Х итови биопроудкти показаха фермери и ферми по време на форума за проблемите и постиженията на биопроизводството, организиран от Биоселена по време на най-големия международен селскостопански за България в Пловдив.  И ако преди десетина години това, което произвеждаха нашите биопроизводители се броеше на пръсти и се показваха основно мед, ядки и продукти от роза Дамасцена, лавандула и етерични масла, то тази година гостите на форума се насладиха на пиршество от чисти плодове, сирена, сладка, вина и месни ястия, шоколади и какви ли още не хрумвания на производителите. 

 

Кефир 

 

Най-новата рецепта на Албина Ясинска от ферма „Розино“, която направи българския сладолед световноизвестен е в лазорно син цвят и сипирулина. Той има приятно свеж вкус и е разбира се от продукти от фермерското мляко на стопанството. Още преди да се появи на пазара, леденото изкушение се прочу и стана хит. Припомняме, че Албина Ясинска миналата година бе отличена от европейската комисия за номер едно жена фермер. Тя е измислила над 450 рецепти за сладолед, а една от тях е посветена на освобождението от османско владичество 3 март. Негови почитатели са италинците, като правят джелато „Тракийско съкровище“ по рецептата на Албина Ясинска и така отдават чест на празника на България. Еврокомисарят по земеделие Кристоф Хансен е опитвал от продуктите на фермата и е възкликнал очарован: „Да, това наистина е някогашният вкус. Миришат на мляко“. 

По време на апетитната изложба на органичните храни Розино представиха и плодови млека с арония, малини, ягоди, като най-новият им продукт е оргинален кефир. Бутилка от напитките е около 2 евро, съобщиха по време на представянето. 

 

Жълто 

 

Сред изобилието от автентични продукти, се открояваше и краве сирене и кашкавал от породата Червено родопско говедо. И двата продукта заради високата масленост на млякото имаха леко жълто оцветяване, което е доказателство, че са направени точно от истинско краве мляко, а не обезмаслени млека, които се преработват в повечето от нашите мандри. Според познавачи, точно това е цветът на кравето сирене, леко жълто, докато овчето е снежно бяло, а биволското заради високата масленост, може да има леко синкав отенък. Те са продукт на нашия семеен бизнес,  разказа Нели Кутева, стопанка на фермата, която се намира на юг от Приморско. Килограм от сиренето струва 20 евро, а кашкавалът 30 евро, като могат да бъдат поръчани и онлайн. 

 

Телешко 

 

Благовеста Димитрова от „Дивата ферма“ пък представи новия продукт на стопанството, което отглежда древни биотелета в Източните Родопи, които се нарича Терин колаген. Опакован е в малки стъклени бурканчета, прилича на пастет, може да се маже на филийка и е отлична закуска с автентичен вкус на телешко месо. Благовеста Димитрова обясни, че е създаден за хора, които имат нужда от силна храна за възстановяване, с проблеми с храносмилателната система, както и със ставите. Лабораторни изследвания са доказали значителни количества на селен, който е важен за имунитета мощен антиоксидант. Съдържа също така високи киличества пмагнезий, витамини Б, Б6, колаген и др.  На масата можеха да се опитат сочни червени ябълки, печено и крехко телешко месо, вино от района на Никопол, свежи лимонади от ягодоплодни, вкусен хляб от различни житни култури, биошоколади с плодове и ядки, и няколко вида фино приготвени тахани от различни ядки, които се отглеждат в България. Нашите биопроизводители вече са получили огромни признания на различни изложения за органични храни в Германия и Полша, а през май ще замине група от 20-тина души за Биофах в Китай. 

 

Вместо мед с куркума 

 

Един от най-харесваните продукти беше лютеница по рецептата на германката Кати Цанева, родена в Лондон, която е омъжена в България. Освен лютеница семейството отглежда зеленчуци и прави различни видове сладка. Лютеницата на Кати има приятен и мек вкус. Прави се от попер, моркови, много малко домати, щипка куркума и вместо захар добавят гроздов петмез, който омеукотява киселината. Тя разказа, че преди това са добавяли мед, но решили, че не е редно толкова скъп и ценен продукт като меда да се влага в лютеница и го заменили с петмез от гроздето на албена Симеонова, който пък придал неочаквано мек и свеж вкус на лютеницата.