- Галин, поставихте впечатляващ финал на премиерата на новия спектакъл в афиша на театър “Сълза и смях”, падайки на коляно пред любимата... Какви емоции съпътстваха една от най-важните крачки в живота ви?
- Емоцията определено беше голяма, тъй като аз исках да й предложа още през декември, но тогава не беше правилният момент. И двамата преминахме през трудности в личен план, което от своя страна затвърди взаимоотношенията ни - изискваше се да се подкрепяме един друг. На представлението присъстваха семействата ни, успях да ги организирам, така че тя да не заподозре нищо. Радвам се, че предложението се случи именно на премиерата на "Одървеният", защото екипът е страхотен и ми оказа голяма подкрепа.
- Ако върнем лентата назад – как се запознахте с Вероника?
- Запознахме се преди почти три години по обичайния за днешно време начин - социалните мрежи. Доста време преди да се видим очи в очи, си писахме, а разговорите винаги бяха интересни и с часове. Първата ни среща беше в Южния парк, за късмет заваля такъв проливен дъжд, който сякаш изми душите ни от предишните забежки и успя да ни отвори път, за да бъдем заедно... Да ни върви "като по вода", а след тази среща не сме се разделяли.
- Разкажете ни за нея – на колко години е, какво работи...
- Тя е на 23 години. Работи като медицинска сестра в Клиника по неврология и медицина на съня'' в болница „Токуда“. Обожава работата си, а аз се възхищавам на желанието, с което ходи, старанието и грижите, които полага за пациентите. Вечер винаги ми разказва интересните случаи от работния ден. Покрай нея започнах да обръщам повече внимание на здравето си. Въпреки че рядко има свободно време, обича да рисува, да чете книги и да си поспива.
- Кой каква роля има в съвместния живот, помагате ли в домакинството например?
- Честно казано, нямаме разделение на женска и мъжка работа. И двамата сме много заети и всеки гледа да свърши каквото може в свободното за него време. Едно от моите хобита е да готвя, така че за неин късмет го правя по-често.
- Първите честитки получихте от колегите на сцена. Как протече подготовката и реализацията на пиесата по Анатолий Крим?
- Така е, всички от екипа бяха зад мен в тази нелека задача. По отношение на пиесата "Одървеният" всички се сработихме перфектно още от ден първи. Продуцентът ни Деляна Маринова-Джуджи и режисьорът Станислав Дойнов изключително добре са ни подбрали, всеки си пасна на ролята по възможно най-добрия начин. Получи се естествена спойка и се надявам това да личи, така че заповядайте да ни гледате на 1 ноември на голяма сцена на театър "Сълза и смях", както и на 15 ноември във Фестивален и конгресен център - Варна.
- Делите сцена с Ованес Торосян, Илияна Лазарова... Добре ли се сработихте?
- Имам огромния късмет и щастие да работя с актьори като изключително добрия Ованес Торосян, големия Сашо Дойнов, ослепително красивата Илияна Лазарова и, разбира се, Васил Грънчаров, с когото станахме много близки приятели. Всички те са страхотни професионалисти, на сцената се уча от тях и им благодаря за всеки един ценен урок, който са ми дали по време на репетициите. Поздравявам и режисьора Станислав Дойнов, който също има много модерен поглед и знае как да извлече максимума от всеки един от нас и да го представи пред публиката по най-вълнуващия начин. Деляна Маринова-Джуджи прави дебют с "Одървеният", но толкова добре ни менажираше, че имахме чувството, че го е правила цял живот. Не пропусна нито една репетиция и винаги беше до нас.
- Темата за безпаричие и проблеми е особено актуална днес. Какви са посланията?
- Винаги е била и ще бъде актуална. За съжаление при българина има един синдром, който гласи: "Аз не знам кога съм добре, аз знам кога съм зле". Ако променим мисленето и манталитета си изначално, може да има шанс за нас - да мислим малко по-позитивно. Пари в България, макар и трудно, се изкарват, въпросът е как ги харчим и дали ги влагаме в нещо. Вярвам, че ако българите започнат да четат повече книги, да ходят на театър, да ценят историята си, ще станат малко по-будни и не толкова лесно манипулативни. Човек трябва да дава максимума от себе си, да следва мечтите си и да се труди. Факт е, че невинаги сме задоволени от цената на нашия труд. Дори статистиките да не са много оптимистични, аз вярвам, че има надежда за България.
- Какво ви предстои в професионален план?
- Участвам в още една театрална постановка, казва се "Духовен бульон с Картофи" от Дензъл Ребеловски - там играя главна роля, читателите на “Телеграф”, могат да я гледат на 22 ноември в Нов театър НДК. Снимам филм в главните роли, за който не мога да издам нищо. С продуцента ни Джуджи готвим още изненади за почитателите на театъра.
- А в личен... Ще успеете ли да си откраднете време за почивка?
- В личен - надявам се само на хубави моменти. Лятото откраднахме време както за семействата ни, така и само за нас. Стараем се от време на време да има почивка, дори да не е много дълга.
- За съжаление изпращаме топлите месеци. Как премина лятото?
- Лятото решихме да отделим време на семействата ни. Бяхме при нейното във Видин, както и при моето във Варна. Дните бяха запълнени с плаж и разходки, а вечерите с разговори и трапези.
- Обичате да пътувате, за финал – коя е любимата дестинация и защо?
- И да виждам различните култури, това разширява кръгозора на човек. Миналата година с моята годеница пътувахме до остров Крит и беше вълшебно. Всяка една дестинация, която съм посетил, ми е любима, но може би ще отлича като най-любима Пекин. Великата китайската стена е нещо, което всеки човек трябва да преживее - мечта ми е да посетя Китай отново.
Алина Динева
