Е дна от най-загадъчните истории от времето на Втората световна война е на т. нар. Златна подводница, която превозвала два тона скъпоценен метал от Япония за нацистките им съюзници.
Известно е, че подводната лодка I-52 е намерила вечен покой в дълбините на Атлантика край островите Кабо Верде, но преди време стана ясно, че тя е транспортирала и много по-важен товар, който е можел да промени хода на войната. Ако е вярно твърдението, че подводницата е пренасяла японски обогатен уран, то тогава може да се окаже, че атомната бомба над Хирошима е била един вид бумеранг...
Карго
През 1995 г. известният американски търсач на съкровища Пол Тидуел наел руския научноизследователски кораб „Южморгеология”, оборудван с уникален радар за откриване на полезни изкопаеми. С негова помощ Тидуел възнамерявал да намери на дъното на Атлантическия океан подводницата I-52, потънала при неизяснени обстоятелства през 1944 г. Американецът обаче се интересувал не толкова от морския съд, а от неговото карго.
Японската подводница I-52.
Ровейки се в архивите, Тидуел открил, че построената специално за товарни превози подводница тайно отплавала от Япония през март 1944 г. I-52 превозвала два тона злато и група експерти. В Сингапур на борда й били натоварени още 228 тона калай, молибден и волфрам, а също така и 60 т суров каучук. Подводницата трябвало да закара стратегическото карго във френското пристанище Лориан. Междувременно обаче западните съюзници осъществили десанта в Нормандия и този план се провалил.
Среща
В района на островите Кабо Верде I-52 се издигнала на повърхността, за да предаде своите координати по радиостанцията. Целта била да се осъществи среща в открито море с германската подводница U-530, която трябвало да приеме ценния товар. Японците се чувствали в безопасност, тъй като дори не подозирали, че американците и британците отдавна са разшифровали техните военноморски кодове.
Германската подводна лодка U-530.
Западните съюзници изпратили към мястото на срещата бойна група кораби начело със самолетоносача „Боуг”. Един от изпратените на „лов” палубни бомбардировачи се появил ненадейно над двете подводници привечер на 23 юни. Екипажите им се стъписали, но бързо затворили люковете и подводните лодки се гмурнали в дълбините. Пилотът лейт. Джери Тейлър пуснал в морето три буя със сонари и въз основа на получените сигнали обстрелял предполагаемия район на потапяне с дълбочинни бомби и торпеда.
Американският самолетоносач Боуг.
Тъй като обаче било доста тъмно, той нямал представа какво е постигнал. На следващия ден лейт. Тейлър се върнал над същата зона и установил наличието на останки от морски съд, от което заключил, че може би е поразил една от подводниците. Тъй като I-52 не се връща от последния си поход, очевидно тя е жертвата. А U-530 се завръща в базата си във Фленсбург в края на септември.
Находка
Поради изненадващата поява на бомбардировача изследователите предполагаха, че японците не са имали време да пренесат златото в трюма на нацистката подводница. Ето защо няколко групи търсачи на съкровища предприеха издирване на I-52 с надеждата да извлекат ценния товар на стойност около 250 млн. долара. Две експедиции обаче се провалиха, вероятно заради неточните координати на останките, подадени от американците.
Останките от I-52 на дъното на Атлантика.
Един от измамените бе и Пол Тидуел. Той обаче реши да не се отказва и да продължи търсенията си с „Южморгеология”, опирайки се на доклад на капитана на U-530. Този подход се оказа успешен – на екрана на радара скоро се появи пурообразното тяло на 109-метровата подводница, лежаща на океанското дъно. Спуснатата сонда с телевизионна камера предаде на повърхността отчетливите изображения на корпуса на огромния морски съд с голяма дупка от експлозия, обломки и японски военноморски пагон. Съмненията, че това не е I-52, бяха преодолени. Радостта на Тидуел и на руския екипаж беше безгранична. Те обаче не успяха да извадят никакъв товар от борда на подводницата, тъй като нямаха подходяща апаратура. След откритието Тидуел нареди на екипажа да поеме обратен курс, като заяви, че още на следващата година ще организира нова експедиция.
Коварство
Както става ясно от разсекретен междувременно доклад на капитана на U-530, целият товар на японската подводница е бил прехвърлен на борда на нацистката подводна лодка. Следите на златото обаче се губят. Същевременно изследователите се сблъскват с още една загадка – защо пробойната в корпуса на I-52 е с извити навън краища? Това би трябвало да означава, че подводницата е била погубена не от дълбочинна бомба или торпедо, а от вътрешен взрив. Ако се предположи, че става въпрос за експлозия на „адска машина”, скрита в подарените от германците храни, това би могло да обясни защо капитанът на U-530 е знаел толкова точно координатите на поразената I-52. Какво обаче е накарало нацистите да постъпят така с верните си съюзници? Те вероятно са искали да скрият завинаги тайната на Златната подводница.
Тайно на борда
Най-ценната част от каргото на I-52 е не златото и другите стратегически ресурси, а 800-те килограма ураниев оксид, които били натоварени тайно на борда. Те трябвало да бъдат използвани за създаването на нацистката атомна бомба – едно оръжие, което би могло да обърне хода на войната или поне да изиграе ролята на възмездие.
Атомната гъба над Хирошима.
Според руски източници уранът е бил обогатен в секретна лаборатория в Хирошима. Именно затова американците, които разбрали за нея, избрали иначе не особено важния от стратегическа гледна точка град за първата мишена на своите атомни бомби – за да не може японците да довършат своята разработка.
Завръщане у дома
Подводната уранова сага има още една глава. През март 1945 г. нацистката подводница U-234 отплава от базата си в Кил с 240 тона карго на път за Япония. Освен образците от свръхмодерни торпеда и бойни самолети, в трюма има и 560 кг ураниев оксид в обковани със злато цилиндри. Не е ясно дали това е част от каргото на злощастната японска подводница, или радиоактивният материал е бил допълнително обогатен от германските ядрени учени. Злокобният товар обаче така и не достига до бреговете на Страната на изгряващото слънце, или поне не пряко.
Капитанът на U-234 се предава на борда на американския боен кораб Сътън.
На 14 май 1945 г. U-234 се предава на американския боен кораб „Сътън”, след като капитанът й е разбрал за капитулацията на нацистка Германия. Преди това двамата японски офицери на борда на подводницата извършват самоубийство, като се отравят със сънотворно, и биват погребани в океана. А ураниевият оксид бил разтоварен във военноморската база в Портсмут и по всяка вероятност бил използван за свръхсекретния проект „Манхатън”. Американски учени изчислиха, че от 560-те килограма радиоактивна суровина след преработка би се получило 3,5 кг уран-235. Това е около 20% от необходимото количество за направата на една атомна бомба.
* Автор: Цвета Дилова
