У никални животни се отглеждат във ферма в Габрово.
Фермата е на Христо Пеев и в нея от години мирно съжителстват стотици екземпляри от различни видове: вървящи, летящи и пълзящи. Самият стопанин споделя, че още от малък обича животните и фермата идва като едно закономерно продължаване на тази негова любов, прераснала в истинска страст.
Сам той не помни кога точно е купил първите животни за фермата, но било около 1995 г.
Безспорно едни от най-интересните обитатели на фермата в Габрово са захарните летящи торбести катерици. Христо обяснява, че името им е катерици, но всъщност тези животни са повече от рода опосуми. Те могат да „летят“ и да пикират във въздуха на 100 м, а ако бъдат хвърлени, могат да се върнат обратно като бумеранг. Другото странно в биологията им е, че всяко от тях има по два мозъка, а в зависимост от пола си, и по две матки и два пениса. За какво точно служат резервните кой да знае?
Хибернация
Освен това след раждането на бебето майката може да забави или направо да стопира развитието на малкото и то да изпадне в нещо като хибернация, докато настъпят по-благоприятни за развитието им време и условия. Това хиберниране може да бъде продължено до 3 години. Противно на очакванията, въпреки че носи името катерица, това животно не се храни с ядки. То обича много сладкото, откъдето идва и част от името му. Сред основните му храни са плодовете, пчелният мед, но освен това са и хищници и не биха отказали парче вкусна мръвка. Родината на летящата катерица е Австралия. На големина тя е доста малка и се побира в две детски шепи. На дължина достига до 40 см, като половината от това е дължината на опашката й. Теглото на мъжките е до 160 грама, а на женските до 130 грама. В природата те живеят до 9 г., докато ако са отглеждани от човек, може да удължат живота си с още 2-3 г. И нещо много характерно за тези животни е, че те са много гальовни и любвеобилни и искат постоянно да бъдат гушкани или носени в пазвата. А това ги прави изключително търсени като домашни любимци, особено от родители с малки деца, които често използват захарните катерици вместо плюшени играчки. Но пък родителите могат да бъдат абсолютно спокойни, тъй като при каквито и да е силни прояви на детска любов, катериците няма да посегнат и да навредят на малчуганите. Във фермата си Христо Пеев отглежда летящи катерици не само за себе си, но и за търговия с тях. Не назовава конкретна цена, тъй като тя зависела от различни фактори, но споделя, че едно животно от този вид струвало колкото вечеря в ресторант.
Пернати
Най-многобройните обитатели на фермата на габровеца Христо обаче са не катериците, а папагалите. Самият стопанин признава, че досега е отглеждал сигурно към 100 вида от тези пернати. А сега във фермата си си има също няколкостотин папагала от различни видове и породи. Безспорно най-интересни и за него, и за познатите му са говорещите папагали. Гордостта му са два папагала, които лично той научил да декламират „Отче наш“ и одата на Иван Вазов „Опълченците на Шипка”. При това не само няколко строфи, а цялото стихотворение, което дори доста малко хора знаят наизуст. Оказва се, че според родното законодателство притежаването дори и само на един папагал е свързано с толкова много бумащина, че може да откаже всеки желаещ да се сдобие говорещата пъстра птичка.
Наред с папагалите Христо отглежда във фермата си и други летящи пернати. Освен тях интерес предизвикват и африканските таралежчета. Те са по-малки по размери от родните такива и са по-шарени и пъстри. Тъй като идват от Африка, те са и по-приспособими към горещините и сухия климат.
Водният саламандър
диша и през кожата
Една немалка част от „питомците“ на фермера Христо Пеев са от раздела на сухоземните. Тук влизат различни видове тритони, гущери и др. Интересното при този вид животни е удивителната им способност да регенерират не само откъснати и липсващи крайници. В лабораторни условия са проведени опити, при които е установено, че дори и при липса на част от цялото тяло на животното, то може постепенно да се възстанови. Интересна е т.нар. мексиканска амбистома. Това е вид воден саламандър, чийто интересен външен вид се дължи на това, че той не е завършил развитието си, а е останал във фазата на водна ларва. Уникалното при тях е, че могат да дишат както чрез кожата, така и чрез белите дробове. Средната им дължина е 20-30 см. Аксолотлите, както са известни с научното си название, са месоядни. Хранят се с насекоми и дребни рибки. Амбистомите са изчезващ вид и са включени в Червения списък на световно застрашените видове. Името им идва от езика на местните индиански племена и, колкото и странно да звучи, означава „водни чудовища“.
Собственикът е
инженер и икономист
По образование собственикът на фермата за екзотични животни Христо Пеев е инженер и икономист. И признава, че много би искал да се занимава само с фермата, но чрез нея не би могъл да издържа семейството си. Споделя, че когато в средата на 90-те години на ХХ век започнал да се занимава с отглеждането на екзотични животни, в България модата била масово богатите да си поръчват от чужбина какви ли не диви животни от природата. След това нещата постепенно се урегулирали и нормализирали. Днес преобладаващата част от предлаганите животни вече са отглеждани във ферми, а не идват от дивата природа. Оттук и тяхното поведение е коренно различно. Те са свикнали още от малки с хората, лесно се поддават на социализация и това ги прави подходящи и най-вече безопасни домашни любимци на семейства с малки деца. А общуването на подрастващите с животни според фермера Пеев е изключително полезно за тяхното възпитание.
Христо Пеев споделя и още някои наблюдения. Имало е един период от 2012 до 2017 г. когато се наблюдавало слабо размножаване на животните. Според фермера причините за това трябва да се търсят сред замърсяването на природата, безогледното пръскане с пестициди и отрови на посевите, вредни лъчения, повишената слънчева радиация и др.
Иван Първанов
