М алцина са вече останалите живи софиянци, оцелели от масираните англо-американски бомбардировки, започнали на 14 ноември 1943 г. и продължили до 17 април 1944 г.
Тогава са разрушени хиляди жилищни сгради, центърът на столицата е изпепелен. Причината е, че съюзниците искат да повлияят на българското обществено мнение в посока на това България да скъса с нацистка Германия, да смени курса и да способства за откриването на Южен съюзнически фронт срещу Силите на Оста.
Изненада
България се присъединява към Тристранния пакт с протокол, подписан във Виена на 1 март 1941 г., т.е. 4 месеца преди изпреварващия удар на Германия срещу СССР. Въпреки това България запазва дипломатическите си отношения със СССР през цялото време на войната, чак до 5 септември 1944 г., когато той ни обявява изненадващо война. Макар че нито един български войник не се сражава на Източния фронт. Преди тези събития България е изправена пред заплахата на Хитлеровата армия да я прегази. На 14 февруари 1941 г. Хитлер изпраща телеграма до Министерския съвет на България, че през страната ще премине 680-хилядна армия на Вермахта. Въпросът е бил дали тази армия да премине като съюзна или като неприятелска. България не е имала ресурсите да се сражава с такава армия. България заедно с Румъния и Унгария е обявила символична война на Англия и САЩ под натиска на Хитлер. Президентът Рузвелт в декларацията за обявяване война на трите държави пише: "Аз си давам сметка, че трите правителства предприеха това действие не по тяхна собствена инициатива, нито по желание на своите собствени народи, а като инструменти на Хитлер".
Над 2000 души и 12 500 сгради срещат гибелта си по време на бомбардировките.
На 13 декември 1941 г. Народното събрание в София обявява война на Великобритания и САЩ. Това е по-скоро символичен акт, а не намерение за конкретни военни действия от наша страна. Но това не спира британския премиер Чърчил и американския президент Рузвелт през август 1943 г. да дадат началото на операция "Приливна вълна". Тя има за цел да неутрализира съюзниците на Третия райх - Румъния и България, и да ги принуди да капитулират. Над териториите на двете държави започват системни бомбардировки. От 14 ноември 1943 г. до 17 април 1944 г. над София са предприети 11 въздушни нападения.
На 14 ноември 1943 г. е първата масирана въздушна атака на столицата. 91 вражески самолета разрушават 47 сгради, загиват около 60 души, близо 200 са ранени. Следват бомбардировки почти през десет дни. На 10 януари 1944 г. е най-безмилостната. Около 12 ч. по обед сирените възвестяват за предстоящо въздушно нападение. Половин час по-късно София е атакувана от 180 американски бомбардировача и 100 изтребителя. Срещу тях противовъздушната отбрана изпраща 39 прихващачи. България губи само един самолет срещу 31 свалени американски бомбардировачи. Но истинският ужас за софиянци настъпва през нощта на 10 срещу 11 януари.
Ужас
Генерал Стоян Стоянов - военен летец, един от защитниците на София, публикува спомените си. Той участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети, сваля 3 бомбардировача и 2 изтребителя и нанася сериозни повреди на още 4 самолета: "На 10 януари на софиянци бе съдено да преживеят ужаса на една варварска бомбардировка. В този зимен ден нашата столица беше жестоко ударена на два пъти - през деня и през нощта. Тази бомбардировка бе добре запомнена от жителите на столицата, защото тя не бе "слаба", както се казваше за всички досегашни бомбардировки. При тази бяха ударени не само крайните квартали, а бе засегнат и силно разрушен и центърът на града. До това нападение правителството не бе помислило за евакуирането на държавни учреждения и индустриални предприятия, нито на част от населението, но след този ден настана такава паника, която не се поддава на описание. Градът сам доброволно се евакуираше, без заповед, без принуда. Особено тежко бе преживяна нощната бомбардировка. Такава досега не бяха виждали. А нощем изобщо човек е по-впечатлителен. В града бе настъпил хаос, ад. Разрушени къщи и разорани улици, димящи пожари и развалини, повредена електрическа мрежа и водопровод, студ и дезорганизация, изплашени граждани, които плахо се завръщат към домовете си - това бе София вечерта към 22 часа. Те търсеха изчезналите си близки или топло място, където да се приютят в студената нощ, когато изведнъж, неочаквано за всички и без предупреждение от сирените, се чуват артилерийски изстрели и в същото време над главите им падат отново бомби и прелитат самолети на противника със силния рев на моторите и с грохот на стрелба от оръдия и картечници. Целият град бе осветен от пуснатите с парашути, бавно падащи лампиони и от причинените пожари. Всеки от нас се бе прикрил, където го бе заварила бомбардировката. На сутринта още от тъмни зори по пътищата и шосетата, излизащи от София, във всички посоки тръгнаха кервани от хора, напуснали своите топли огнища, за да се спасяват кой където може, само да не останат в града. Мнозина от тях не знаеха къде отиват, но тяхното желание бе преди всичко да бъдат далеч от хаоса."
Докато правителството действа мудно, хората панически започват масова евакуация от София към провинцията.
Равносметката от изминалото денонощие е 1800 бомби, изсипани над София, с обща тежест от 450 тона, 750 загинали и още толкова ранени, стотици напълно сринати или полуразрушени сгради. Ударите продължават на 24 януари. Българското правителство започва тайни преговори с англо-американските съюзници в Истанбул и Анкара. Временно атаките са спрени. Но след провала на разговорите бомбардировките над България са подновени на 16 март. На 30 март е най-тежката от тях. Извършената евакуация на София обаче проваля плановете на нападателите да убият голяма част от населението - жертвите и ранените са значително по-малко. Но над 3500 сгради са напълно унищожени. Следват още няколко въздушни атаки над София и други селища – Враца, Дупница, Кюстендил, Скопие... На 9 септември 1944 г. България излиза от Тристранния пакт и въздушните нападения над страната са прекратени.
Черна статистика
По време на бомбардировките от 1943-1944 г. само над София са убити, безследно изчезнали и починали от раните си над 2000 души. Разрушени са над 12 500 сгради, близо 1/4 от сградния фонд на София е сринат. Напълно унищожени са Държавната печатница, Областният (Окръжен) съд, Малката баня, Градската библиотека, театър "Одеон", Юнион клуб, Домът на културата и печата, Артилерийските казарми, католическата катедрала "Свети Йосиф" и мн. др.
Сградата на Народното събрание, покосена от бомба.
Те не са възстановени. Силно засегнати са Народният театър, Народното събрание, Българската земеделска банка, Богословският факултет, Природонаучният музей, зала "България", къщата музей "Иван Вазов", сградата на БАН, Централна баня, Александровска болница.
Румен Жерев
