Б ългария в момента се движи в топ 15 по добив на череши в света и е в топ 3 в света по износ на преработени череши. Страната ни има доста добри традиции в сектора и този бизнес започна да се развива в правилната посока. Засетите с череши площи в България вече са около 10 хил. хектара, а добивите достигат между 50 и 55 хил. тона на година. Това разказа Ивайло Кючуков, един от съсобствениците на най-голямата овощна градина в България, съобщи dnes.bg.
Данните на Министерството на земеделието сочат, че черешите са най-разпространените овошки в България.
По думите на Кючуков причина да има такъв ръст при черешите е, че с течение на времето в България са се появили преработватели на този тип суровина, които имат доста стабилна и трайна верига на доставки. Те работят тук вече повече от 25 години.
Свежа консумация
Има два канала на реализация на тази суровина - пазар за свежа консумация и пазар за индустрията. Тези два канала имат коренно различни качествени характеристики за суровината като размер, зрялост, остатъчни пестициди. Около 60% от обемите в България минават през канали, които са в индустрията, тоест за преработка. При преработвателната индустрия се търсят по-дребни плодове, идеалният размер е 22-24 милиметра на черешата.
„Основните ни пазари за свежи череши са Германия, Англия, Австрия и Италия. Тук говорим за размери на черешата от 28 до 32-34 милиметра, а брането трябва да е задължително с дръжките, за да се запази свежестта на продукта”, обясни събеседникът.
И двата канала за реализация изискват много бърза реакция за прибиране на плода и последваща обработка.
„Средният добив тази година в нашите градини ще е около 750 килограма на декар, като сме достигали и до 1200-1300 килограма на декар”, сподели Кючуков.
Механизирано
Нашите градини са пригодени за механизирано прибиране на суровината, това позволява самата корона да бъде оставена по-голяма и независимо от това, че броят на дърветата на декар е по-малък, да успеем да постигнем сравнително добър добив, обясни Ивайло Кючуков.
Субсидиите, които получава един производител, възлизат на около 250 лева на декар, което покрива почти всички разходи по използваните торове, препарати за пръскане, механизация.
Благодарение на механизирането ние успяваме да смъкнем стойността на брането до 0.11 лв. на килограм. Ако преди, за да имаме добив от 100 тона на ден, в нашите градини е трябвало да вкараме 1000 и повече берачи, в момента със седем души – които обслужват тази механизация, успяваме да оберем около 40-50 тона. Това смъква разхода за самата беритба до 0.11 лв., увери той.
