87-годишният Ангел Начев от угърчинското село Каленик е най-възрастният член на сдружението на пчеларите „Букет“ – Ловеч.Ангел Начев не просто пази десетилетната традиция по отглеждане на пчелите, но продължава да гледа и към бъдещето – със седем кошера днес и с намерение скоро да увеличи броя им. Пътят му в пчеларството започва още в детските му години. Като малко момче помага на баща си край кошерите, а първият урок, който научава, остава най-важният и до днес: „Бавно да се пипа, за да не се разсърдят пчелите. Внимателно, да не се трака, за да не се смущават“, казва той за БТА.По думите му пчеларството е едно от онези занимания, при които човек никога не престава да се учи. „Пчеларството не е наука, пчеларството е голяма наука. Тя не може да се овладее. Отварям кошера и не съм сигурен в някои моменти какво трябва да направя. Има моменти, когато се чудя“, казва Начев. Според него единственият истински учител е практиката. На въпроса как разбира какво трябва да се направи, отговаря лаконично: „От опит и само от опит“.Той започва да отглежда пчели самостоятелно през 1970 г. Наследява пет кошера от баща си, купува още няколко и постепенно увеличава пчелина до впечатляващите 88 кошера. Всичко върши сам. „Свикнах си самичък. Пуша си (с пушалката – б. ред.), работя си, помощници съм имал много рядко“, казва Начев.
Восък
В най-силните години е произвеждал почти всички основни пчелни продукти – мед, восък, прополис и пчелен прашец. Само пчелно млечице не събирал, защото изисквало много време. През деня работел, а с кошерите се занимавал вечер и през почивните дни. По онова време реализацията на продукцията не била проблем. „Тогава продукцията беше сигурна в продажбите. Купуваха всичко на прилични цени“, спомня си Начев. След промените обаче пазарът се променил, а изкупните цени станали крайно неизгодни. По думите на пчеларя това е една от причините постепенно да намали броя на кошерите. Най-силните години му носят около 500 килограма мед, макар подобни добиви да били рядкост. „Многото мед идва, когато годината е влажна и растенията отделят повече нектар. В сушата почти няма нектар“, обяснява той. И днес климатът остава решаващ фактор. Според Начев климатичните промени вече се усещат, макар настоящата година засега да е добра за пчелите.
Удоволствие
„Пчелите ги гледам за удоволствие“, казва Начев. От някогашните 88 кошера днес са останали седем, но вече е решил да купи 10 нови отводки от свой колега от село Катунец.
За добрия мед рецептата според Ангел Начев е проста. „Пчелите го правят. Хубавият мед идва от хубавото време и от хубавата природа“, казва той. Допълни, че голямо значение има и местността. Каленик е полупланинско село, заобиколено от естествена растителност, което създава отлични условия за пчеларство.
Начев с тревога наблюдава как пчеларите стават все по-малко. „Много жалко, защото няма да има други кошери. Самата природа подивява без пчелите“, отбелязва той. По думите му значението на пчелите за човека е огромно. „70 процента от опрашването на дърветата и тревите е от пчелите, а останалите 30 процента – от другите насекоми“, казва той, позовавайки се на пчеларската литература. Любовта към занаята винаги върви ръка за ръка с желанието да учи. Десетилетия наред купува специализирани книги и вестници, посещава обучения при известни пчелари и участва в срещи на колеги. И днес продължава да членува в пчеларското сдружение „Букет“ в Ловеч. „Хубаво е, че има срещи, на които разменяме много мисли и случаи. В пчеларството има деликатни моменти и говорим и за тях“, казва той. През годините сам разработва и свои практики. Всички негови кошери са с рамки, повдигнати с пет сантиметра, което според опита му позволява пчелите да натрупват повече зимни запаси от мед. Сам приготвя и инвертиран сироп за подхранване, използвайки преварена дъждовна вода и билкова запарка, а близо до кошерите е направил две поилки - с чиста и със слабо подсолена вода. „Създавам условия, мъча се да им помагам, за да дадат резултат“, обяснява той.
Рядко слага було
Почти не слага було, когато работи край кошерите. „Като бях по-млад, слагах само за лицето си. И да ме ухапят, не ми пречи. Но невинаги времето е подходящо. Някога се сърдят. Когато има обилна паша, може дори да ги пипаш - те са „заблудени“ по пашата“, разкрива 87-годишният пчелар.На въпрос какво е усещането да гледа пчели и какво му дават те, отговаря без колебание: „Голямо успокоение. Успокоение и радост, че работя с тях. Успокояват ме.“И макар да е на 87 години Ангел Начев казва, че няма намерение да се разделя с пчеларството, защото, когато човек има желание, трудностите не са пречка: „Ако човек има мерак, няма трудности при пчеларството. Щом имаш желание и го знаеш нещото, правиш го. Но се иска работа“.
София Симеонова
