Б ългарите все повече ползват подправки при готвенето. Причините са много, но сред тях са туризмът, който позволява посещение на различни държави и разпознаване на много нетипични за българската кухня растения. Друга предпоставка за повишеното търсене на билки и подправки е, че заради индустриалното производство на храни вкусът им е все по-изчистен и има по-голяма необходимост за овкусяване.
Чубрицата е типична българска подправка, като има два вида – балканска и градинска. Семената се засяват в началото на април до юни, а след това се разсаждат между пипера и доматите. Може да са и в отделни лехи, които да са на 15 сантиметра една от друга. Чубрицата е много вкусна и ароматна, като се използва в месо, както и в много типични български ястия. Пресните листа съдържат 45-50 мг % витамин С, 3-9 мг % каротин и рутин (витамин Р). Намира широко приложение в медицината, а в народната медицина чубрицата се употребява като средство, възбуждащо апетита. Подправката трябва да е засадена на слънчево място в градината.
Чубрицата е едногодишно растение от сем. Устоцветни. Растенията се прибират, когато започнат да цъфтят; след прецъфтяване ароматът им отслабва. Те се орязват цели или се оскубват и се сушат на сянка. От 1 дка може да се получат 7000-8000 растения.
Популярни
Магданозът е сред най-използваните подправки в България и света, защото е универсален за всякакви ястия и салати. Можем да го засеем в градината на слънчево място, като семената ги поставяме на плитко – до 2 см дълбочина, разпръснати или на редове, които са на 15 см един от друг. За да имаме по-голям успех, трябва да засаждаме едногодишни семена, защото те бързо губят кълняемост.
Копърът също е доста използвана подправка най-вече при приготвянето на таратор и различни видове зелени салати и месни ястия. Действа успокояващо за стомаха. Трябва да засеем семената на копъра на слънчево място в градината в добре обработена почва. Правим леки бразди, около 3-4 см дълбоки и на през 8-10 см разстояние една от друга. Посяваме копъра в браздите, като го поръсваме и заравняваме лехата с помощта на обратната страна на греблото. Поливаме хубаво и ако е много студено, покриваме с найлон, докато поникне копърът. Добре е да се засее в близост до домати, репички, лук, краставици.
Полезен за чревния тракт е и босилекът. Тази подправка е полезна и за добрата обмяна на веществата в човешкия организъм. Използва за овкусяването на агнешко и свинско месо, риба, свежи салати, супи и други ястия. Босилекът обича светлина, топлина и влага, а също така и богати почви. Можем да го засеем директно, а можем да си направим и разсад. За разсад – поръсваме предварително смесените с пясък семена на босилека върху добре обработена почва. Притъпкваме почвата с дъска (валираме). За директно засяване – разстоянието между растенията тук е 15-20 см, а между редовете – 40-50 см, и пак валираме.
Ароматни
Девисилът е многогодишно тревисто растение от сем. Сложноцветни. Отличителен е силният, наситен и специфичен тамянов аромат на девисила. От древността тази билка с неустоим аромат се счита за афродизиак. Девисилът е бил известен още в Древна Гърция и Древен Рим. Прочути лечители като Хипократ, Авицена, Гален препоръчват сварен или накиснат във вино девисил при мозъчни болести, за разсейване на отоци – вътрешни и външни, като пречистващо средство, против нощно напикаване, а смесен с мед – за изчистване и укрепване на организма при натравяния.
Една древногръцка легенда описва как билката девисил е израснала от сълзите на красивата Елена, която похитил Парис. Точно затова в Европа растението често се нарича „Еленина билка“. Смята се, че девисилът е символ на здраве и женска красота. Растението е студоустойчиво, зимува добре, расте в райони, изискващи светлина, влага и плодородие на почвата, развитието се осъществява в рамките на двугодишен цикъл. През първата година се образува мощна розетка от листа и коренище, през втората година - цветоносно стъбло и семена. Липсата на влага води до задържане на растежа, по-нисък добив и качество. Девисилът се размножава чрез семена, засети преди зимата или началото на пролетта. Дава изобилно самозасяване, което се използва за разсад за отглеждане на нови растения. Добре се размножава и при разделянето на многогодишни корени.
Люто
Лютият червен пипер е задължителната подправка за шкембе чорба. Също така я ползваме за супи, яхнии, сланина, гювечи. За да си отгледаме люти червени пиперки в нашата градина, трябва първо да си направим добър разсад. Засяваме семената в леха през февруари или март и се грижим да порасне добре, като поливаме и пазим от плевели. След около месец – месец и половина от засяването на семената можем вече да разсаждаме готовия разсад. След като узреят добре лютите чушленца – изсушаваме ги на слънце и ги смиламе на ситно или по-едро.
Джодженът е перфектната подправка за чорба или салата от зрял боб. Широко разпространена е в българските градини. Тъй като е многогодишно растение, ще имаме нужда да го засадим веднъж, а всяка година ще имаме от него в градината. И то по няколко реколти. Самото засаждане на джоджена можем да направим през есента или пролетта с готови коренища, които имат нужда от чести поливки с вода. Веднъж прихванали се на това място, те ще растат 4-5 години без проблем.
Билки
Ментата е изключително ароматна подправка и билка, която се използва много в кулинарията. Честно се прави от нея и чай при простуда и за успокоение на стомаха. Отглеждането на мента е много подобно на джоджена. Можем да отгледаме мента от семена, резници и корени, като най-лесно е с корените. През есента или пролетта засадете ментови корени в градината и ги поливайте по-често. Много бързо ще приберете 2-3 реколти през сезона. Мястото за отглеждане на ментата трябва да е доста слънчево.
Магданоза замразяваме директно,
месото за скара само се осолява
Магданоз и копър могат да се съхраняват директно във фризер, като може да им се добави и сол. Това съветват експерти. Те не бива да се готвят дълго и се слагат на готвена храна в края - иначе губят вкуса си. Дори ако са във фризера, могат след това да се използват като прясна подправка за салати, таратор и други. Останалите билки трябва да се замразяват в мазнина - олио или масло - например във форми за лед. Розмарин и мащерка могат да се готвят дълго и да се добавят към ястието още в началните етапи. Босилекът пък не бива изобщо да се слага в хладилник.
За да издържи по-дълго, е добре да се потопи във вода. Девисилът, обратно - може да се увие във влажна кърпа и да се остави на студено.
Освен това при готвене на месо на скара, която нагрява до над 200 градуса, няма смисъл да се слагат подправки, тъй като те изгарят на толкова висока температура. Затова е хубаво само да се осоляват, преди да ги сложим на скарата. Иначе мръвката ще изсъхне. Същият ще е и резултатът, ако се ползва марината с някаква киселина - вино или лимон например.
