Българският мед се оказва отличник по качество и чистота на продукта на фона на масовите ментета, които са засечени по щандовете в другите европейски страни. Оказва се, че за миналата година е имало само едно оплакване от български мед. Това отговориха на питане на „Телеграф“ от центъра за оценка на риска по хранителната верига, позовавайки се на Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи RASFF на ЕС.
Мед
Франция
Предупреждението е пуснато в системата до другите страни от Франция на 1 юли 2025 г. за открито органично съединение (5-HMF), което надвишава максимално допустимата граница за мед. Експерти коментираха, че 5-HMF, или хидроксиметилфурфурал, е съединение, което се получава чрез дехидратация на захари при топлинна обработка. Той често се образува в храни като мед, кафе, сокове и е маркер за качество. Наличието му показва, че медът е бил подлаган на термична обработка.
Според Стамен Стаменов от ФБ групата „Ферменти, здраве дълголетие“ близо 46% от меда, преминал през мащабна европейска проверка, показва признаци на манипулация или несъответствие с изискванията за истински пчелен мед. Той се позовава на данни от координирана контролна операция на европейско ниво, представени по време на онлайн дискусия на Европейската асоциация на пчеларите.
Информацията е коментирана от проф. Дражен Лусич – президент на International Honey Commission и преподавател в университет в Хърватия.
Измами
Според данните в ЕС няма единна законова дефиниция за „измама с храни“ по цялата агрохранителна верига. Вместо това Европейската комисия и мрежата EU Agri-Food Fraud Network работят по набор от критерии.
За да се разглежда даден случай като измама, трябва едновременно да са налице нарушение на европейските правила, подвеждане на потребителя, икономическа изгода за извършителя и наличие на умисъл. В този контекст практиките обикновено попадат в няколко основни линии – добавяне на чужди вещества към продукта, манипулиране на документи, подвеждащо етикетиране или подмяна с по-евтина суровина.
Съмнения
На фона на растящите съмнения около качеството на меда Европейската комисия е организирала координирана операция за контрол с участието на DG SANTE, EU Food Fraud Network, Joint Research Centre (JRC) и Европейската служба за борба с измамите (OLAF). Взети са 320 проби от пратки, които се движат в ЕС. По описания модел всяка партида е била проследявана чрез CHED документи – общите входни документи, които съпровождат вноса на храни. Пробонабирането не е било ограничено само до границите – част от меда е тестван и след като вече е бил на пазара.
Резултатът е показал 46% „подозрителни“ проби. След анализ 147, или 46%, са определени като подозрителни за наличие на добавени захарни сиропи и несъответствие с изискванията на европейската директива за меда. Сравнението с предишна подобна европейска акция показва рязка разлика – тогава проблемните проби са били около 14%.
Методи
Според проф. Лусич това увеличение може да се обясни с два ключови фактора: използването на по-съвременни аналитични методи и различен подход при вземането на пробите, включително директно от търговската мрежа.
Българските потребители ще могат да прочетат на етикета какъв мед консумират и с какъв произход е от юни тази година. Тогава влиза в сила наредбата, която регламентира етикетирането и прозрачността на произход на мед, желета, конфитюри и др. Според документа, ако в бурканчето присъстват и друг вид храни, на етикета няма да може да се изписва мед съгласно медната директива, която прие ЕС. Така например, ако в меда има боровинки, ядки, захари, сиропи и прочее, не може да се таксува за пчелен мед. Смесите от други страни ще бъдат изписвани последователно, съобразно процента, който представляват.
Вместо царевичен влагат оризов сироп
Експертите от Joint Research Centre отбелязват, че производителите на фалшификати видимо са се адаптирали към традиционните методи за контрол. Ако в миналото по-често се е работело със сиропи от царевица и захарна тръстика, днес все по-широко се използват алтернативи като оризови, пшенични и захарно-цвеклови сиропи.
Тези суровини могат да бъдат по-трудни за улавяне с класическите изотопни тестове, което прави доказването по-сложно и изисква по-широк набор от лабораторни подходи. Вече има нови методики за откриване на добавени захари в меда, но според проф. Лусич това не решава въпроса окончателно. Изводът от представените резултати е тревожен, защото при почти всяка втора проба със съмнения за манипулация, темата за фалшивия мед вече не изглежда като изолиран проблем, а като устойчив риск в агрохранителната верига, който поставя на изпитание сегашните контролни механизми.
Светлана Трифоновска
