17 години след трагедията, при която загинаха две момичета под руините на рухналата сграда на улица „Алабин“ 39 в София, апетитният терен вече има нов собственик. Проверка на „Телеграф“ показа, че дружеството „Хрисома“ ООД, чийто управител е оправданият по делото Георги Кирчев, е продал парцела с площ 170 кв. м на дружеството „Алабин инвест“ ЕООД.
В общината обаче няма входирано искане за инвестиционно намерение. Една от причините е, че в случаите на саморазрушаване, сградата трябва да бъде възстановена в първоначалния й вид, тъй като се води паметник на културата. Това изискване не отпада и за новите й собственици. Заключенията на експертизата по делото за трагедията, при която под руините бяха премазани Петрина Христова (24 г.) и Деница Ченишева (26 г.) на 19 септември 2006 г., сочи като причина самосрутване. Според вещите лица сградата е рухнала от старост и липса на грижи. Това заключение бе и основание за пълното оправдаване на подсъдимите в процеса за смъртта на момичетата – собственика Георги Кирчев, Петър Петров, натоварен да контролира ремонта на сградата, Николай Симеонов и строителя Манчо Иванов, който бе съден задочно, тъй като още в първите дни след трагедията избяга в чужбина.
Неудачно
Тъй като сградата е призната за недвижима културна ценност, тя трябва да бъде възстановена съгласно чл. 74 от Закона за културното наследство. Именно тази законова пречка спира новите собственици от инвестиционни намерения на апетитния иначе терен на пъпа на София. В момента мястото е разчистено, положена е настилка. Под наем е отдадено на каравана, от която се продават вкусни хамбургери, хот-дог и напитки. Проверка на „Телеграф“ показа, че новият собственик е дружество със седалище в панелен блок, намиращ се до езерото в жк „Дружба“.
Фирмата е регистрирана през 2019 г., с предмет на дейност „даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти“. Сградата на „Алабин“ 39 е била построена през 1914 г. от богати евреи, които след 1944 г. напускат България. През 1989 имотът е изцяло реституиран, но собствениците са няколко и в крайна сметка го продават през 2004 г. на фирма „Хрисома“. От документите по делото става ясно още, че сградата е пострадала сериозно по време на англо-американските бомбардировки над София в периода 1943-44 г. Понася директен удар от бомба, която разрушава покривът и мансардният етаж. Заради повреда на покрива от години имало теч между падналата и съседната сграда, като помежду им зейнала фуга. Новият собственик от 2004 г. се опитвал да я ремонтира изцяло, но според мотивите на съда „рухналата южна фасадна стена е проектирана с "неудачни конструктивни решения". Прави впечатление обаче, че всички тези констатации на експертите не са направени на база огледи, а само по документи.
Разследване
Освен заключенията на експертите, финалът на делото е предрешен и от противоречивите показания на свидетелите. Част от работниците първоначално твърдят, че лично собственикът им е наредил да режат носещи греди и колони. Целта била долната част да се разшири, за да се ползва за магазини. Преди това обаче обясняват, че е възможно ремонтът да е само маскировка, за да се събори сградата и се освободи площадка за ново строителство. Пред съда обаче един по един те се отмятат от показанията си. И обясняват, че не са използвали механични къртачи и други машини, а само чукове и триони с цел да запазят здравината и да реставрират имота. След праха, пепелта и разчистването на руините започва разследване, което продължава 10 години. През това време освен показанията на свидетелите се сменят и няколко наблюдаващи прокурори, някои от следите пък изчезват. Майките на загиналите млади жени през годините многократно обвиняват разследващите в „бездушие и безхаберие“.
Присъдата
Досъдебното производство приключва през 2016 г. и делото влиза в съда, където на първа инстанция се точи още 2 г. Следват няколко експертизи. В крайна сметка съдът приема заключението на вещите лица, че ремонтът на къщата няма отношение към падането на сградата. 12 години след трагедията, на първа инстанция, през 2018 година Софийският градски съд оправдава подсъдимите по делото. Съдът приема, че сградата е била в аварийно състояние и това е допринесло за нейното срутване. По делото липсват доказателства за разрушаване на стени, а конструктивните недостатъци и лошото експлоатационно състояние са водещите фактори за срутването на южната фасадна стена. Следващите две инстанции – Софийският апелативен съд и Върховният касационен съд, потвърждават изцяло оправдателната присъда. Това става през през май 2021 година.
Майката на загиналата Деница: Убиха нас и децата ни
„Отново убиха децата, но и нас за кой ли път“. Така през сълзи Александрина Ченишева, майка на премазаната от рухналата сграда Деница, коментира оправдателните присъди след края на делото. Почернената жена е категорична, че разследването е опорочено още от самото начало, прикривани са следи и не е работено достатъчно в посока да се докаже виновност. Тъкмо обратното, целта е била в крайна сметка да стане точно това – съдът да чете оправдателни присъди. Другата почернена майка Снежана Ставрева, чиято дъщеря Петрина Христова бе премазана от отломките, изобщо не бе в съда при четенето на присъдата. Жената от години е в изключително тежко психическо състояние. Отделила се е далеч от всички, съсипана от мъката по изгубеното си дете.
Захари Белчев
