С обственици на оранжерии в Сандански и Петрич са изправени пред фалит. Затова много от тях са сложили на тезгяха своите парници и търсят купувачи.
Причината е, че за да отгледат качествена продукция за пазара около Великден догодина, те трябва да направят сериозни инвестиции. Най-голям разход в момента е за отопление на оранжериите, тъй като всички горива са поскъпнали драстично.
Разходи
„Отглеждам краставици и домати на площ от 6 декара. За да осигуря топлина в парниците, харча по тон и половина въглища на ден. Като сложа чертата, то на декар отоплението от засаждането до брането ми струва около 13 000-14 000 лева. Преди време около 60 стотинки от цената на продукцията ми струваше топлото, сега ще е над един лев. Само за засаждането е необходима инвестиция от 40 000 лева“, твърди 43-годишният Георги Кафтанов, който има оранжерии в санданското село Ново Делчево. Той е завършил Земеделската професионална гимназия в Сандански, а след казармата се захваща със земеделие и сам създава ягодово стопанство. По-късно се ориентира към оранжерийните салати.
Заради огромните разходи и липсата на адекватна държавна подкрепа много зеленчукопроизводители са обявили оранжериите си за продан. При това – на безценица, тъй като целта им е да се отърват от тежкия и нерентабилен труд. Те не издържат вече на високите цени и на препарати, и на тор, и на семена, и на разсад. Всичко това ще доведе до висока себестойност на доматите и краставиците следващата пролет, които ще струват поне 4 лева за килограм още в оранжерията, а до крайния потребител тя ще е поне с 1-2 лева отгоре.
Унижение
В бранша от години алармират за проблемите, но така и няма държавна стратегия за развитието на оранжерийното производство. Липсва работна ръка, няма справедливо субсидиране. Доскоро получавали по равно и тези, които имат неотопляеми оранжерии, и тези, които притежават отопляеми оранжерии. В същото време другите съседни държави наливат пари в земеделието, а от трети страни влизат евтини плодове и зеленчуци, тъй като там не ги задължават да ползват скъпи препарати и торове.
„Тъжната истина е, че кадърните и работливите земеделски работници избягаха в чужбина, те предпочитат там да берат плодове и зеленчуци за надница от 70-80 евро. Ние няма как да даваме такива пари на хората. Чувствам се смачкан и унижен, възможно е и аз да се откажа от оранжериите, макар че се занимавам с това повече от 25 години“, признава Кафтанов.
Работници
Кризата с липсата на работна ръка, на квалифицирани кадри се засилва от година на година навсякъде. Но в този бранш положението е тревожно. Много от стопаните разчитат на помощта на свои роднини на полето, тъй като няма достатъчно работници. При тях идват хора над 50 години, които имат по-ниска производителност на труда, някои пък нямат понятие от земеделската работа. Трудът не е лек – жега е, влажно е в оранжериите, става се много рано. Секторът се задъхва от липса на работници. Българите пък се научиха да чакат наготово, разчитат на социални помощи. Други искат огромни заплати – над 1500 лева, което е непосилно за стопаните на оранжерии. Търсят се много пари за малко работа. И много от производителите на оранжерийни зеленчуци не могат да си позволят да наемат хора, тъй като няма как да им дадат добра заплата. А това е резултат от ниските нива на печалбите, които се формират.
Вносът подбива цената на родния зарзават
Причината за този проблем е масовият внос на зарзават, заради който българската стока залежава. Вносната стока е с по-лошо качество, но подбива цената на нашите зеленчуци. Трябва държавата да ограничи този внос поне в пиковия сезон, когато има много родна стока, да намери механизъм да насърчава производството на български плодове и зеленчуци. А не само да товарят бранша с разни такси и тарифи, да се плаща за специална опаковка, за специални етикети. Това за производителите са излишни разходи върху цената на продукцията си, които я оскъпяват, а по този начин тя не може да е конкурентна на цените на вносните зеленчуци. „Стига вече, производителите тънат в мизерия, а търговците да печелят на наш гръб. Но без ясна стратегия за развитието на сектора на държавно ниво, няма как да се променят нещата към добро“, категоричен е Георги Кафтанов.
Владимир Симеонов
