С тарият български сорт „Люлин“ показа безпрецедентна устойчивост на жеги и мразове. В стопанството на най-големия малинопроизводител в Самоков Радостин Стойчев насажденията, които са вече на 22 г. пускат по 600-700 кг от дка. Толкова, колкото е реколтата от нови и модерни сортове като Апема. „След третата година обаче растенията спират да плододават обилно и трябва да се подменят. Повечето нови сортове са така. Две-три години и край. Трябва да ги сменяш“, сподели производителят, който бе отворил стопанството си за посетители на Фестивала на малината в Самоков. Радостин Стойчев разказа, че полетата с „Люлин“ датират от времето, когато са създали стопанството с неговия баща в началото на века. На 18-ата година са пускали по 1 тон от дка, а в самото начало са стигали с реколта до 1500-1600 кг. от дка. Той показа пред колегите си, представители на Селскостопанската академия и журналисти полета с нови малинови насаждения и стария сорт, за да докаже огромната разлика в жизнеността на „Люлин“. Докато студовете и жегите са унищожили половината от полето с нов сорт, „Люлин“ на преклонна възраст е жизнен с яки и здрави листа и отлично плододаване. „Всяка година се каня да го изкореня, но като започне да образува плод, се отказвам, със смях разказа за взаимоотношенията си с известните на българите, родени преди 1989 г., малини.
Химия
Според него сортът е отличен и за биологично земеделие, защото практически не се нуждае от никаква растителна защита и е предназначен основно за преработка.
Радостин Стойчев представи и дигиталната система за автоматизирано поливане на ОНДО, проект на АгроХъб. БГ. Това е истинска иновация с автоматични системи, които така се настройват, че могат да торят и поливат едновременно, в същото време дават и информация за състоянието на растенията от колко вода и хранене се нуждаят.
Могат да те информират дори дали има достатъчно налягане в системата, за да извършиш прецизно поливане и да пестиш вода. Системата е инсталирана по проект, без фермерът да влага инвестиции в него, но условието е стопанството му да е демонстрационно. Това означава, че той се ангажира да показва и обяснява как работи и какви са показателите му на всички желаещи фермери да се запознаят с иновацията. След три години тя може да стане негова. „Не мисля, че ще искат да я преместят на други полета“, предположи Радостин Стойчев.
Организация
Всички насаждения в стопанството са био.
Те са общо 500 дка, като 300 дка са малини, 40 дка ягоди, 30 боровинки, 8 дка къпини и 7 череши. Първите 100 дка насаждения са създадени по програма САПАРД, вторият етап е изграждане на капкова система за напояване пак по САПАРД, след което всички последващи действия са изцяло собствени, обясни стопанинът. Той допълни, че през 2016 г. са били готови да кандидатстват по европейски проект към ПРСР (Програма за развитие на селските райони) за малините, но точно тогава се е сринала цената на розовия плод и те се отказали. Стопанството основават с баща си, като преди това са се заминавали с хлебопроизводство. Бащата умира две години по-късно и Радостин Стойчев изцяло поема дейността. Европейските помощи, които получава, са на дка, обвързана подкрепа, за биологично производство, необлагодетелствани райони, както и по държавната подкрепа за застраховки и зимни пръскания, уточни стопанинът. Тази година ще могат да получат и сто процента връщане на средствата за покупка на техника до 100 хил. евро като член на Организация на производители.
Коледа
Радостин Стойчев разказа, че на практика берат малини до Коледа. Използват около 20-30 души за бране, въпреки че около 60 процента от реколтата на малини се прибира от малинокомбайн. Комбайнът не може на 100 процента да прибере реколтата, но с него се бере основно за индустрията. Когато става дума за свежия пазар, използват сезонни работници, които при необходимост се увеличават. Комбайнът може да се ползва практически за всичко, което се отглежда във фермата - боровинки, къпини, череши, вишни. Продават основно за индустрията и само 10% за свежия пазар.
Хладилници
Доставят ги на хладилните бази и оттам плодовете поемат своя път. Според биопроизводителя над 90 процента от българските плодове се изнасят, най-вече за Германия, и след това влизат в търговските вериги у нас като замразени. Той заяви, че въпреки големите обеми, които произвежда, не му е изгодно да работи с търговските вериги и затова използва директни доставки към потребителите на свежи плодове на принципа от „Фермата до трапезата“. Като цяло търговците според него слагат 100% надценка и по този начин и без това скъпите тази година плодове стават труднодостижими за потребителите.
Засега в стопанството не се предлага и възможност потребителите сами да си берат плодовете, защото е биологично, а хората, които идват, все още нямат културата да пазят насажденията.
ЕС връща цялата
инвестиция в техника
Радостин Стойчев е член на Организация на производители от миналата година заедно с още 7 свои колеги от различни краища на България. Като такива те имат право всяка година да си закупуват техника за 15 процента от годишния оборот, но стойността не може да надхвърля 100 хил. евро. Това става, след като всеки от тях представи бизнес план до края на юли. Месец след това Европейският съюз връща изцяло средствата на фермерите, защото целта е да ги поощрява да се сдружават.
Продажби
Радостин Стойчев разказа, че е обиколил много страни в ЕС и това, което вижда, е, че навсякъде фермерите се обединяват, за да оцелеят. Те правят кооперативи или организации, в които плащат заплати на няколко търговци, които сключват договори за доставки. От фермерите се очаква да предоставят своите количества и не се грижат за пазара. Според производителя и в България много бързо ще започнат да се сдружават, ако при инвестиционните мерки по ПРСР има условия, в които на групите организации ще връщат повече пари за техника, отколкото само на един фермер. Тогава ще видите как изведнъж всички ще решат, че могат да се обединят“, пошегува се стопанинът.
Засенчват
За да се предпазят от жегите, в стопанството планират да направят засенчване с мрежи или да изградят агрфотоволтаици. Въпреки че не са предвидени в България да бъдат финансирани, никой не ти пречи сам да си ги изградиш, каза Стойчев. Само агрофотоволтаикът струва 100 хил. лв., а с основата 200 хил. лв. Тези агросолари нямат нищо общо със соларните полета, които сме виждали в България. Те имат друга форма и могат да се прилагат и за засенчване на овошки и зеленчуци, само не и при ягодите.
Към тях могат да се опънат мрежи, които да предпазват и от пролетните слани и мразове. Така полетата се използват хем за земеделие, хем за производство на ток. В Нидерландия, Полша и Швейцария добивите са двойни при малината, но не и при ягодата при засенчване с фотоволтаик, увери Радостин Стойчев.
Светлана Трифоновска
