как се прилагат тези мерки в Европейския съюз?
- Прилагат ги в целия Европейски съюз. Има фиксирани цени, пределни търговски надценки – например не повече от 5 процента може да постави отгоре дадена бензиностанция над доставната цена. Това обаче има спорен и временен ефект и може да доведе в определени случаи до дефицит и укриване на определени стоки. Това е така, защото липсва мотивация в производителя, в търговеца.
- Каква е другата група от възможни мерки?
- Другата група засяга бюджета. Става дума за данъчни и акцизни мерки. Трябва да си отговорим на въпроса възможно ли е с бюджета, който предстои да бъде приет, да се правят данъчни промени? Например временно да се намали ДДС за някои стоки. Може да са хранителни, може да са горива, може да е енергия. Да се намали през ДДС ускорението, с което растат цените. Но това дали ще ни го позволи бюджетът от гледна точка на приходи и разходи. И дали няма да се вдигне дефицитът, който гоним, да не е над 3 процента. И тук моментът е доста дискусионен. При горивата става дума за акцизи. Но нашите са най-ниските в ЕС и едва ли ще получим одобрението на ЕК, защото ще създадем доста нелоялна конкуренция. Значи можем да играем с ДДС с временно намаление на ставката, но трябва да се види за кои сектори. Веднага ще скочат различни браншове, че и те искат. Например на определени хранителни стоки, но и на лекарствата в аптеките. Такава практика има в ЕС, широкоразпространена е и в еврозоната.
- А коя е третата възможност за борба с поскъпването?
- Това е социалната възможност. Да се компенсират чрез ваучери или фиксирана сума най-нуждаещите се социално слаби слоеве от населението. Тук веднага възниква въпросът – те са социално слаби, пък имат автомобили, някои имат и по два... Затова нещата трябва да се прецизират. И сега я има тази мярка. Но с 20 евро могат да си налеят 12 литра дизел, което няма да им стигне, ако пътуват редовно. Важен е въпросът може ли бюджетът да си позволи по-широк кръг от компенсации.
- А нямаме ли известни резерви?
- Да, имаме. Това са т.нар. бели пари за черни дни. Това е фискалният резерв. Откакто влязохме в еврозоната, целият ни фискален резерв вече не е нужен да крепи курса на лева към еврото. Европейската централна банка се грижи вече изцяло за ценовата стабилност. Част от нашия резерв отиде като вноска в Европейската централна банка и в европейския механизъм за стабилност, от който да се ползваме при евентуална нужда. Но голяма част от този резерв си остава у нас. Трябва обаче да го прегледаме. Резервът е на ниво от около 5,850 млрд. евро. Но вътре е включен и сребърният фонд, както и други целеви източници, които нямаме право да харчим. Като се приспаднат, пак остават по мои преценки около 2,6 млрд. евро, които до края на годината са на разположение на новото правителство. Те са негов комфорт. Затова нека не прибързваме с малко катастрофични сценарии, че състоянието на хазната е много лошо. Има ги тези пари – бели пари за черни дни. Тези пари могат да се ползват така, че да не се вдига лимитът за емитиране на дълг. Да, ние пак ще продължим да теглим дългове, неизбежно е, трябва да се плащат старите дългове. Но няма да има нужда чак пък толкова много да теглим, защото можем да ползваме частта от резерва. Големият въпрос е дали ще го ползваме само за социални плащания или за капиталовата програма, за инвестиции. Само от Плана за възстановяване и устойчивост, който е изключително важен, очакваме четвърто плащане, но освен от него да го подкрепим и с друга държавна пара. И да привличаме върху него и около него частни инвестиции. Целта е да извършим конверсия на икономическия ни растеж.
- Знае се, че досега растежът се крепи основно на потреблението. Нали така?
- Да. Крепи се почти изцяло от едно бясно потребление. И публично, и частно. Да вземем миналата година – на прага на еврозоната българите потребяваха доста сериозно. Купуваха се повече апартаменти, автомобили, стоки за бита, пътувания в чужбина и т.н. Имаме нужда от конверсия, не можем да разчитаме с тази скорост да продължи потреблението. В момента сме свидетели и на известно стъписване. То се влияе и от външни фактори като войната в Иран, цените на горивата и другите цени. Забелязва се известно въздържане, също и на имотния пазар. Вижда се включително и на пазара на стоките за масово потребление. Питам се, не е ли времето сега да направим тази конверсия и да обърнем източника на растежа от потребление към инвестиции. В еврозоната имаме много по-голяма възможност за това. България трябва да се рекламира, но не само като възможност за инвестиции в имоти, а в индустрия, в бизнеси, които носят добавена стойност. Да не забравяме и износа.
- Да се върнем на цените. Как стои въпросът с контрола?
- Има идеи за много по-строг контрол. Чувам мнения за създаване на данъчна полиция, полиция, която да следи пазара на труда, която да следи за трудовите договори и работата на черно. Специално голямо внимание се отделя на борбата със сивата икономика, която у нас е поне 30 процента. Може да се каже, че тези мерки са известно залитане в едната крайност – контролът може да доведе и до произвол. Но пък е нормално да се появяват такива предложения, защото очевидно не се справяме със сивата икономика. Друга мярка, която се лансира, е държавата да влезе в ролята си на по-голям разпределител на ресурси. Преразпределението през бюджета ще бъде свалено на под 40 процента, но чрез държавните поръчки ще се увеличи общият оборот в БВП. Казва се така – имаме да довършваме магистрали, друга държавна инфраструктура. И с тези поръчки ще се получи допълнителна мотивация. Но чрез тези поръчки да се контролира повече икономиката. Не знам обаче какъв ще е ефектът от подобна икономическа политика. Например Турция разчиташе дълго време на големи инфраструктурни проекти. Но за миналата година Турция има над 30 процента инфлация. Така че има опасност по тази линия вместо да контролираме нещата да ги изпуснем.
- А как стоят нещата при другите ни съседи?
- В Гърция мерките имат доста спорен ефект. Там определен списък от стоки от първа необходимост е договорено да се продават на фиксирани базови цени. В Гърция временно се субсидира строителният сектор и сделките с имоти. Например освобождават от ДДС сделките с недвижими имоти. Не знам дали това е правилната мярка и за България. В Румъния изпуснаха бюджетния дефицит. Двойно по-голям е от изискуемия. Така че Румъния едва ли скоро ще може да се включи в критериите за еврозоната.
- Ще има ли новото правителство 100 дни спокойствие?
- Мисля, че винаги трябва да се дава толеранс. В крайна сметка нека да гледаме хубавото и положителното. България е в Европейския съюз, в еврозоната, пътуваме свободно, в НАТО сме. Бих казал, че за нас хубавото предстои. Въпросът е обаче дали разбираме кое е хубавото и дали можем достатъчно бързо да го постигнем. Това правителство има възможности, може да изкара и пълен мандат. Но нека не му се възлагат за тази година някакви суперочаквания. Трябва ни балансиран бюджет, дефицит по възможност до 3 процента, борба с инфлацията, добра комуникация с Европейската централна банка, за да се види лихвеният процент. Ако ЕЦБ тръгне да увеличава лихвите, това и нас ще ни засегне. Пак ще повторя - разумно да се използват парите от фискалния резерв, както и лимитът за дълга. Данъчни промени – по-вероятно с бюджета за 2027 г. и в прогнозата в макрорамката до 2030 г. Може да се помисли за промени на ДДС, както и при подоходното облагане. Ние сме единствената толкова привилегирована държава в ЕС в това отношение. За ДДС – също – всички други държави имат по-ниски ставки за храни и лекарства. Както и при фирмените данъци.
И не на последно място имаме нужда да продължим да култивираме една позитивна настройка към това, което ни предстои. Ще има още войни, геополитически проблеми, които съпътстват непрекъснато историята на човечеството. Хубаво е, че България е в един съюз и в една общност, която е по-малко зависима от такива външни фактори – ние сме заедно в ЕС, в НАТО, съюзници сме със САЩ. Но трябва да поддържаме отношения и с Русия, с Китай, с целия останал свят. И най-важната ни цел – Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Напълно е възможно до края на годината или началото на следващата да станем членки на ОИСР. Ето една възможност новото правителство да ни поздрави на Нова година с приемането в тази организация. Ще му се запише веднага като голям плюс в оценката на свършеното.
Това е той:
- - Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.-председател на Комисията за финансов надзор
- - Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет „Сейнт Джон“, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университет Екситър, Англия (Банки и финанси)
- - Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия
- - Бил е в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании
Пламен Енчев
