П ървото българско медицинско списание е издадено във Варна. Началният му брой излиза през 1885 година, 7 г. след края на Руско-турската освободителна война, сочaт данни в Центъра за справочно-библиографска информация и регионална история в Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна.
От информацията става ясно, че „През 1883 г. няколко млади варненски лекари основават Първото научномедицинско дружество в България. Пръв негов председател става д-р Мирон Игнатов – хирург във варненската Мариинска болница. Другият инициатор и основател е д-р Борис Окс – популяризатор на профилактичната медицина сред населението, който въвежда у нас задължителната противовариолна ваксина още в първите години след Освобождението. Подпредседател на дружеството е д-р Ангел Пюскюлиев, а секретар – д-р Желез (Желю) Радев. Право на членство имали не само хуманитарните, но и ветеринарните лекари, зъболекари и аптекари, пише още в устава.
Заслуги
Почетен член на дружеството става варненският кмет Михаил Колони, който има големи заслуги към града в благоустройствено и хигиенно отношение. Още с основаване на дружеството възниква идеята да се издаде и научнопопулярно медицинско списание, предназначено да „сее здравни знания и просвета сред населението“. Така през юни 1885 г. излиза първият брой на „Медицинско списание“. По време на Сръбско-българската война дружеството временно спира издаването му. До 1889 г. излизат три пълни годишни течения с грижливо подбран и обществено достъпен научен материал. Редактор е д-р Стойко Юрданов, като неоценима помощ му оказват неговите колеги – военният лекар д-р Йордан Севов и общинският лекар д-р Гълъбов. Главната цел на списанието е „да показва на селяни и граждани, доколкото е възможно, причините на заразните болести и мерките, които трябва да се вземат за предпазване от тях и отстранението им, и да разпространява здравословни познания“. Медицинското списание е трибуна за популяризиране на знания за лична и обществена хигиена и здравеопазване. Поместват се статии за грижите за новороденото и малкото дете, за хигиената на ученика, включително и за гръбначните изкривявания, за поддържането на градския дом и на селската къща чисти. Обсъжда се хигиената на храненето, как трябва да се дава помощ при „нещастни случки“.
Голямо внимание се отделя на болестите – от детските до диабет, тетанус, рак и сифилис, но по-особено място заемат холерата и туберкулозата – двата „бича“, които застрашават страната след войната. Печатат се статии за вредата от „пушението на тютюна“ и от „спиртливите питиета“. Засягат се и някои екологични въпроси, като за вредата от изсичането на „лесовете“, за блатата като развъдник на комари и пр. Всеки месец списанието отпечатва здравна статистика за град Варна. Поместват се и преводни материали, предимно от френски, немски и руски и адаптирани по публикации на изтъкнати чуждестранни учени.
Практика
Наследник на д-р Мирон Игнатиев и през следващите години почти несменяем председател на дружеството е д-р Ангел Пюскюлиев. В „Медицинско списание“ той представя интересни случаи от клиничната си практика, преводни статии за новости в медицината и авторски статии по важни общественоздравни теми. Д-р Пискюлиев е автор на първата книга (1884 г.) за морелечението „Морските бани и гр. Варна приморска станция“. Варненското медицинско дружество поддържа контакти с чужбина и много реферати и научни съобщения се четат пред членовете и гражданите. А когато през 1901 г. се основава Българският лекарски съюз, варненското дружество изпраща двама делегати, които вземат активно участие при учредяването му.
Добромир Радушев
