Е два ли някой би останал изненадан от факта, че Васил Левски е историческата личност с най-много паметници у нас.
Според едно все още незавършено изследване в България има над 400 монумента, бюстове, барелефи и орелефи на националния герой. А в цял свят те са над 20, като повечето са в българските посолства, консулства и културни центрове.
София
Първият паметник на Апостола у нас е в София. Решението за строежа му се взема след Освобождението. Още на 6 август 1878 г. съветниците от Софийския градски съвет гласуват и одобряват предложението на руския посланик в Цариград граф Николай Игнатиев. Предложението е одобрено и от първия софийски кмет Димитър Хаджикоцев и от губернатора на София Пьотр Алабин. Във взетото решение се казва паметникът да бъде изграден „тъкмо гдето славно бил на въже повесен и гдето в същото място ще бъдат пренесени неговите кости“.
Автор на проекта за паметник на Васил Левски е чехът Вацлав Колар. Първоначално неговата идея е на върха на паметника да бъде поставен християнски кръст, стъпил върху мюсюлмански полумесец, като по този начин се покаже символно победата на Русия над Османската империя. След отправените енергични протести от Високата порта, за да не бъде сърдена Турция, идеята за кръста отпада и е решено паметникът да е с форма на пресечена пирамида, върху чийто връх да не се поставя нищо.
Чешкият архитект Вацлав Колар (1841-1900)
За събиране на средства е приета национална дарителска кампания. Първоначално се отзовават 12 селища, но събраните от тях средства са твърде малко, общо едва 1637 лв.
Любопитно е, че в списъка на тези 12 селища не фигурират нито родното място на Левски – Карлово, нито столицата на Привременното правителство – Ловеч. Тъй като събраните пари не стигат доникъде, след като свършват, строителството на паметника е „замразено“.
Летописецът на Априлското въстание Захари Стоянов е остър и язвителен: „Паметникът се състои само от няколко очукани камъни. Под тези камъни почива славата на България!“.
Строителството на паметника на Левски е подновено в 1884 г. и завършва през 1895 г. На 22 октомври същата година е неговото официално откриване. Стойността му е 70 хил. лв. Монументът представлява каменна гранитна колона, висока 13 м, изработена от италианеца Абрамо Перукели. Скулпторите по колоната са на чеха Франтишек Новак, а централният барелефен портрет на Апостола е дело на скулптора Рудолф фон Вейр. Върху четирите стени на паметника са поставени следните надписи:
На западната страна: „На великия български Апостол на свободата ВАСИЛ ЛЕВСКИ признателното отечество“
На северната страна: „Роден на 1837 г. 6 юний в Карлово, умрял мъченически на 1873 г. 6 февруарий в София“
На южната страна: „След 12-годишно проповядване народу борба за свобода, Левски, ранен и пленен при Къкринский хан, бил хвърлен в Софийската тъмница и обесен тук, на това място“
На източната страна: „Тържествено открит на 1895 г. 22 октомврий“.
Критика
Първият паметник на Апостола на свободата е посрещнат доста противоречиво сред жителите на София. Освен „чуждоземската форма“ остро е критикувана и високата цена, за която той е изграден. Един от най-ожесточените му критици Антон Митов пише:
„Като го сравним с обелиска във Флоренция, който е много по-висок от софийския, като при това е съставен от цял монолит из червен полирован гранит, който е струвал само 11 хил. лв., то човек дохожда в ужас“. Според Митов реалната цена на паметника на Левски е не повече от 10 хил. български лева, а останалите 60 хиляди са отишли „за фокуси“. Или казано по днешному: тайничко в нечии частни джобове.
Карлово
Идеята е на останалите живи членове на Ученолюбивата дружинка в Карлово, в която е участвал и Васил Иванов Кунчев. На нейна основа през 1893 г. е създадено Ученолюбиво дружество, носещо имената на Апостола. Като най-подходящо място за паметника е избран площад „Свети Никола“, там където е била издигната бесилката по време на „Страшното“. Автор на проекта на паметника е скулпторът Марин Василев. Строителството започва на 15 май 1903 г., когато е положен първият камък в присъствието на княз Фердинанд. Народното събрание отпуска 10 хил. лв. Средствата са от дарения и от продажбата на картички и албуми с репродукции на картини от възрожденско Карлово.
Отливането на Левски и на останалите бронзови фигури се прави в леярна в Прага. Заради забавянето там те са докарани в Карлово през 1907 г., когато постаментът отдавна е готов.
През 1907 г., когато е завършен паметникът, се навършват и 70 години от рождението на Васил Левски. Председателят на комитета д-р Васил Генков решава да организира едно запомнящо се откриване на монумента. Изпратени са покани до княза и всички държавни мъже. Никой от тях обаче така и не се отзовава на поканата. Това продължава чак до 1914 г. Причината управляващите да не проявяват интерес към откриването на монумента на Левски е, че той се намира в родния му град, а не в столицата. Така паметникът на Левски в Карлово остава без официално откриване и освещаване. Впрочем обявяването на родната къща на Левски за музей също става без официално откриване и церемонии. Държавата забранява да има тържество и по случай 100-годишнината от рождението на Апостола през 1937 г.
Ловеч
Най-внушителният паметник е в Ловеч.
Паметникът на Васил Левски в Ловеч е най-големият по размери и най-внушителният в България. Намира се в Архитектурно-историческия резерват Вароша. На 25 април 1959 г. Окръжният народен съвет излиза с решение за построяването му и е обявен конкурса за идеен проект. В началото на 1961 г. е представен макет в естествена големина с тяхното виждане за паметника. Този макет обаче се приема нееднозначно от ловчанлии. Според общественика Васил Начев представения на макета Левски приличал повече на партизанин, отколкото на борец срещу турското робство. Недоволният гражданин пише писмо лично до Тодор Живков с копия до Антон Югов и Вълко Червенков. В резултат на това с въпроса за паметника на Левски се захваща ЦК на БКП, който отнася въпроса до Министерството на просветата и културата. Там е сформирана специална комисия, която разглежда проекта и нанася в него корекции.
Фигурата на Левски е завършена в леярната на Съюза на българските художници. Тя е висока 9 м и тежи 10 т. А общата височина на монумента достига 14 метра. Според изкуствоведите ловешкият паметник е направен така, че да се наблюдава отдалече.
Ловешкият Левски е представен в спокойна поза, без излишно позиране и драматични действия. Облечен е в обикновени селски дрехи и с цървули на краката. Облечен е така заради направеното изказване на държавния глава Вълко Червенков, че Апостола на българската свобода е селски вожд. Новият държавен ръководител обаче Тодор Живков дава ново обяснение за селската премяна на ловешкия Левски. В словото си той заявява, че Левски е селски водач, който извършва своята революционна дейност с активната помощ на работническата класа и на трудовата интелигенция. Коментарът е излишен!
Паметникът е открит на 27 май 1964 г., а лентата е прерязана лично от Тодор Живков.
С паметника на Левски е свързана и една градска легенда. Тя твърди, че според авторския замисъл едната ръка на Апостола е трябвало да бъде вдигната и той да сочи с пръст напред към Ловеч. Враждуващите с Ловеч жители на съседния град Троян обаче пуснали мълва, че символът на жеста е: „Вие ме предадохте!“. Когато тази новина стига до ушите на управляващите в Ловеч, те реагирали като ужилени и наредили на авторите да смъкнат надолу протегнатата напред ръка на Левски. Това може би все пак обаче е само легенда.
Велико Търново
В центъра на Велико Търново се намира единственият паметник на Васил Левски, който е частно дарение. Инициатор и основен дарител е чехът Карл Йозеф Папоушек. Намира се в градинка на едноименната главна улица, носеща името на Апостола. Мястото не е избрано случайно. Това е пътят, по който арестуваният и окован Апостол минава през 1872 г. на път за София. Скулпторът Любомир Далчев представя Левски в цял ръст, изправен на бесилото, с вързани на гърба ръце и с надяната примка на шията. Монументът е открит през 1947 г.
Великотърновският Левски
След като паметникът е готов, управляващите комунисти в старата столица недоволстват, че Левски е представен с турски потури. Което показвало, че той бил примерен поданик на Османската империя, а не български бунтовник и революционер. Далчев е привикан да дава обяснения. Според запазената градска легенда вместо да си посипе косите с пепел и да се разкае, Любомир Далчев се обръща към отговорния другар с думите: „Ако искате да знаете, това са български гащи, а не турски потури. Аз мога да изобразя Левски и с каскет на главата, за да прилича на другаря Ленин, но няма да го направя, защото това ще бъде гавра в паметта му“. На тези изключително дръзки за времето думи „отговорният другар“ нямало какво да отговори и Левски така си и остава в центъра на старата българска столица. Дали това действително се е случило или е само градски фолклор, днес няма как да знаем.
От февруари 2023 г. пред паметника на Левски в центъра на В. Търново има поставен и лавров венец, изработен от бял мрамор. Няколко години по-рано местната община излезе с предложение пред паметника да има каменен лъв и дори беше поставен макет на този лъв. Предложението обаче не беше одобрено от голяма част от болярите, според които лъвът би „засенчил“ паметника на Апостола, като вниманието на туристите ще бъде насочено към намиращия се на самия тротоар лъв. Така идеята за поставянето на лъв беше изоставена.
Кърджали
Един от интересните монументи на Левски се намира в Кърджали. Идеята за изграждане паметник на Апостола в града се ражда през 2000 г. Едно от предложенията е той да заеме мястото на демонтирания паметник на комунистическия вожд Георги Димитров. Това предложение отпада, тъй като според експертите мястото е натоварено с негативна памет.
Автор на проекта е проф. Константи Денев от Велико Търново.
Паметникът в Кърджали е един от най-внушителните в България. Камъкът за изработката му е доставен от кариерата край Сандански. За разлика от други паметници, които се изработват в работилници и хората ги виждат чак след като са монтирани и официално открити, паметникът в Кърджали се издига метър по метър пред очите на жителите и гостите на града. Огромните петтонни каменни блокове, докарани с камиони от кариерата, се стоварват с кран и се обработват и монтират на място. Изграждането на монумента се извършва за по-малко от един месец.
Идеята на екипа е фигурата на Васил Левски да обединява християни и мюсюлмани и да се превърне в един от символите на Кърджали и региона. Апостолът е изобразен загърнат с ямурлук, който е една от връхните дрехи, използвани както от турци, така и от българи през зимата. Паметникът е открит официално на 21 октомври 2003 г. като част от тържествата по повод празника на Кърджали.
Нереализираният проект
През 2012 г. представители на Сдружението „Аз обичам България“ обявиха инициативата си за изграждане на един наистина монументален паметник на Васил Левски. Според този проект паметникът ще е с колосалната височина от 133 метра, ще се издига до магистрала „Тракия“ в района около Свиленград и ще е обърнат с лице към Турция. Пред паметника на няколко езика ще бъдат изписани думите на Апостола:
„Търсим братство с всекиго,
без да гледаме вяра и народност.
Ръката си подаваме всекиму,
който желае да се бори с нас,
за живот и свобода човешка.“
„Прочитът ни на тези думи в никакъв случай не търси конфронтация, а точно обратното. Той е израз на родолюбие, както и да мултиплицираме всичко, което носи българския дух. Левски никога не е казал лоша дума за турския народ. Той се е борил против султана“, твърди председателят на Сдружението Илиян Матеев. Според него бъдещият монумент щял да струва около 4 милиона лева, а парите щели да бъдат събрани изцяло от дарения.
Идеята за грандиозния паметник на Васил Левски почти на границата с Турция и гледащ към южната ни съседка обаче предизвика доста разногласия и разнопосочни мнения сред българите. Според мнозина това би предизвикало сериозна опасност от конфронтация както между отделните етноси в България, така и между двете съседни държави, Турция и България. В крайна сметка за добро или за лошо взривоопасният проект така и не беше реализиран.
В Куба
Две каси ром рушвет за восък за лъвската грива
Паметникът в Сиенфуегос
Бюст паметник на Левски има в кубинския град Сиенфуегос, пред завода за пластмаса, едно от 19-те предприятия, които в годините на соца българи строят на Острова на свободата.
През лятото на 1980 г. строящите завода в Сиенфуегос българи решават да поставят бюст на Васил Левски в двора на предприятието. Така дори и след време заводът да бъде преименуван, бюстът ще остане и ще напомня за българското участие в изграждането му. Представители на работниците съставят и изпращат писмо до Людмила Живкова с молба да им изпрати бюст, като описват размерите, които трябва да има този бюст. Докато чакат, те не строят със скръстени ръце, а се заемат и издигат триметров постамент, на върха на който ще бъде поставена бронзовата фигура.
Копка
Първата копка е направена през септември 1980 г. След като дълго време не получават отговор от Първата дама, работниците решават сами да си отлеят необходимия им бюст. Инж. Тодор Кузманов се среща с двама млади скулптори: Феликс Мадригал Ечемендия и Хуан Гарсия Крус, които преподават в местното училище по изящни изкуства и имат опит в изработката на бронзови бюстове. Те се съгласяват да помогнат и създават не само бюст на Апостола по негова снимка, но и втори барелеф с лъвска глава.
Бюстът на Апостола е направен от Феликс Мадрагал Ечемендия, а плочата с барелефа с лъвската глава е дело на колегата му Хуан Гарсия Крус. За отливането на лъвската глава по метода на „стопяемия модел“ е било необходимо тя да бъде направена от пчелен восък. Такъв се намира трудно и за да го получат, българите трябва да бутнат рушвет две каси ром. Металните каси за отливките българите получават от съветските си колеги, които по това време строят в съседен град машиностроителен завод. Оказва се, че за отливането ще е необходимо и нова по-мощна пещ, която българите също си правят сами.
Визия
По време на монтирането идеята на работниците била бюстът да се постави така, че погледът му да бъде към България и родното Карлово.
В края на август 1981 г. българските строители започват сглобяването на отделните части на паметника, като определят и датата за откриването му 9 септември същата година. И изведнъж, на 2 септември, само седмица преди откриването му инж. Кузманов е привикан от посланика Бойко Димитров, който му съобщава, че е пристигнал поискания от тях бюст от Людмила Живкова. Инж. Найденов и колегите му са изправени пред огромен проблем. Какво да правят с двата налични бюста? Проблемът става още по-голям, когато виждат, че изпратеният от Людмила бюст е висок само 30 см. Как би стоял той на 3-метров постамент всеки би могъл да си представи. Излагацията ще бъде пълна. След дълги кавги и спорове с посланик Димитров инж. Кузманов все пак накрая успява да наложи своето и на колегите си виждане: върху постамента в двора на завода да бъде монтиран техният бюст. А този изпратен от Людмила да бъде поставен във фоайето на предприятието. В интерес на истината работниците успяват да се наложат само защото три месеца преди това дъщерята на Живков междувременно е починала и покрай това никой не обръща особено голямо внимание на съдбата на изпратения от нея за Куба бюст на Левски. Ако беше жива, едва ли днес паметникът на Апостола в Сиенфуегос щеше да бъде толкова величествен и красив.
Караул
На 9 септември 1981 г. бюст паметникът в двора на завода е открит в присъствието на работниците строители и на взвод български моряци, които дават караул пред него. Във фундамента на паметника е вградена капсула от неръждаема стомана с послание към идните поколения и трябва да бъде отворена на рождения ден на Левски през 2037 г.
А междувременно прогнозите на инж. Тодор Кузманов и колегите му се сбъдват. След промените в България и падането на режима на Тодор Живков заводът в град Сиенфуегос наистина е преименуван. Но паметникът с бюста на българския национален герой все още продължава да се намира в двора на завода, изграден от ръцете на българските строители.
Аржентина, Лас Бренас
Бюст паметник на националния ни герой има и в Аржентина. Намира се пред Клуба на културно-просветното българско дружество „Васил Левски“ в град Лас Бренас, провинция Чако, където живее най-старата българска емигрантска общност в Аржентина.
Историята на паметника започва през 1998 г., когато представители на българската общност там се свързват с посолството ни и с Фондация „Васил Левски“ и изразяват желанието си да имат паметен знак на Апостола на свободата. От фондацията решават да дарят бюст на Левски на емигрантите. През 2000 г. посланикът Атанас Будев се среща с кмета на Чако и двамата подписват споразумение, според което българската държава ще предостави паметния знак, а общината ще извърши оформянето на пространството край монумента. Бюстът е дело на скулптора Росица Мишева.
В Лас Бренас бюстът е получен от Асенсио Пелов, председател на българското дружество. Поради финансови причини обаче той е монтиран чак през 2007 г. Автор на проекта за цялостното оформяне на паметният знак е архитектът с български корени Мигел Анхел Мичов. Официалното откриване на паметника е извършено на 6 юли 2007 г.
Иван Първанов
