Н апълно възможно е да отглеждаме български домати целогодишно. Това, при положение че бъдат включени помощи, които да поемат 70% от разходите за отопление на оранжериите. Това в момента, а и винаги е бил големият проблем на българското зеленчукопроизводство. Това заяви Мая Попова, земеделски производител от Петрич. Тя отглежда зеленчуци и плодове полско и оранжерийно производство в южния район.
Коментари
Мая Попова е един от градинарите, към които „Телеграф“ се обърна, за да коментира новия Стратегически план за следващия програмен период на Общата селска политика за страната (2023-2027 г.). Той преди дни беше входиран в Европейската комисия от служебния кабинет на Министерство на земеделието. В момента документът, който е с обем близо 1000 стр., се намира на сайта на агроведомството и е обявен за обществено обсъждане. Според Мая Попова проблем с постигането на заложените обеми, специално за домати в частта оранжерийно производство, няма. Поясняваме, че за да получат фермерите помощи по обвързана с производството подкрепа, когато става дума за оранжерийно производство на домати, трябва да докажат, че са произвели минимум 72 000 кг/дка (7,2 т) или среден добив от 170 000 кг/дка (170 т).
На въпрос на „Телеграф“ това не е ли твърде голям обем, който ако не бъде спазен, може да остави съответния фермер без субсидии и да го откаже да произвежда, Попова отговори.
Добивът е постижим
Няма никаква драма с посочените добиви, те са постижими за българските градинари. Проблемът за земеделците е пазарът, трябва да имаме защитени от вноса продукти, както го правят тихомълком гърците. Тя потвърди написаното в Стратегическия план, че през зимата имаме 80% внос на зеленчуци. Бих казала, че е много по-висок, добави тя. Друг, много важен проблем според нея е отоплението на оранжериите. Мая Попова каза, че заложените обеми са почти същите, каквито са били и предишните години. Тя изтъкна, че в момента от стария вид оранжерии, каквито са повечето в района на Петрич, може да се изкарат до 10-12 т домати от дка.
Нови
От новия тип, каквито вече има и тя, добивите от любимия на българина зеленчук може да стигне дори до 22 т от декар площ. Така е, защото новите съоръжения са много по-високи. Така растенията имат по-голямо пространство и могат да правят по 11 китки и съответно плододават повече. Няколко души в страната вече имат такива оранжерии, те са супермодерни от типа хидропоника. Напояване, наторяване и грижа за растенията се осъществява от компютър, вътре може да има термоекран да задържа топлината, другият да е засенчващ през лятото, когато има силно слънце. Компютър регулира проветрението и влажността, обясни стопанката.
При технологията хидропоника растенията се отглеждат в субстрат, който може да е пелерит, каменна вата, кокосови стърготини и др.
Газ
Въпреки огромната инвестиция, която позволява огромни обеми на производство, тази есен Мая Попова все още не е засадила нищо. Причината е, че парникът се отоплява на газ и производството ще излезе твърде скъпо, обясни тя. Точно това е един от най-съществените проблеми на българското оранжерийно производство. Ние сме в състояние да произвеждаме домати и зеленчуци целогодишно, ако ни се подсигурят помощи за отопление от порядъка на 70% от разходите, каза тя. И това да не важи само заради войната в Украйна, а въобще. България може да си върне голяма част от пазара на зеленчуци през зимата, ако това се случи.
Наполовина за биопроизводителите
Този стратегически план има много добри намерения, но за нас, биопроизводителите, заложените обеми бяха твърде високи. Затова настояхме да бъдат намалени наполовина. Това коментира пък Веселина Ралчева от УС на Българската асоциация на биопроизводителите. Тя поясни, че биопроизводителите не могат да си позволят да наторяват и пръскат с химия и затова обемите им са много по-малки. Това е много важно, защото ако не се постигнат, стопаните не могат да получат заложената помощ и така, ако нямат пазар, са на загуба. Тя допълни, че администрацията много често гледа на фермерите като на престъпници, които искат да вземат едни пари и това отношение трябва да се прекрати.
Вносът срива родните зеленчуци
Зеленчукопроизводството e сред най-силно пострадалите земеделски сектори от промените през последните 30 г., пише в анализа на Стратегическия план на Министерство на земеделието за периода от 2023-2027 г. Секторът традиционно е формирал около 15% от брутната селскостопанска продукция преди 1989 г. През 2013 г. се отчита най-ниското ниво в това производство, с дял от селскостопанската продукция от 3,4%. Намалението във физическия обем на продукцията за последните 25-30 години е около 2,5 пъти, като през 90-те години на миналия век общият обем на зеленчуци е около 1 млн. т, а между 2000-2010 г. е вече около 700 хил. т, а след 2010 г. около 450 хил. т, пише в документа.
Българското производство се сблъсква с внос на по-ниски ценови нива, предимно от трети страни. България е трайно нетен вносител на основни зеленчуци. През 2020 г. отрицателният търговски баланс при зеленчуците е на стойност от почти 77 млн. евро. Най-значим е към Турция, Гърция, но не само за цитрусови и/или тропични видове. Вносът и потреблението през зимните месеци е значим на домати, пипер, краставици, моркови, праз и др., като през януари, февруари, март, април достига до над 80% от търгуваните и потребяваните в страната основни зеленчуци. Стойността на експорта на БГ зеленчуци е за 114 млн. евро, докато вносът превишава 190 млн. евро.
Светлана Трифоновска
