С ветовната военна история признава белгиеца Адриан Картон де Виарт за най-лудия войник на XX век. Наричан е още Безсмъртния. Участва в колониални войни в Африка, сражава се по фронтовете на Първата и Втората световна война, пада от влак, претърпява две самолетни катастрофи, губи ръка, око и ухо и става личен представител на Чърчил. Има хора, за които войната е едновременно професия, хоби и висока цел. Животът на Адриан де Виарт е най-убедителното потвърждение.
Роден е на 5 юли 1880 г. в Брюксел, в богато аристократично семейство по бащина линия и майка ирландка. Когато е едва на шест години, тя умира, баща му се жени повторно и семейството се мести временно в Кайро, защото плъзват слухове, че е незаконен син на крал Леополд II. Адриан е болнаво дете, а три от сестрите му умират малки. В Африка той се закалява, тренирайки футбол, крикет и тенис. От малък показва авантюристичен характер, който го насочва към бойните полета.
Авантюра
През 1899 г. 19-годишният Адриан е изпратен в лондонски колеж, но учението не му се отразява добре – младият мъж често бяга от занимания, обсебен е от Африка. Копнежът му е непреодолим. Точно по това време избухва Втората англо-бурска война. Де Виарт тайно от баща си отива в най-близкия пункт за мобилизация, където се представя с чуждо име и излъгва за възрастта си. Вписан е в армията като 25-годишен и е изпратен в Африка да се бие в редовете на английските войски. Изборът на страната, на която се застъпва, е напълно случаен – той изобщо не се интересува за какво и с кого да се бие. Младият авантюрист просто търси мотив да стреля и да се сражава. По-късно, в мемоарите си „Щастливата одисея“, засягайки темата за войната в Южна Африка, Де Виарт признава честно: „В този момент разбрах веднъж завинаги, че войната е в кръвта ми. Ако англичаните не ме приемат, ще се предложа на бурите.“ Чужд за военната наука, младежът още в първата атака получава две опасни рани – в корема и в бедрата. В полевата болница се разкрива истината за възрастта и истинското име на лудия войник. Връщат го в Англия, но след две години неуморимият воин отново се озовава в Африка. Войната свършва през 1902 г., Де Виарт е повишен в чин първи лейтенант, получава първия си орден и британско гражданство. Остава в Южна Африка още 12 години.
В следващите години лудият воин изпълнява различни мисии за Великобритания в Първата световна, Съветско-полската, Полско-украинската, Полско-литовската и Втората световна война.
Сомалия
В Първата световна Де Виарт загубва око, ухо и ръка. Войната го заварва в Британска Сомалия. Там се сражава срещу религиозното народно опълчение на дервишите, водени от религиозния фанатик Мохамед Абдула Хасан. На 17 ноември 1914-а Де Виарт и неговият камилски корпус атакуват безуспешно един от фортовете на дервишите. Защитниците прострелват „безсмъртния“ в главата два пъти. Вадят едното му око, отнасят част от лявото му ухо, но така и не успяват да го убият. Битката се оказва много екзотична – англичани и сомалийци воюват един срещу друг на камили. По време на атаката срещу вражеската крепост куршум уцелва Де Виарт в лявото око, но той не се притеснява. Войникът отказва лекарска помощ и продължава да се бие жестоко, но в същата атака страстният воин получава изстрел и в лявото ухо.
Заблуда
Връщат го в Лондон, където след шест месеца изваждат остатъка от окото му. Лудият войник обаче е неустоим – успява да заблуди специалната военномедицинска комисия. Той се появява пред комисията със стъклено око, което заменя избитото. Веднага след като лекарите решават, че е здрав, Де Виарт изважда изкуственото око от орбита и го изхвърля, за да покрие раната с черна превръзка. В този вид той продължава войната на Западния фронт. Там войникът е още по-силно осакатен. По време на Втората битка при Ипер през1915 г. артилерийски залп разкъсва лявата му ръка. Полевият доктор го предупреждава, че може да му я ампутират. Де Виарт не се притеснява, дори отхапва два от пръстите си, за да притъпи болката. Това му причинява гангрена и лудият войник прекарва почти цяла година по болници. Извършени са му дузина операции, ръката става по-къса и в крайна сметка цялата е отрязана. В мемоарите си той споменава: „Немците започнаха да ни обстрелват. Инстинктивно спрях, за да преценя къде са германците, но след минута се озовах на земята с ранена ръка. Хванах я с другата си ръка и разбрах, че държа кърваво месо.“
Конференция в Кайро с Уинстън Чърчил и китайския генерал Чан Кайши (седналият вляво), август 1943 г. Де Виарт е правият вдясно.
Поредица
Уврежданията не отчайват необуздания воин. След като е изписан от болницата през 1915 г., той се завръща на фронта и продължава да се осакатява и да оцелява по удивителен начин – без ръце и без очи. Вече подполковник, Де Виарт се сражава и в битката при Сома от 2 до 7 юли 1916 г., една от най-кръвопролитните в Първата световна война и в човешката история изобщо. И тук не жертва малко – губи част от черепа си, получава тежка рана в глезена. Награждават го с най-престижния военен орден на Великобритания – „Викториански кръст“. Нещата обаче не приключват дотук. В битката при Пашендейл през 1917 г. е прострелян в хълбока, а остатъка от лявото си ухо губи в битката при Арас. Като добавка е прострелян още веднъж в крака. Множество осколки завинаги остават в неговото осакатено тяло, но това не се отразява на решимостта му да се сражава в бъдеще.
Влак
След Първата световна война авантюрите на Безсмъртния продължават. Включва се в Съветско-полската война през 1920 г., като ръководи английската комисия. Докато пътува към Варшава, червена кавалерия атакува влака. Де Виарт поема сам боя – скача на стъпалата на вагона, започва престрелка, застрелва няколко от вражите конници, настигнали композицията. В един момент смелият воин загубва равновесие и пада, но успява да настигне влака и да се качи в движение.
Година по-рано Де Виарт претърпява самолетна катастрофа – самолетът, с който лети с англичани за преговори, се разбива. Той дори не е ранен, но е заловен от литовците. Въпреки това е освободен сравнително бързо.
Късметът продължава да го закриля. Идва Втората световна война и през 1943 г. той оцелява при друга самолетна катастрофа. Де Виарт е вече генерал и лети над Либия, окупирана от италианците. Двигателите на самолета му внезапно замлъкват, но лудият воин не се отчайва. Самолетът принудително каца в морето. Едноръкият генерал излиза и доплува до брега, където веднага е арестуван от италианците.
Затвор
Следващите седем месеца прекарва в затворническа крепост, но и там не бездейства – с лъжица изкопава тунел, през който бяга и цяла седмица се скита из непознатия район. Преструва се на болен селянин, но е разпознат, заловен и върнат в затвора. Скоро е изпратен в Лисабон, освободен е и през есента на 1943 г. помага за подписването на капитулацията на Италия.
След тези събития Де Виарт е назначен за личен представител на Чърчил, посещава дипломатическата мисия в Китай, участва в конференцията в Кайро и се среща с Мао Дзедун.
Старини
След края на Втората световна война лудият войник напуска армията през 1947 г. и най-после се отдава на риболов и писане на мемоари. Благодарение на тях днес всички подробности от неговата изумителна биография са известни на милиони по света. Генералът се задомява сполучливо – избраницата му е с 23 години по-млада от него. Живеят в Ирландия заедно до смъртта на Де Виарт. Авантюристът – любимец на съдбата, роден за хаотични войни и сражения, прекарва охолни старини. Адриан Картон де Виарт умира на 5 юни 1963 г. Последните му думи са: „Ако трябва да съм честен, войната ми допадна.“
Румен Жерев
