В новата история на Царство България има два значими преврата, оказали доста сериозно значение върху бъдещото развитие на нашата държава. Единият от тях е този от 9 септември 1944 г., който докарва на власт комунистите. Две десетилетия по-рано обаче е извършен един друг преврат, който също има катастрофални последици за българската държава.
След като България излиза от Първата световна война като победена, на власт в страната идва правителството на БЗНС с министър-председател лидерът на земеделската партия Александър Стамболийски. Само няколко години по-късно обаче с предприетите мерки той става неудобен за двореца и за част от българското основно градско население. И както се случва в подобна ситуация, назряват условията за организирането и осъществяването на държавен преврат. Като негласно в този преврат взема участие с мълчаливото си съгласие и българският монарх.
Организатор
Организатор на преврата е Военният съюз. Както става ясно и от името му, той се създава в средите на българските военни, действащи и запасни офицери. Още през 1914 г. след поражението на България в Междусъюзническата война се правят отделни опити за създаване на подобна военна организация. Инициаторите за създаването й обаче са главно младши офицери и те не срещат подкрепата на висшите офицери, а оттам и организацията така и не добива известност сред обикновените войници. След като провеждат няколко тайни сбирки, главните действащи лица са разконспирирани и изпратени в командировка в отдалечените от София населени места в провинцията и така опитът за създаването на Военен съюз е несполучлив. Пет години по-късно, вече след края на войната, опитът за създаването на такава организация отново е подновен сред офицерските среди на българската войска.
Клетки
В много от гарнизоните по места са създадени клетки на бъдещата организация, главно сред офицерските кадри от средното ниво. Още от самото начало организацията твърдо се обявява срещу режима на управление на правителството на БЗНС. Едновременно с това се посочва и сериозната опасност от държавен преврат и попадането на властта в ръцете на комунистите. Новата организация получава подкрепа и от новия български цар Борис, като двама от личните му адютанти -Първан Дангов и Христо Калфов, са членове на съюза.
Показателно за държавната подкрепа на новата организация на най-високо управленско ниво е и фактът, че учредителното събрание на Военния съюз се провежда в сградата на Министерството на отбраната. Всъщност чрез новосъздадената военна организация царят иска да свали земеделското правителство, което определено силно му лази по нервите.
Министър-председателят Александър Стамболийски, който е и военен министър, разбира за опасността от новосъздадената военна офицерска организация и решава да вземе мерки.
Голяма част от членовете на организацията са уволнени от армията със заповед на самия Стамболийски. Но въпреки мерките на правителството Военният съюз не е ликвидиран.
Метежът
През нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. е извършен Деветоюнският преврат, водеща роля в който има именно Военният съюз. Решението за свалянето на законното правителство чрез държавен преврат е взето още на конгреса на Военния съюз в края на 1922 г.
Действията започват в София в 3,00 ч. сутринта, а 3 часа по-късно започват да действат организациите и в гарнизоните в провинцията. Благодарение на войската Оранжевата гвардия на БЗНС е неутрализирана, а правителството на Стамболийски е свалено и е образувано ново начело с лидера на политическата организация „Народен сговор“ проф. Александър Цанков. В новото правителство са включени представители на всички опозиционни партии с изключение на комунистите. На 9 юни по обяд цар Борис обявява официално с указ състава на новото правителство, с което на практика узаконява току-що случилият се преврат и показва пълната си съпричастност към неговите организатори и изпълнители.
Прогонват чак в Аржентина проф. Александър Цанков
Превратът от 9 юни 1923 г., разбира се, не е приет еднозначно в страната. На отделни места има опити за съпротива от страна на земеделски активисти и отделни групи доброволно присъединили се към тях комунисти. Тези протести остават в историята като Юнското въстание. Най-мащабна е дейността на въстаниците в Плевенско и Шуменско. Почти цял Плевен е завзет. Въстанието обаче няма организиран характер, единно ръководство и повсеместен обхват, което спомага и за смазването му от правителствените гарнизони.
Разправа
Доста голяма роля за смазването на въстанието оказва и предателската роля на БКП, която отказва да се намеси и да подкрепи земеделците срещу превратаджиите. ЦК на БКП решава, че в конкретния случай става дума за уреждане на сметки между „селската и градската буржоазия“. Ръководството ѝ дори оказва активен натиск върху структурите по места да не подкрепят съпротивата на земеделците.
Въпреки изненадващия характер на преврата, осъществен от Военния съюз с негласната подкрепа на монарха, земеделците се опитват да окажат отпор. В родното село на лидера Александър Стамболийски се събират към 3000 зле въоръжени селяни от околните села и под негово ръководство на 10 юни се разполагат в околностите на Пазарджик, където обаче бързо са разпръснати от армията. Стамболийски отива в село Голак, откъдето е родом жена му, и там е заловен от общинските власти на 14 юни. Предаден е на коменданта на Пазарджик Славейко Василев и е отведен в града. По нареждане от новото правителство той е убит с изключителна жестокост от групата на ВМРО, водена от войводата Величко Велянов.
След извършения на 9 юни 1923 г. държавен преврат Военният съюз съвсем закономерно е включен в управлението на държавата. В самия съюз обаче постепенно се оформят две крила: промонархическо начело с Пенчо Златев и прорепубликанско, водено от Дамян Велчев. Междувременно само година след извършването на преврата цар Борис решава да се освободи от неудобните военни, които вече са изиграли ролята си. Той отстранява ръководството на Военния съюз от управлението на държавата и назначава нов кабинет, начело с Андрей Тошев.
Продължение
През есента на 1935 г. новото ръководство на Военния съюз прави опит за организиране на нов военен преврат. Той обаче е ликвидиран още в зародиш. А през март 1936 г. новият военен министър ген. Христо Луков издава официална заповед за разпускането на съюза.
Радикалната група във Военния съюз обаче продължава тайното си съществуване, като се сближават с политическите формации „Звено“ и забранената Българска комунистическа партия. А 10 години по-късно те се оказват в основата на поредния държавен политически преврат от 9 септември 1944 г., който радикално променя най-новата българска история за близо 5 десетилетия напред.
Иван Първанов
