Л егендарният попфолк изпълнител Тошко Тодоров, известен още като „бащата“ на „Радка Пиратка“, чукна 60-така навръх Димитровден.
Любимецът на поколението от 90-те години обаче не се дава и продължава музикалната си кариера, като вдига на крака публиката по заведенията в цялата страна.
Криза
Признава обаче, че времената много са се променили и днес с музика само вече е невъзможно да се гледа къща и да се изхранва семейство. Кризата още от времето на пандемията, а и още преди това е съсипала музикалния бранш и за певците, които си изкарват парите с участия по заведения, а не с концерти и продажба на албуми, е много трудно да свързват двата края. Въпреки това певецът издаде пред „Телеграф“, че до Нова година, а може би и по-рано, ще запише 1-2 нови песни, които ще пусне първо в канала си в Ютуб. От суеверие обаче не издава какъв ще е жанрът на песните и заглавията им. „Нека стане, пък тогава хората ще ги чуят. Със сигурност ще им харесат и много ще се забавляват и ще танцуват до припадък на тях“, споделя попфолк динозавърът.
Бакшиш
Изпълнителят на „Радка пиратка“, „Вале, Вале“ и на други легендарни хитове с огорчение споделя, че днес вече и публиката по заведенията е различна, а размерът на бакшишите е доста по-скромен и символичен. „Едно време най-вървежните бяха борците и мутрите, а днес са политиците. Ама разликата между тях е от земята до небето. Борците хвърляха във въздуха и ни замеряха с пачки банкноти, а политиците хвърлят салфетки, какво повече да си говорим. Затова и аз никога не съм харесвал политиката и не съм пял на избори. Всеки камък трябва да си тежи на мястото. Не бих тръгнал да се занимавам с нещо, от което не разбирам, колкото и пари да ми дават“, категоричен е легендарният попфолк изпълнител.
Гилзи
Тошко Тодоров с една особена носталгия и с тъжна усмивка се връща към златното време на 90-те години и си спомня за изпълненията си по кръчми, механи и таверни. „Тогава да си певец по кръчмите си беше направо рисковано. Имал съм случаи, в които все едно съм на бойното поле по време на война. Мутрите пият, пеят, кефят се или плачат на баладите, пък изведнъж като скочат, наизвадят пищовите и почнат да стрелят в тавана. Случвало ми се е да пея и около мене куршумите да свирят. След това съм вадил по две шепи гилзи от врата си. В началото само като видех, че се показва дулото на пищов, и се хвърлям на една страна. След това обаче полека лека свикнах, започна да не ми пука и изобщо не спирах да пея. Нашите мутри не са като сръбските. Онези, като им дойде кефът, излизат навън и там пуцат. След това се връщат обратно да си допият и да си продължат забавленията. А у нас стрелбата в тавана си беше част от забавлението вътре в кръчмата“, разказва Тошко.
Богатство
Днес той и колегите му от онези години все още продължават да се срещат по участия и да си припомнят за екшъните, които са имали през мутренските години. Най-често Тодоров се среща с бойния си другар Радо Шишарката, с когото имат и много съвместни участия. „Не съм спирал да пея никога, с изключение на моментите, в които съм имал тежки житейски ситуации. Без музиката не мога да живея. Тя е моята душа, моето призвание, моят живот. А гласът е моето богатство“, споделя Тодоров. Той не желае да коментира днешните си колеги от жанра, но признава, че на много от тях пеенето не им е най-силната страна, а те целят да приковат вниманието на публиката с природните си дадености и скъпите тоалети.
Циникът на попфолка
Музикалната кариера на Тошко Тодоров започва в началото на 90-те години, когато е вече на 30 години, но още от ученическите си години той забавлява приятелите с изпълненията си. Тоталният хит „Радка Пиратка“, който го изстрелва на върха, всъщност е създаден още през 70-те години по време на една лятна бригада. „Когато я изпях, някои побързаха да ме обявят за „циникът на попфолка“. А в тази песен няма нито една непристойна и цинична дума. Какво да кажем за някои от днешните песни, в които във всеки ред има простотии“, възмущава се Тошко. Той разкрива, че всъщност героинята в песента е изцяло измислена и че такава жена в действителност никога не е съществувала. В началото и прякорът на Радка бил друг, а и текстът също. След това обаче, за да може да я пее, се наложило да го попромени тук-там. Въпреки че през годините е изпял много песни, в челната класация на собствените си хитове освен „Радка Пиратка“ изпълнителят поставя още „Вале, Вале“ и „Розовата пантера“. Всъщност именно „пантерата“ е първата изпята от него песен, но тя не успява да се наложи преди „пиратката“. „За мене това са вечни хитове, защото и днес, като започна да ги пея, и цялата публика в заведенията започва да пее с мен. При това не само хората на моите години, но и техните деца и внуци“, не крие задоволството си Тошко.
Бебе след загубата на щерките
Животът на легендарния изпълнител обаче далеч не винаги е бил само застлан с „цветя и рози“. Съдбата няколко пъти му нанася най-жестоките удари, свързани със загуба на най-скъпото, децата му. По-голямата дъщеря на певеца умира от неизлечима болест, а после по-малката Даниела сама слага край на живота си, като скача от жилищен блок. Загубите разтърсват из основи душата на бохема и за известно време той изоставя музиката. След това обаче любовта на приятелите и почитателите му го зарежда с енергия и нови сили и го връща отново на сцената. Преди няколко години Тошко Тодоров залюбва млада жена, от която има детенце. След това обаче във връзката им се появяват пукнатини и през 2020 г. те се разделят. Тогава пред своите приятели певецът споделя, че му е много тежко, тъй като това е поредното изпитание, на което животът и съдбата го подлагат.
Взел всичко от живота
Днес от позицията на своите 60 години и вече доста помъдрял и очукан от живота, Тошко Тодоров философски гледа на настоящето и бъдещето и споделя, че парите и славата вече не са най-важното за него. „Имал съм много пари, бил съм и без пари. Бил съм щастлив и много нещастен. Бил съм на върха и на дъното, познавам много добре и двете състояния. Каквото съм могъл, съм го взел от живота. Днес вече искам само здраве и Господ да бъде с мене. Защото това е най-важното за един човек. Това пожелавам и на всички хора. Както и да не гледат толкова тъжно и мрачно на живота си. Аз винаги съм бил оптимист и мисля, че не може лошото да продължава вечно. Надявам се България да започне да се оправя и българите да заживеят като останалите нормални народи в света. Това е и причината да не съм емигрирал в чужбина, както направиха много мои приятели. Останах и не съжалявам, защото съм сигурен, че най-доброто за страната и народа ни тепърва предстои“, завършва разговора с присъщата си широка бохемска усмивка Тошко Тодоров.
Иван Георгиев
