„Новият регламент, предложен от ЕК, може да унищожи нашите древни семена, а с тях и нашата продоволствена независимост. Някога бяхме пионери в земеделието. Сега внасяме 80% от семената си. Няма никакво развитие и сме сринали тотално българското земеделие и целите агрохранителни вериги. Дори младите хора, които не помнят вкуса на истинските зеленчуци, все още копнеят за него.“
Това са само някои от важните наблюдения на д-р инж. Светла Николова, водеща фигура в областта на устойчивото земеделие в България, цитирана от БГНЕС. Тя коментира предложеното от Европейската комисия регулиране на семената и посадъчния материал – правила, които биха могли да ограничат обмена на древни, нехибридни сортове като лимеца.
Д-р Николова предупреждава, че тези промени заплашват не само биоразнообразието, но и продоволствената независимост, културното наследство и крехкото възраждане на селското стопанство в България.
Проект
Европейската комисия внесе на 5 юли 2023 г. проект за регламент, който се отнася до разпространението на пазара на семена и посадъчен материал от един нов термин „растителен и размножителен материал“, който обединява както семената на зеленчуците, така и овошките и всякакъв посадим и посадъчен материал.
За първи път един регламент обединява всички досегашни 10 директиви, които бяха за различните изисквания за семената, овошките. В този регламент са включени дори посадъчните материали за горите, за горските насаждения.
„Това е един изключително тромав, труден за изпълнение, за прилагане, за контрол и за производство регламент, който ще се отрази не само на земеделските производители, но и на потребителите.
Досега тези директиви, които все още работят, позволяваха да се създадат мрежи. В другите страни вече 30 години има подобни мрежи, където хората могат да обменят и да продават т.нар. „стари сортове“, както ние ги наричаме популярно, но това са нехибридни семена, които имат едно голямо предимство, че хората могат да си запазят семена от собствената си продукция – това, което са отгледали – и догодина да ги използват, вместо да купуват нови от семепроизводителите.
Мрежа
Една от целите на този регламент, която все още се дискутира, е да се ограничи тази възможност за обмен и размяна на тези „наследствени“ сортове, защото ние сме ги наследили от хилядолетия преди нас“, коментира Светла Николова.
Това действие се отразява на България, тъй като в момента нямаме регулация на семената на лимец, тоест той може да се отглежда без строгите, скъпо струващи изисквания и лабораторни изследвания за семената.
„Никой не е пострадал, напротив, доказаха се ползите както за производителите, така и за самото производство, както и тези за крайния потребител, който си купува хляб с лимец.
Един производител в Радово, в Родопите, ми каза, че при една лятна буря неговият лимец още на сутринта си е изправил класовете, докато в другия край на селото конвенционалната хибридна пшеница цяла седмица е била полегнала на земята, защото хибридите са създадени за не толкова екстремни условия“, посочи тя.
Старите сортове, нехибридните сортове, които са наследени и традиционни, са се адаптирали към местните условия и могат да издържат както на суша, така и при подобни силни въздействия при промяната на климата, като бури, последвани от горещини.
Хибридите, от своя страна, са се адаптирали към определени условия, имат определени характеристики и затова едно от предимствата на тези „стари“ сортове е, че те са приспособени към нашите си условия.
„Ние можем да се възползваме от това качество и да го развием. Другото, което е характерно за тях, е, че ние ги наричаме „стари“, но те реално се „подмладяват“ всяка година или по малко, еволюционно, а не така, както хибридите или ГМО се променят.
Те са негенномодифицирани, дори и в класическата селекция, и затова тяхната еволюция ги прави много здрави и устойчиви и не само това – те са и полезни за човека, защото съдържат хранителни вещества с много висока плътност, която допринася за здравето на хората“, казва още експертът.
