О чертава се катастрофална година за царевицата заради сушата и горещините.
Слънчогледът има шанс заради паднали на места валежи. Големият печеливш обаче е рапицата, описа картината в земеделието доц. Галин Георгиев, завеждащ отдел „Селекция на слънчоглед“ в Добруджанския земеделски институт.
Шокиращо
„Година като тази не е имало досега. Преди 3-4 години, когато имаше два-три дни с температури над 35-36 градуса, ние се учудвахме. 2024-та имаше две супер горещи седмици. Но тази година виждаме, че вече втори месец температурите не падат под 30 градуса през деня, което е шокиращо за културите и най-вече за царевицата“, посочи доц. Георгиев.
От миналата година площите с царевица намаляват, тъй като при нея добивите драстично падат. Специално в Добруджа площите с тази култура са паднали от 1,2 млн. дка през 2024т-а до 900 000 дка сега, каза Радостина Жекова, шеф на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
Тази година на някои места добиви изобщо няма да има, просто растенията ще отидат за силаж, смята доц. Георгиев. Но това не е спасение за всички, защото в Добруджа няма толкова много животновъдни ферми, които да поемат всички количества силаж. „Има земеделски стопани, които си дават полетата някой да им ги силажира и освободи – само и само да не се налага да правят допълнителни разходи. Но то и животновъдство няма голямо и явно ще пуснат комбайните просто да махнат растенията, които ще отидат на земята и ще ги заорат. Като няма животновъдство, просто ги оставят на земята. На места сигурно ще приберат 200-300 кг царевица, което е загуба отвсякъде“, каза доц. Георгиев.
Късно
Но не само липсата на достатъчно ферми е проблем. Според Радостина Жекова за силажиране при царевицата вече е твърде късно. „Късно е да се прави царевицата на силаж предвид това, че изсъхнаха самите растения. Първо, няма кой да купи силажа, и второ – вече е пропуснат моментът“, посочи тя.
Стопаните, засели царевица, вече правят сметка на загубите си. Разходите им, без рентите, на този етап са 120-150 лева на декар. Ако приберем 100 кг царевица по 33 ст., приходът от един декар ще бъде 33 лева, тоест загубата ще е 120 лв., като в сметката не влизат рентите, посочи Радостина Жекова. По думите й миналата година загубите били поносими, защото имало страхотен добив от пшеница, което позволило на стопаните да прехвърлят паричен ресурс. Но тази година това няма как да се случи.
Сухоустойчив
Докато площите с царевица намаляват, увеличават се тези със слънчоглед. Тази година има близо 9 милиона декара, засети в България с тази култура. Слънчогледът е сравнително по-сухоустойчив, тъй като корените извличат влагата от метър-два. Според доц. Георгиев в Добруджа добивите от слънчоглед ще бъдат около 200 кг от декар – равни на миналогодишните или по-ниски. На места, където е имало валежи – може и малко повече. Прогнозата на Радостина Жекова е за добив от 100 до 250 кг. Проблемът при слънчогледа не е толкова засушаването, колкото екстремно високите температури, които попречиха на доброто опрашване, понеже и пчелите не летят в такава жега. „Просто имахме късмет, че преди десетина дни паднаха 10-15 литра дъжд, което е глътка въздух и горе-долу спаси положението при слънчогледа. Но при царевицата резултатите ще бъдат плачевни. Все повече земеделски стопани се отказват от нея, но на какво ще преминат – не знам. Рапицата тази година даде добри резултати. Цената беше висока и тя ще бъде една от най-успешните култури като общ доход от декар“, посочи той. По думите му стопаните чакат, ако август-септември паднат дъждове, веднага да засеят рапица. Това ще бъде за сметка на царевицата.
Алтернативи
Радостина Жекова обаче не е оптимист, че лесно ще се намери алтернатива за толкова много площи царевица. „Всеки от нас променя нещо вътре в стопанството си. Но няма алтернатива за толкова големи площи, която да има пазар“, посочи тя. Затова стопаните променят начина, по който обработват земята. Използват биоторове, с помощта на които се задържа влага в почвата. Като се тегли чертата, това не излиза по-скъпо, защото растенията имат нужда от по-малко количество химически азот, който да се внася. „Има микробиални торове на базата на гъби и бактерии, които карат растенията да усвояват наличния азот в почвата, без да е нужно да се добавят големи количества химически азот, което също стресира растенията по време на суша“, посочи Радостина Жекова.
Велико Търново ликува
със 700 кг жито от дка
ИВАН ПЪРВАНОВ
Около 650-700 кг/дка е средният добив на пшеница тази година във Великотърновска област. За сравнение – миналата година добивът е бил със 100 кг по-малко, или около 600 кг/дка. В региона са засадени 72 518 хектара с пшеница, което е с 5500 хектара повече в сравнение с 2024 г. Най-много са засетите с пшеница площи в Павликенско и Свищовско. В областта засетите площи с ечемик са значително по-малко, едва 9325 хектара. Там добивът също е между 650 и 700 кг от декар. Значително повече в сравнение с миналите години са засетите със слънчоглед площи – 46 571 хектара. Там обаче жътвата все още не е започнала. В областта има засети и 2588 хектара с рапица, като в сравнение с 2024 г., когато са били малко под 2000 хектара, те са се увеличили почти двойно.
Ечемик и пшеница
изненадаха приятно
ЛЮБОМИР СЛАВОВ
Средният добив от пшеница във Варненска област за 2025 г. е 513 кг/дка, при почти приключила жътва и отчетено производство от над 287 000 т. Прогнозите (450 кг/дка) бяха по-ниски от действителния резултат.
Според старши експерт Даря Велинова от Областна дирекция „Земеделие“ във Варна към момента са реколтирани 94,11% от площите с пшеница. Средният добив е 513 кг/дка, а общото производство – около 287 523 т. Най-високи резултати са отчетени в общините Вълчи дол и Ветрино – между 550 и 573 кг/дка.
Жътвената кампания на ечемик във Варненско е приключила и средният добив е
София Симеонова
