Б аба вампир от Венеция възкръсна почти пет века след погребването й – разбира се, тук не става реч за истинско съживяване, а за реконструкция на изгледа на възрастната жена, възстановен сега от италиански учени.
Жената е погребана през XVI век на остров Лазарето Нуово, намиращ се в северната част на Венецианската лагуна. Там във времената на епидемиите от чума са били отвеждани заразените, за да ги отделят от останалите граждани на Венеция. Това е един от островите, на които са построили лазарети.
Гроб
Въпросната жена е била погребана в общ гроб. При разкопки през 2006 г. обаче прави силно впечатление, че в устата й е напъхана тухла. Изследванията показват, че по този начин местните са погребвали вампирите. Според фолклорните поверия по това време тухла в устата е предотвратявала пробуждането на вампира. Някои са били пронизвани с пирони или за още по-сигурно с железни колове, за да не се събудят (какъвто е случаят на вампира в Созопол). Но конкретно на този има тухла.
Съдебният медик Чичеро Мораес поема предизвикателството да реконструира лицето на жената, използвайки най-съвременни технологии и 3D изображения, за да вдъхне живот на нейния истински лик. Резултатът е реалистично изображение на жена със заострена брадичка, набръчкана кожа и сребриста коса.
Предполага се, че жената е възрастна и е била на около 60 години по време на смъртта си. Тя носи отличителните белези на живот в по-ниските ешелони на обществото. Яла е главно зърнени храни и зеленчуци, понякога морски дарове, още по-рядко риба и много рядко месо. Реконструираното й лице разкрива заострена брадичка, сребриста коса, набръчкана кожа и леко крив нос.
3D реконструкция как е изглеждала бабата вампир от Венеция.
Умишлено
Що се отнася до тухлата в устата, Мораес и неговият екип изследват възможността за умишленото й поставяне или просто за случайно попадане. Пресъздавайки тухлата със стиропор, те открили, че тя наистина може да бъде вкарана в човешка уста, без да причини значителни щети, което придава достоверност на идеята, че е там като умишлен акт, а не е случайно попаднала през вековете след смъртта на жената.
Матео Борини, съдебен антрополог, участващ в изследването, обяснява: „Вампирите не съществуват, но проучванията показват, че хората по това време са вярвали как те наистина са сред нас. Именно това вярване вероятно е довело до посмъртното изпитание за жената, а не нормалното й погребване. Тогава по подобен начин венецианците са се опитвали да се защитят от възприеманата от тях заплаха от немъртвите.“
Созопол
Преди години в Созопол също бе намерен мъж, но погребан доста по-рано, през XIV век. Той е положен в гроба нехарактерен и по странен начин, който категорично доказва, че местните направо са го смятали за вампир и са взели предохранителни мерки да не се събуди и да тръгне да убива народа и да точи от кръвта му.
Останките бяха открити през лятото на 2012 година при разкопки в манастирски некропол. Оказа се, че погребаният там мъж е бил прободен с метални колове в сърцето. Археолозите са категорични, че това действие е свързано с ритуал и вярването как по този начин живите могат да се предпазят от дяволско възкресяване на мъжа и неговото вампирясване. По същия модел още от древни времена са убивани хора, за които се е вярвало, че приживе са били вампири.
Учените дори успяха да открият кой всъщност е бил вампирът от Созопол. Предполагат, че това е местният управник Кривич. За него летописите са запазили сведения, че е бил вампир, а освен това се е подвизавал и като пират.
Главата на Созополския вампир също бе възстановена и е изложена в местния музей да се види как е изглеждал Кривич.
Друг е въпросът дали няма и нещо вярно в историите за вампири от древността и по-късни години.
Доказано е, че тухлата в устата не е случайно попаднала, а нарочно е забита срещу вампиризъм.
Вярвания
От прастари времена съществуват митове и легенди за вампири, които са немъртви същества и нападат живите, като някои от тях ги убиват, на други само пият кръвта, а трети ги поробват. Известни са като въпир, кръвник, кръволок, упир, носферату, тенец, дракус и т.н. Заседнали са между двата свята и по някаква причина не могат да преминат.
Вярвало се е, че могат да бъдат убити и наистина са съществували ловци на вампири, които срещу заплащане избавяли съответното село или град от напастта. Днешната представа е по-различна от древната, но тя е променена, след като в Европа, а после и в Холивуд започват да правят филми за вампирите, повечето от тях са вдъхновени от романа на Брам Стокър за Дракула, когото смятат за царя на вампирите.
Митовете за вампирите са едни от най-древните. Има ги в шумерската, индийската и египетската митологии, както и във всички след тях. Някъде са само жени, пиещи кръвта на други жени и малки деца или на попаднали им на пътя мъже. Другаде са чудовища или демони от ада, които идват да вредят и пият кръв от хора и животни.
Най-силни и многобройни са митовете за вампири в Източна Европа (самата дума идва от унгарски) и преди всичко от Балканите. Тук се появяват и новите методи за борба с кръвопийците, използващи светена вода и кръст. А чесънът и среброто се смята, че са древни форми за това. Но най-вече пронизването с железен кол се е смятало за най-ефективно. А както сочи случаят от Венеция и други като него, явно тухла в устата също върши добра работа – важното е вампирът да не си затвори челюстта и така да не се събуди.
Воденични камъни, кол от трепетлика, рязане на глави и крайници, гарванов нокът зад дясното ухо, слагане на билката върбинка в гроба и т.н. също се е смятало, че вършат работа срещу вампирясване в гроба. Но преди всичко най-важното е човек да бъде погребан според правилата, да бъде опят и заровен или изгорен. Макар че и тогава може да заседне между световете и да се превърне в зъл дух. Има и поверие, че ухапване от върколак убива вампир, когато е в начална фаза от злодеянията си, а като набере сили, това невинаги може да помогне. Според стари легенди по нашите земи някои мъже вампири се връщат при жените си, сношават се с тях и от това се появява дете – дневен вампир. То може да се движи на светло и се превръща в убиец на вампири. Подобно нещо бе илюстрирано от кинопоредицата с Уесли Снайпс „Блейд“.
Връщане
Според други вярвания, ако вампир се влюби в жена и тя наистина го обича три години, той може след това да се върне към живота като обикновен мъж. Обратният вариант също е възможен – вампирка да бъде обичана от верен мъж.
Няма как да пропуснем и по-съвременни теории и вярвания за вампирите, базирани на фолклор от древните египтяни, шумери, индийци, елини, прабългари, олмеки, китайци, толтеки, айни. Та според тези схващания вампироподобните създания (емпуза в древногръцката митология) не са в действителност свръхестествени и измислени същества, а реално съществували и живели на Земята хищни извънземни. Те са познати сред различни старинни култури, но винаги са били превратно възприемани не като живи същества от Космоса, а като обитатели на Земята с чудовищен вид и характер. Според това виждане хората са си представяли емпуза (или както и там да са ги наричали) като изчадия от ада и зловещи негови пратеници, но в действителност те са идвали или са се заселили на нашата планета заради изобилната и лесно достъпна плячка, възползвайки се от своите особени способности, смятани от хората за магически. Така че и тук се намесва теорията за извънземни от древността.
Георги П. Димитров
