Г-н Петков, защо фердинанд създава  растителната защита в България?

Поводът Фердинанд да издаде указ за организирана растителна защита в България е масовото нападение на филоксера  по лозата, насекомо, наричана чума по лозята, която е е създала проблеми, подобно на черната златка.

Истината е, че след като се е появила, в резултат на научни изследвания са намерили диви сортове лозя, които не са податливи на филоскерата. От тогава всички лозя се правят на присадки за устойчивост, както с овощните дръвчетата. Коренът например е джанка, а калемът е култивираната слива или череша. От филоксерата са оцелели най-старите и диви сортове. По онова време започва интензивна борба с нея, като най-успешна е била използването на подложки от диви сортове.  

Може ли да споменете някои от български сортове, издържали хилядолетия?

В България има директни сортове сред които са широката мелнишка лоза, мавруда. 130 години по-късно правим подобен паралел, затова че много вредители и болести застрашават земеделието като черна златка, вредоносна цикада по лозята, царевичния стъблопробивач, който зае внушителни размери в зърнопроизводството. И както преди 130 години е имало обединение на държавна политика, наука, практика и земеделски производители, смятаме че сега също е необходимо такова, което да включи и  фирмите, вносителки на торове и препарати.

Защо черната златка унищожи толкова градини?

Черната златка не е непознат вредител, но високите температури и продължително засушаване са причина за намаляване на естествените врагове на бръмбара и това му позволи да се развива в такива размери. Другата причина е човешкият фактор, като ниската неосведоменост на земеделските производители, защото няколко години подред те не са знаели  каква е причината за масово изсъхване на овощните градини.

Как е възможно това?

Те са мислели, че съхнат, защото първо се случва на единични дървета, почвата, а дървото всъщност изсъхва през втората година,  заради намножаване на неприятеля. Второ, правилата за получаване на обвързана подкрепа са, че ако в едно насаждение има над 20%  загуба на дървета, не се субсидира  загубата на дървета и затова голяма част от стопаните премълчават или скриват проблема.Така едната година 20% и си мълчат, но другата година стават 40% и пак си мълчат, след това минават 50%, и при такъв процент вече трябва да  бъдат унищожени. Проблемът е, че тези овощари вече нямат възможност да спасят градината. Изпадат в дилема да обявят ли че имат нападения и 50% загуби, което води до опасност от спиране на субсидии. Така няколко години не са съобщавали пред БАБХ.  Досега това се предаваше от уста на уста и едва миналата година се заговори гласно за него, имам предвид 2024 г, защото 2025 г.  беше тотална загуба от измръзванията. Тогава на заседание в  БАБХ група овощари искаха да се възстановят забранени препарати за борба със златката и помня, че тогава им казах, че тя  ще е най-малкият проблем за овощарството, а проблемът ще са климатичните промени. За жалост излязох прав.

Защо, какво общо имат миналогодишните мразове и жеги с черната златка?

Високите температури и продължителна засуха унищожиха голяма част от естествените врагове на ларвите й, защото дотогава размножаването й беше възпрепятствано от нематоди и гъби в почвата. Те я държаха под прага на икономическа вредност. След засухата голяма част от гъбите и бактериите загинаха, нематодите също нямаха подвижност, а за да действат биопрепаратите трябва да има почвена влажност. Оказа се, че химическите продукти почти не действат,     защото когато ларвата е под земята нито един препарат не може да стигне до нея, а възрастните в сутрешните часове до обяд се намират в летаргичен сън и чак когато слънце ги огрее почва летежа. Така само био препаратите на гъбно бактериална основа са изключително ефективни. А основните принципи при растителната защита са  прилагане на добри земеделски практики и биозащита. Едва когато тези принципи не действат, и тогава се включва химичната защита, ако се наложи. Този принцип отдавна е забравен и голяма част от стопанствата  и организациите в България пръскат първо с химикали превантивно без нужда, и анализи и после търсят резултати.

Тоест човешкото незнание се оказва решаващо?

Изключително голям удар беше нанесен преди месец, когато с решение на Министерски съвет, внесено в парламента, вероятно под натиск на браншовици, да отпадне необходимостта от средно образование за специалистите на растителна защита. Това е  тежък удар по цялата наука и най-вече Аграрния  университет.

Защо се случи това?

Твърди се, че няма кадри, или просто голяма част от арендаторите не искат да и платят подръжката  в стопанството на специалист агроном. Но след това решение излиза, че тези, които са учили по 9 семестъра, ще се състезават с човек, който ще е изкарал четириседмичен курс за растителна защита.  

В зърнопроизводството растителната защита е различна от тази при зеленчуци и овошки.

При тях всички процеси са механизирани, при овощарство и зеленчуци индивдуалният подход е не към всеки декар, а към всяко едно дърво. Там има сеитбооборт, едната година е царевица, после е пшеница, и ако има царевичен стъблопробивач, другата година го няма. Агрономите бяха като страж срещу непозволени препарати, срещу това без необходимост да се пръска, а само когато се премине икономическа вредност. Вече няма да има кой да ги контролира тези неща и това развързва ръцете на търговците да препоръчат в  неограничен брой пръскания. Така депутатите свалиха защитата срещу химията в градините. Затова нашата асоциация ще внесе предложение да се въведе мораториум за растителна защита като при антибиотиците. Тоест пръскането да става по рецепта от лицензиран агроном, като в много други страни.  

 Това е той

  • Божидар Петков е председател на Асоциацията на малинопроизводители и ягодоплодни.Той е председател и на  Национална Асоциация за Биологична Растителна защита
  • Той е от Троян.
  • Завършил е Аграрния университет в Пловдив, специалност „Растителна защита и агроекология”, през 2001 г.
  • Получава магистърска степен в университет „Мартин Лутер“ в Германия със специалност „Биопроизводство и управление на стопанствата в планински региони”.
  • До 2013 г.  работи с немски фирми за производство и преработка на ягодоплодни.
  • Има стопанство с 35 дка биомалини и 100 дка смесена овощна градина от сливи, череши, круши.