М ор по пчелите с до 100% зимна смъртност на някои места огорчиха стопаните малко преди началото на пролетта, когато кошерите бяха отворени.
Положението е различно на отделните места в България.
Първите пролетни прегледи на кошерите в Североизточна България показаха, че зимната смъртност при пчелите е над 50 процента.
На някои места в Русенско тя достига до 70 процента, а на границата между Разградска и Търговищка област – до 100 процента. Тревожните данни съобщи пред "Телеграф“ председателят на сдружение „Пчелари“ – Русе, Иван Кънев.
„Отворихме кошерите към 2-3 март при първото покачване на температурите след големите студове. Нормална зимна смъртност имаме тогава, когато забелязваме между 5 и 10 процента измиране на пчелите. Спомням си, че беше време, когато ние, пчеларите, казвахме, че нямаме никаква зимна смъртност, а през последните години всички съобщават за над 35 процента“, посочи Кънев.
Причини
Според него причините за измирането на пчелите са комплексни и започват още от миналата година. А тя бе сушава, без достатъчно цъфтящи растения, затова пчелите са поели по-малко количество нектар. А колкото по-малко е той, толкова по-слаб е имунитетът на семействата. Нектарът е всичко, от което пчелите имат нужда, за да се борят с вируси и различни заболявания, и ако не са поели в достатъчно количество, те са слаби през зимата и измират, обясни председателят.
Другата причина според него е в храната. През последните пет години са правени изследвания на зимните запаси на пчелите – това, което те приемат през студените месеци, и се оказва, че храната (медът) съдържа доста пестициди.
„Казва се, че концентрацията на пестициди е прекалено малка, за да е вредна. Тя не е вредна за хората, но не е така за пчелите. Пчелата е като филтър. През зимата приема тази храна, вредните вещества се натрупват в тялото й, не могат да се разградят и тя умира. Ако пръсканията с пестициди водят до директното унищожаване на пчелите, тук има период на натрупване. Нашите учени казват, че проблемът за пчеларството е многото химия в активното земеделие“, обяснява Кънев.
Пчеларите в Русенско са се обърнали за помощ към проф. Пламен Петров от Аграрния университет в Пловдив, за да се установи причината за зимното измиране. Очакват го в началото на април, когато в Русе ще се състои голяма среща за проблемите в пчеларството. Тогава ще се вземат проби от меда в кошерите и едва след изследване и анализ ще може да се посочи защо смъртността е висока.
Нормално
Не всички пчелари обаче се оплакват от висока зимна смъртност. Светлана Игнатова е председател на Областния браншови пчеларски съюз „Русчуклия“. Тя е от русенското село Обретеник, кошерите й са били първоначално там, но за да се съобрази с биологичното пчеларство, ги е изнесла в полупланински местности. Сега има 300 кошера в района на Златарица и Елена.
„Имаме нормална зимна смъртност – до 10 процента. Измирането на пчелите при колегите аз си обяснявам със сушата миналата година и с високата популация на акара есента. Нямаше цъфтящи растения, всичко изсъхна, изгоря още през август. Пчелите се хранят освен с меда и с прашец. Ако няма достатъчно прашец, те не могат да натрупат мастно тяло и при застудяване от минус 17 градуса, каквото имахме през февруари, по-слабите семейства измират. А за пестицидите в храната – трябва да се направи изследване и тогава да се каже дали тя е причината за високата зимна смъртност“, смята Игнатова.
Пиринско
За висока смъртност сред пчелите алармират и пчелари от Пиринско. На места загубите са над 50%, но рисковият период за пчелните семейства е до април, което означава, че щетите могат да достигнат до 60%-70%.
„Проблемът започна още през лятото на миналата година, когато се оказа, че няма достатъчно прашец в кошерите. Това е основната белтъчна храна за пчелите, това за тях е като хляба за хората. Това пък стана заради климатичните промени, пчелите са първият естествен биоиндикатор за тези промени. Липсата на достатъчно прашец пречи и на развитието на пчелните семейства“, заяви за „Телеграф“ Ралица Петкова, която от години се занимава с пчеларство и производство на мед.
Голяма част от пчеларите подценили липсата на достатъчно прашец и това довело до високата смъртност сред пчелите им. Вторият проблем пред този бранш е ниската изкупна цена на меда. Допреди 1-2 години в хипермаркетите килограм мед се продавал за 12-15 лева, а в момента на промоция цената е 8-9 лева за килограм. Което пък е парадоксално на фона на всички други цени на храни и продукти, които хвърчат нагоре.
„Получава се ефектът на доминото. Дават ни цена на едро от 4,40 лева за килограм мед. Няма никаква сигурност в сектора ни. Много пчелари се отказват, това важи най-вече за малките стопанства, в които има от 20 до 100 кошера. Други търсят спасение в окрупняването, но и това ще е до време, ако не се вземат мерки от държавата“, смята Ралица Петкова. Според нея и колегите й е крайно време в земеделското министерство да се създаде дирекция по пчеларство, а експертите в нея и пчеларите да изготвят цялостна стратегия, с която да започне решаването на проблемите един по един.
Проблеми
Завишена смъртност на пчелите спрямо предходни години, отчитат и от Пчеларско дружество „Липа“ в Старозагорско, съобщи БНР. Според председателя Ростислав Рашев причините са комплексни. Сред тях са климатичните промени, липсата на организираност в пчеларството и недостатъчните научни изследвания, както и наличието на вредители. Проблемът със смъртността на пчелите продължава вече 4-5 години. Въпреки това няма сериозен ръст в цените на меда, допълни Ростислав Рашев: "Цените на различните видове мед варират между 10-12 лева за килограм. Има и по-екзотични медове като акациевия и липовия, мащерка и бял трън, които са малко по-скъпи."
Според Ростислав Рашев положението в сектора е тревожно и Министерството на земеделието и храните трябва да вземе спешни мерки. По думите му най-големият проблем е трудната реализация на пазара заради вноса на евтини продукти от Украйна.
Най-опасни са неоникотиноидните препарати
Мор на пчели се забелязва предимно в района на Русе, Добрич и Силистра. Това сподели за „Агро Телеграф“ пчеларят Валентин Атанасов, собственик на цех за преработка и пакетиране на пчелен мед в с. Куманово. Във Варна не се забелязва подобен проблем, но и пчелините тук са значително по-малко. Основна причина за мора при пчелите са пестицидите и проблемът с климата. Най-опасни за тях са неоникотиноидните препарати. „При поглъщането на прашец от култури, обработвани с тях, пчелата се дезориентира и не може да намери обратно пътя към кошера“, сподели Атанасов.
За разлика от пчеларите той смята, че няма промяна в изкупните цени на пчелния мед у нас, а цената му в магазина се е увеличила неколкократно за последните две години. Самият Атанасов изкупува от производителите килограм мед на цена от 4 лв., пакетира го в буркани с капачки, етикетира го и го продава на магазините на цена между 5 и 5,50 лв. До крайния потребител буркан от 900 г пчелен мед стига на цени между 11 и 14 лева.
Използват ги за биосензори за замърсявания
Фондация „Истински мед“ ще използва пчели като биосензори на околната среда в райони с интензивно земеделие, съобщиха от организацията.
В рамите на проекта EcoPulse ще бъдат изследвани проби от 6 ключови региона с висока аграрна активност (Плевен, Велико Търново, Сливен, Стара Загора и други), което ще позволи да се установи екологичното състояние и нивата на биоразнообразие и замърсители.
EcoPulse използва уникалния потенциал на пчелите, които с естествената си дейност по опрашване покриват широк териториален обхват. С всяка обиколка пчелите събират до 3 милиона проби дневно в радиус от 3 км. Тези проби се анализират чрез иновативни генетични методи – eDNA и metabarcoding – които позволяват детайлно идентифициране на растителни и животински видове, както и откриване на замърсители и нарушения в околната среда от човешка дейност или природни явления. Този метод предлага ефективен, икономичен и непрекъснат мониторинг.
Проектът EcoPulse е разработен и координиран в партньорство с водещата компания в областта на иновациите за пчеларството – „Бии Смарт Текнолоджис“ АД, и се изпълнява с подкрепата на фондация "Америка за България" като част от конкурса Наука с бъдеще IV.
* ПО ТЕМАТА РАБОТИХА: ЖАНЕТА ЙОРДАНОВА, ВЛАДИМИР СИМЕОНОВ, СЛАВ ВЕЛЕВ, СОФИЯ СИМЕОНОВА
