- Здравейте, Йоанна. Спектакълът, в който играете с Владо Михайлов „Аз и ти, преди ние“ се превърна в истински хит. Как се роди идеята да се съберете и на театрална сцена след успешното ви партньорство в сериала „Братя“?
- Идеята дойде от нашия продуцент Денис Ставров. Когато той ни предложи да направим пиеса заедно, ние не бяхме много сигурни. Току-що бе свършил сериалът и всеки имаше някакви други ангажименти. Обаче с Владо много добре си партнираме и в крайна сметка решихме, че ще търсим текст, който да ни харесва и на двамата, но именно там дойде проблемът (смее се). Не успяхме да открием пиеса, която достатъчно да ни провокира и двамата. Тогава отново Денис се намеси и ни предложи Светльо Томов да напише текста и така се роди „Аз и ти, преди ние“.
- Казахте, че много добре си партнирате с Владо. Колко водещо е това двама души да си паснат добре чисто професионално и да станат истински тандем на сцена?
- Със сигурност е водещо нещо. Винаги е плюс, когато с партньора ти на сцената се усещате и се разбирате и в живота. На всеки един актьор му се е случвало да играе в театъра или да снима в киното с колега, с когото не си пасват по една или друга причина, но когато става дума за изкуство, тези неща не би трябвало да имат значение. Плюс е обаче, когато се усещате и сте приятели и в живота, защото спойката става по-истинска.
- А тази истинност зрителят безпогрешно я усеща. Случва ли ви се да спорите с Владо и за какво?
- О, да. Те споровете тръгват от мен (смее се). Аз задавам прекалено много въпроси, прекалено много се съмнявам в някакви неща и искам всичко да е изяснено докрай, но тези спорове по-скоро раждат истината, отколкото да вредят на работата. Аз не бих нарекла дори тези неща спор, а задълбочаване в процеса и това са напълно естествени и нормални неща.
С Влади Михайлов в постановката Аз и ти, преди ние
- Често разглеждам вашите социални мрежи и виждам, че и на вас, и на Михайлов пишат много българи зад граница с желанието да отидете там с постановката. Ще ги зарадвате ли с турне зад граница?
- Ние планираме такова турне тази година. Ще започнем с Хага. Надявам се да успеем да съчетаем това пътуване и с представление в Берлин. В Лондон най-вероятно ще отидем наесен. Аз много държа да направим такива срещи с българи зад граница, защото си спомням преди 5 години, когато бяхме с филма на Ники Илиев „Завръщане 2“ в Лондон, колко емоционална среща имахме след това със зрителите. Това беше една от най-безценните ми срещи.
- Отдавате ли го на това, че там доста по-рядко им се случва да ви виждат и някак, ако кажем, че в София публиката е презадоволена, то там носталгията надделява и някак срещите с вас са по-истински?
- Не, не бих казала по-истински, защото и тук нашата публика е такава, по-скоро бих казала по-емоционални. С напълно непознати хора там се прегръщаш все едно не сте се виждали от много време. Клише е да кажа, че са зажаднели, защото живеем във време, в което имат непрекъснат онлайн достъп до случващото се у нас и до всякакъв вид българска култура. По-скоро жаждата е за лични срещи и емоциите, които предизвикват те.
- Пак ще ви върна към постановката, за да попитам доколко истинската Йоанна Темелкова се припознава в героинята си?
- За първи път, когато прочетох текста, много се стреснах, защото се видях отстрани (смее се). По-парадоксалното е, че всеки, който дойде и след това каже, че не се е намерил вътре, значи ще ви излъже. Светльо е създал толкова универсален текст, че всеки ще припознае нещо от себе си в него. Намирам тази пиеса за изключително полезна за хората, защото имаме нужда да се видим отстрани, да видим грешките и пропуските си и най- вече да видим как това, което ние правим, и грешките ни рефлектират върху човека до нас. Почти винаги след представление се срещаме с публиката и наскоро една дама искрено се разплака и каза, че е видяла толкова истини, които за нея са болезнени. Аз тогава й казах, че вярвам и ще се радвам, ако успеем да я променим по някакъв начин чрез тази емоция, която сме събудили в нея. Има много моменти на смях и хората много се забавляват, защото виждат тази самоирония и откриват себе си в дадената ситуация. Затова се и смеят. Били са в същата ситуация, сега се виждат отстрани. Накрая успяваме да ги хванем за гърлото, което на мен ми е най-важното в тази пиеса.
- Прави впечатление, че използвате всяка свободна минута, за да пътувате, и често посещавате места, които не са чак толкова известни като дестинации. Последното такова бе село Левчево. Така ли презареждате?
-Една от причините да пътуваме е, че това е моят начин за презареждане, защото сред природата се чувствам спокойна и омиротворена. По- основната причина да пътуваме толкова е синът ми. Искам всяка една свободна минута да го вадя от града и от шума тук. Искам той самият да усети колко е хубаво човек да открива нови места и да види колко е хубаво сред природата. Тази част от възпитанието за мен е много важна, защото смятам, че 70% от това човек да си изгради правилната посока е да го прави сред и чрез природата.
- Малкият Филип вече е на 7 години и виждаме видеа, в които показвате, че се справя добре и в кухнята като помощник на мама.
- Много обича да ми помага, когато е в настроение. Когато го усетя, че днес му е ден, му давам по-сериозни задачи.
- Какво най-много обичате да правите, когато сте заедно?
- Да караме колелета. Днес дори сме и тримата в парка и караме. Истината е, че всичко, което правим заедно, ни е любимо.
- Филип вече показва ли наклонности към професията на мама и тате?
- Ох, за съжаление има наклонности към нашата професия (смее се). Много е артистичен, много обича да имитира. Той обаче има и други много силни страни, към които аз ще си го побутвам по-натам (смее се). Свързани са с логическото мислене, с математиката. Много обича да строи разни неща. Какво обаче ще се случи с него, си е лично негова работа. Не съм от болно амбициозните родители, за мен е най-важно той да е щастлив и един ден да прави това, което ще го кара да е щастлив.
Мартин прекарват всяка свободна минута със сина им
- За финал, готвите ли нови проекти и кога вашите фенове да очакват те да станат реалност. Ще ми разкажете ли малко за тях?
- Да, има неща, които готвя, но са в процес на работа и не мога да навлизам в подробности. Едно от нещата, които подготвям, е моноспектакъл. Пише се в момента. Имаме и проект за лятото, който също се работи и скоро ще започнем репетиции. Наесен се надявам да сме готови и с още един театрален проект.
Това е тя
Родена е на 4 октомври 1986 г. в град София
През 2009 г. завършва НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ при професор Пламен Марков
Дебюта си в киното прави в сериала „Забранена любов“, най-известните й роли са на Ниа Туджарова в „Под прикритие“ и на Лора Топал в „Братя“
С Владимир Михайлов се завръщат на театрална сцена със спектакъла „Аз и ти, преди ние“, който се радва на голям успех
Омъжена е за Мартин Гяуров и имат един син - Филип
Елизабет Методиева
