Н овата история на България в първите 3-4 десетилетия след Освобождението е изпълнена с бурни и драматични събития. Възстановили своята държава след почти 5 века на чуждо владичество домогналите се до властта български първенци и управляващи започват една яростна битка за надмощие, за власт. Това от своя страна е добре дошло за Великите сили, които умело се възползват от тези борби, за да прокарват своята политика в младата наша държава. Особено упорита и последователна в това отношение е Русия, която само 8-10 години след като донася Освобождението на България, вижда как същата тази България се изплъзва от орбитата на нейното влияние и все по-тясно ориентира своята политика към западните Велики сили.
Заговор
Главен виновник за тази прозападно ориентирана политика на Княжеството е министър-председателят Стефан Стамболов, бивш хъш, революционер и апостол, който успява да се възползва максимално от своето минало и само за няколко години след Освобождението, ненавършил и 30 години, достига до върховете на държавната власт. Той е главният лобист в полза на избирането на новия български владетел, княз Фердинанд Сакскобургготски, който също още от първите дни на своето управление на българския престол започва да прокарва прозападноевропейска политика на Княжеството.
Коста Паница, Захарий Стоянов и Димитър Ризов
За Русия, току-що изгонила предишния български владетел княз Александър Батенберг, тази западна ориентация на българския княз и на правителството изобщо не е изгодна. Ето защо тя започва да търси начини да свали правителството на бившия хъш, а ако може, най-добре и да го унищожи физически. А ако покрай него падне главата и на величеството, ще е още по-добре, разсъждават руските имперски власти. За целта обаче трябва да се намери човек, който да организира заговор срещу Стамболов и Фердинанд. Оказва се, че от това по-лесно няма, тъй като по онова време политиката на Стамболов за тоягата и моркова вече му е спечелила доста противници. А антируската ориентация пък му е навлякла гнева на голяма част както от българския народ, така и сред офицерите от войската.
Коста Паница като офицер от българската войска
Именно един от тези офицери избира да оглави народното недоволство, чрез преврат да свали правителството на Стамболов и да прогони монарха Фердинанд от България. Този офицер е майор Коста Паница, който по онова време, 1887 г., е военен съдия. Животът на Костадин Атанасов Паница, както са трите му имена, е не по-малко бурен от този на самия Стефан Стамболов, срещу когото трябва да се изправи. След като завършва основното училище в родното Търново, той заминава да учи в Одеското военно училище. Участва в подготовката на Априлското въстание, като купува оръжие за бъдещите въстаници. След погрома на въстанието той успява да премине Дунав и да се спаси, но няколко месеца го виждаме в четата на Филип Тотю. Участва в Сръбско-османската война, а след това и в Руско-османската война от 1877-78 г. в състава на Българското опълчение. Бие се на връх Шипка и при Стара Загора. За проявения героизъм е награден с войнишки кръст. След Освобождението Коста избира военното поприще и остава на служба в българската войска.
Участва в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание, а след разгрома му отива в Източна Румелия и е назначен в местната милиция. Там той взема участие в подготовката и осъществяването на Съединението.
Недоволен
Коста Паница е ревностен привърженик на първия български княз Александър Батенберг, който е негов кумир и за когото неведнъж е заявявал, че би дал живота си, за да го защити.
Бюст-паметникът на Коста Паница в Сливница
След преврата от 9 август 1886 г. срещу Батенберг Паница е един от организаторите на контрапреврата и в това дело той е редом с министър-председателя Стефан Стамболов. След избора на Фердинанд за нов български княз отначало Паница се обявява срещу него, като заявява, че той не е никакъв владетел, а най-обикновен узурпатор на българския трон.
А след като Стамболов се обявява в защита на Фердинанд, Паница променя отношението си и към довчерашния си съратник и за него Стамболов също се превръща във вечен враг.
От друга страна майор Паница е недоволен от кадровата политика на ръководството на българската армия. А конкретен повод за неговото недоволство е това, че началник-щабът на армията Рачо Петров е повишен в чин подполковник преди самия него. Това очевидно е стигнало до ушите на руските емисари в България, които решават, че майор Паница ще е техният човек, който ще извади кестените от огъня вместо тях със собствените си ръце.
Сделка
В края на 1887 г. руски представители установяват контакт с майор Паница и сключват с него сделка: той да организира заговор за сваляне на княза и правителството, а в замяна ще получи от Русия дипломатическа и финансова подкрепа и оръжие за Македония. Това е предложение, на което майорът не може да откаже, тъй като каузата за освобождението на Македония стои на първо място в сърцето му.
През следващите месеци Паница успява да привлече на своя страна част от приятелите си офицери, убедени русофили като него, и заедно с тях поставя основите на Военнореволюционен комитет, който трябва да застане начело на преврата, да убие Стамболов и да прогони Величеството вън от пределите на България.
Подготовката за преврата продължава с пълни сили и през първите дни на новата 1890 г. майор Паница толкова е убеден в успеха си и толкова се е главозамаял, че не спазва дори и най-елементарните правила за безопасност. Той започва да говори напълно открито по софийските заведения за предстоящия преврат и как лично ще резне главата на кръвника Стамболов. Това, разбира се, няма как да остане скрито от българската полиция.
Бъдещият ген. Рачо Петров произнася смъртната присъда над колегата си Паница.
На 20 януари рано сутринта майор Коста Паница е арестуван заедно с неколцина други офицери, заподозрени в съучастничество. Фердинанд иска насрочването на шумен процес, на който да присъстват и чуждите дипломати, които да видят какво възмездие получават държавните предатели. Стамболов обаче не желае да се шуми около разкрития преврат и успява да се наложи над монарха. Следствието срещу задържаните продължава около два месеца и половина и завършва на 9 април, след което е сформиран Особен военен съд. За председател на съдебния състав е назначен началникът на Щаба на армията подполк. Рачо Петров, който, както се знае, е имал и лично неприязнено отношение към майор Паница.
Съд
Заседанията на съда се провеждат в софийските казарми, като за по-голяма сигурност по време на заседанията войниците се извеждат оттам на учение. Обвиняеми по процеса са: майор Коста Паница, кап. Асен Кисимов, подпоручик Александър Ризов, ротмистрите Димитър Татев и Христо Чавдаров, о.з. капитаните Никола Ножаров и Димитър Яблански, о.з. поручик Димитър Стаменов, о.з. подпоручик Иван Стефанов, а също и цивилните лица Димитър Ризов, Тодор Арнаудов, Стефан Матеев, Пантелей Кисимов и руският гражданин Порфирий Колобков.
Съдебните заседания започват на 3 май 1890 г. На 17 май Коста Паница е осъден на смърт чрез разстрел, а 6 дни по-късно са произнесени присъдите и над останалите подсъдими. Те са осъдени на различни срокове затвор, от 15 години до 5 месеца. Няколко от тях са оправдани поради липсата на доказателства за участието им в заговора.
Коста Паница се възползва от правото си и обжалва присъдата пред Военнокасационния съд, но без успех. Единственият, който има право да помилва осъденият на смърт, е княз Фердинанд. И може би той е щял да го направи, за да покаже на своя народ и на Европа какъв милостив княз е той. Но министър-председателят Стамболов заявява, че ако не подпише смъртната присъда на бунтовника Паница, самият той ще подаде оставка като премиер на страната. Поставен пред този избор, Фердинанд подписва присъдата и веднага след това напуска страната, като оставя организацията по изпълнението й в ръцете на Стамболов. Впрочем според някои историци историята с уж нежеланието на Фердинанд да подпише смъртната присъда си е било поредният от лисичите номера на Кобурга.
Майор Коста Паница е разстрелян на 16 юни 1890 г. пред целия офицерски състав на Софийския гарнизон. По това време той е на 33 години. Почти 100 години по-късно, през 1986 г. е заснет филм за живота и делото на майор Коста Паница с режисьор Светослав Овчаров. А в Националния военноисторически музей в София се съхраняват отличията, с които приживе е награден майор Паница, както и някои негови лични вещи.
Иван Георгиев
