И кономистът Недялка Петрова експериментира с отглеждане на шафран в Смолянско като пример за подходяща земеделска култура за Родопите. Стартиращият бизнес с отглеждане на скъпия минзухар е част от проект по време на организираната през 2024 г. Академия за начинаещи предприемачи BASE в родопския град. Замисълът е да се покаже на местните фермери, че шафранът е подходяща земеделска култура за Родопите и може да бъде успешен бизнес, заяви пред БТА Недялка Петрова.
Близалце
Освен скъпото близалце на ценния минзухар почти всички части на растението могат да се влагат в хранителни продукти и дори в ракия, обяснява Петрова. Тя отглежда шафран в друга област на страната с равнинен терен, но е категорична, че и условията в Родопите са подходящи. Инвестицията в отглеждане на шафран се възстановява на четвъртата година, когато засадената площ с луковици се увеличава тройно, според икономиста. Нейни изчисления показват, че разходите за отглеждането през тези години са минимални, а най-голямото вложение е в началото в покупката на луковиците.
Луковици
През следващите 3 години се образуват още малки луковици, които се използват за разсаждане на нови терени. Растението изисква почва, която се оттича, за да не загние луковицата, споделя опита си Недялка Петрова. На четвъртата година е най-изобилен добивът от самия минзухар, който цъфти през октомври-ноември.
Шафранът се използва като подправка не само в сладкарството, но и в хлебопроизводството, както и в други ястия, посочи Петрова. Нейният бизнес план залага на продажба на близалцата от цвета, които представляват подправката, но и на влагане на тичинки, венчелистчета и други части от растението в различни хранителни продукти. Празнични питки, сладки, ракия с шафран са част от успешните експерименти на икономиста при оползотворяването на редкия минзухар.
Ресторанти и готвачи
са сигурни клиенти
По думите й най-сигурната печалба може да бъде от продажбата на луковици в началния етап. Като потребители на продуктите се разчита на заведения, ресторанти, готвачи, производители на козметика и на бъдещи шафранови фермери. "Това са родопските златни нишки, а в отделни ферми в Смолянско вече доказват успешния бизнес модел на отглеждането на шафран", категорична е Недялка Петрова.
Влагат го в мед,
сапун и сирена
В България съвременните производители на шафран правят от него чай, влагат го в сапуни, в сирена, алкохолни напитки и качествена парфюмерия и козметика. Някои дори варят сладко от него, ароматизират и мед.
Романтична е една от легендите за възникването на шафрановия зимен минзухар. Крокус бил влюбен в нимфа, с която били неразделни. Бог Хермес обаче я превърнал в храст, а юношата – в прекрасно растение, което по-късно нарекли шафран. Вавилонците и асирийците използвали шафран за лечебно средство. В китайските медицински книги също се срещат текстове за лечебните свойства на шафрана, датирани към 2600 година пр.н.е. Смятало се, че подправката дава енергия и стимулира любовните способности. Римляните лекували с растението катаракта, използвали го да ароматизират обществените зали и бани и вярвали, че има свойствата на противоотрова. Носенето на дрехи и обувки в шафранен (жълт) цвят се считало за признак на богатство.
