П реди 75 години не само е създадено НАТО, но през 1949 г., на 29 август, е взривена и първата съветска атомна бомба.
Това е засечено от САЩ около седмица по-късно и на 23 септември 1949 г. президентът Хари Труман съобщава новината. Това се смята за началото на ядреното противопоставяне на СССР и САЩ. В т.нар. „ядрен клуб“ влизат и Великобритания, Франция и Китай, които са ограничени от Договора за неразпространение на атомните оръжия, но днес неофициално в него влизат и Израел, Индия, Пакистан и Иран.
Ядреното противопоставяне ражда „атомната триада“ – атомни оръжия с въздушно, наземно и морско базиране. В годините на блоковото противопоставяне НАТО-Варшавски договор атомните арсенали са главно на двата хегемона – СССР и САЩ. САЩ убеждават други кандидати да прекратяват ядрените си програми. Остават само Великобритания и Франция.
Прецаканият
Великобритания има собствена атомна програма Tube Alloys. След конференцията със САЩ в Квебек през 1943 г. тя е обединена с американския „Проект Манхатън“. През 1946 г. в САЩ е гласуван т.нар. акт McMahon, който забранява споделянето на информация и технологии за атомно оръжие с други държави. Така кралството остава само в разработването на собствено атомно оръжие. То става третата държава в света, която разработва, тества и приема на въоръжение такова през 1952 г. Тестовете, включително и на водородна бомба (1957 г.), се извършват в Австралия. Със загубата на колониите страната вече не е империя и е принудена да ограничи средствата, отделяни за атомни оръжия. Това спира разработването на платформи за атомни оръжия като т.нар. V-бомбардировачи. Новите платформи са предоставени от САЩ.
През 1963 г. Америка и Великобритания сключват договора Polaris, по който страната получава едноименните ракети за подводници на кралските ВМС, а кралските ВВС и армията получават бомби и артилерийски снаряди с ядрени бойни части. Допълнително в кралството се разполагат американски авиоескадрили с атомни бомби и наземни части с тактически ракети с ядрени бойни глави. През 1982 г. ракетите са заменени с Trident II D-5. Ядрените бойни части за тях са суверенни - проектирани, произведени и складирани в кралството.
За тях са построени 4 подводници тип Vanguard. През 1988 г. кралството сваля от въоръжение последните бомби WE.177 и оттогава има само подводници за ядрено възпиране. През 2016 г. парламентът на кралството гласува за проектирането на следващо поколение атомни подводници с досегашните ракети Trident II D-5.
Независимостта
Франция е четвъртата страна, която тества собствено ядрено оръжие през 1960 г. при правителството на ген. Де Гол. През 2024 г. се смята, че страната поддържа около 300 оперативни ядрени бойни глави, което я прави четвъртата по брой бойни глави, не и по мощност. Оръжията са част от националните Force de frappe от 50-те и 60-те години на миналия век, за да може Франция да се дистанцира от НАТО, като разполага със средства за ядрено възпиране под суверенен контрол.
Франция е една от ядрените пионери с учени като Мария Склодовска-Кюри и Анри Бекерел. Асистентът на Кюри Бертран Голдшмид стана бащата на френската програма за ядрени оръжия. Той изобретява стандартния метод за извличане на плутоний, докато е част от британско-канадския екип, участващ в „Проекта Манхатън“. След 1945 г. Франция трябва да започне своя собствена програма почти от нулата. Въпреки това, първият френски ядрен реактор е факт през 1948 г. и през 1949 г. са извлечени малки количества плутоний.
От 1949 г. израелски учени са поканени в центъра за ядрени изследвания Saclay, особено тези с познания от „Проекта Манхатън“. Французите вярват, че сътрудничеството с Израел може да им даде достъп до международни еврейски ядрени учени. Доклад на подполк. Уорнър Фар от Центъра за противодействие на разпространението на ядрените оръжия на ВВС на САЩ казва: „Израел и Франция бяха на еднакво ниво след войната и израелските учени дадоха значителен принос за френската ядрена наука и технологиите. Вероятно израелските учени са помогнали за изграждането на реактора за производство на плутоний G-1 и завода за преработка на уран в Marcoul“.
Програма
През декември 1954 г. премиерът Пиер Мендес-Франс стартира програма за френски ядрени оръжия. През 1956 г. е сформиран таен Комитет за военни приложения на атомната енергия и е стартирана програма за развитие на средства за доставка. Намесата на САЩ в Суецката криза през същата година убеждава Франция да ускори собствената си програма за ядрени оръжия, за да остане глобална сила. Като част от съюза с Израел от 1956 г. французите построяват тайно ядрения реактор Dimona в Израел и скоро след това и завод за извличане на плутоний. През 1957 г. поради дипломатическо напрежение със СССР и САЩ френският президент Рене Коти решава да създаде съоръжение за ядрени опити C.S.E.M. в тогавашната Френска Сахара.
През 1957 г. е създаден EURATOM и под прикритието на мирното използване на атомната енергия французите подписват споразумения с ФРГ и Италия за съвместно разработването на ядрени оръжия. Канцлерът на ФРГ Конрад Аденауер заявява: „Чрез EURATOM възможно най-бързо трябва да произвеждаме собствени ядрени оръжия“. Идеята е краткотрайна, защото през 1958 г. ген. Де Гол става отново президент и Германия и Италия са изключени.
Подводници с ракети с ядрени бойни глави
Те са част от т.нар. Сили за разубеждаване (Force de dissuasion). На 28 януари 1972 г. първата атомна подводница с междуконтинентални балистични ракети (АПМБР), тип Redoutable, напуска подводна база край Брест за първия патрул за ядрено възпиране. Тя е лидерната на едноименния тип, който е от 6 единици - Le Redoutable (1971–1991); Le Terrible (1973–1996); Le Foudroyant (1974–1998); L‘Indomptable (1976–2003); Le Tonnant (1980–1999) и L‘Inflexible (1985–2008). Въоръжението им е 16 балистични ракети M45. Заменени са в края на ХХ век от 4 АПМБР от ново поколение тип Le Triomphant - S616 Le Triomphant (в експлоатация от 1997 г.); S617 Le Téméraire (от 1999 г.); S618 Le Vigilant (от 2004 г.) и S619 Le Terrible (от 2010 г.). Въоръжени са с балистични ракети с ядрени бойни части M51; 4 броя 533 мм торпедни тръби за торпеда F17 и противокорабни ракети Exocet SM39.
Димитър Ставрев, военен експерт
