Н ай-добрият, най-красивият, най-силният - разбира се, че става дума за Ален Делон, който вече беше главен герой в „Златно време“. И за неговите любовни завоевания. След броени дни излиза от печат нова книга за легендарния актьор, издание на Editions de La Martinière. А в нея има признание за една от жените, чиито имена са се спрягали около него.
Тя е Бриджит Бардо. Кака на Делон - разликата им е една година. Но интрига, поне според неговите признания, няма. Между тях не е имало „никога и нищо“, категоричен е той. В продължение на 65 години били най-добрите приятели в историята на киното. И това никак не се връзва с образа на Бардо, смятана за мъжемелачка, която оставя трупове на употребени партньори след себе си, след като е получила от тях това, което е искала.
Колекционери
Преди няколко години тя струваше цифром и словом 181 000 долара. После цената й се покачи на 6,4 млн. долара. И в двата случая се продаваше само нейният лик. В първия ставаше дума за портрет на Бриджит Бардо, нарисуван от Ричард Аведон. Във втория - за творба на Анди Уорхол. И в това има много скрит смисъл. Бриджит Бардо винаги е била нещо повече от актриса. Тя е символ, мит, блян. С други думи, нещо, за което си струва да платиш скъпо и прескъпо. И то само за да я окачиш на някаква стена и да я съзерцаваш отдалече. При това тя е една лъжлива илюзия, доколкото на портретите не си отваря устата. Когато го направи, става повод за подигравки. В някои случаи бива обявявана за расистка. В други - за смахната радетелка за правата на животните. Горчивата истина е, че днешната Бриджит Бардо (на 88) няма нищо общо с безмълвната красавица на портретите, която някога е била модна икона. Днес, ако не беше Бриджит Бардо, тя щеше да бъде само една префърцунена, отегчителна и дръпната старица с подпухнала плът и хиляди бръчки, която се мисли за Бог знае какво. Ето защо това, което се предлага за продан, е една куха обвивка без съдържание. Красива изработка, но само дотам. Горката Бабет! Символът на една епоха седи у дома, заобиколен с 20 котки и кучета, и трескаво се информира за всички злощастни мечки по света, за да вземе отношение по темата и да заклейми тези, които си позволяват да се държат зле с тях.
Маска
Има непреходни идеали и малката Бабет, която всички искат да запомнят от миналото, е живото доказателство. Тя е от жените, които спират дъха и карат мъжете да превъртат от мерак да я имат в колекцията си. Но Бриджит Бардо винаги е знаела какво иска от живота си, колкото и отстрани да изглежда объркан и неподреден на моменти. Когато дава вид, че не й пука за хорското мнение, не е докрай искрена. Тя много би искала да е вечно млада и красива, но знае, че това не е възможно. Затова нахлузва кожата на непукистката, която дразни всички за забавление: Говорете си, не ми пречите!
Малко хора днес си дават сметка, че тази чорлава глава с посивели коси и прическа тип гнездо, щипната с цвете или шнолка с плодчета, някога е била революционно решение. Както и небрежното облекло, джинсите, сутиенът, който повдига гърдите, наречен в нейна чест „бриджитки”. Всички изброени неща са решение на Роже Вадим - нейният откривател, първия от любовниците и съпрузите й, който ще разбере, че да се живее до нея, не е никак лесно.
Звезда
Шансът на Бриджит Бардо, която някои погрешно назовават с „рождено” име Камий Жавал - една от ролите, които ще изиграе, е, че се появява във време, когато модата на жената вамп тип Марлене Дитрих или Грета Гарбо е останала в миналото и Европа очаква появата на своя нов кумир. В началото на 1950 г. на екраните на Европа излиза филмът „Мадмоазел Стриптийз”. Преди него Бриджит Бардо участва и в „Нормандска следа”, но там не се забелязва, докато тук веднага прави впечатление. Филмът не е връх на сладоледа, но е нейното представяне като секссимвол. Тя се появява, за да разбие на пух и прах морала и идеалите на „старчоците” и да даде началото на една нова епоха - епохата на Бриджит Бардо...
... Малката Бриджит е едно типично презадоволено и лигаво богаташко дете. Заобиколена е с лукс, прислугата задоволява всеки неин каприз, частните учители не смеят да й поставят големи изисквания, защото във всеки момент може да им тропне с краче и да се нацупи, готова да ревне. Бриджит още тогава проявява характер и изисква да бъде възприемана като нещо специално. Тя не може да преглътне, че е принудена да дели любовта на родителите си с по-малката си сестра и непрекъснато се взира в детайлите, които „потвърждават” теорията й, че е по-малко обичана от Мари Жан. Тя завижда на дребосъчката и затова, че има невероятни теменужени очи и коса до кръста. Ядосва се, че нейната коса е права като пръчка, зъбите й са изпъкнали, а отгоре на всичко страда и от късогледство. С времето започва да се доверява повече на своето отражение в огледалото, придобива самочувствие и решава, че светът трябва да научи за нея. Но как ще стане това, когато тя е само на петнадесет?
Роже Вадим Племянников е първият шаран, който се улавя на въдицата. След него ще има още трима съпрузи и неустановен брой любовници (вероятно и самата Бриджит Бардо ще се затрудни да си спомни за всички, особено за еднодневките). Роже Вадим е известен бохем и около него има много жени. Но когато вижда на корицата на Elle Бриджит, дъхът му спира. Той полага всички усилия да намери девойчето, което е позирало за нея. Това е нещо като конкурсите за миски, на които платежоспособни господа си набелязват бройки. Вадим си поръчва „момичето от каталога”, дава роля на Бриджит Бардо и в същото време я вкарва в леглото си. Две години любовна връзка, по време на която се твърди, че е имало и аборт. В този период е и първият опит за самоубийство на Бриджит - пуска газ в кухнята, но за щастие театралната постановка, за която са се били запътили родителите й, се отлага и те се прибират по-рано, за да попречат на дъщеря си да сложи край на живота си. След този опит за самоубийство те вдигат ръце и оставят непокорната си щерка да прави, каквото си иска. Щом не иска да ходи на училище, няма. Щом иска да спи с някакъв пройдоха, прав й път.
Връзки
Благодарение на Роже Вадим, който има връзки в света на киното, Бриджит започва да се снима в епизодични роли. Появата на филма „И бог създаде жената” я превръща в звезда. Френската публика е във възторг, след като вижда в Бриджит родната Мерилин Монро. Именно благодарение на този филм Бриджит става признат символ на чувственост и сексуално разкрепостяване, което й навлича едва ли не проклятие от църквата.
За Бриджит, която е възпитана в католическо семейство, е малко неприятно да научи, че на Световното изложение в Брюксел в „павилиона на дявола” на Ватикана е изложена нейна фотография. Но бързо й минава. Тя вече е решила да се възползва от този си имидж. Превръща се от брюнетка в блондинка и от този момент никой вече не може да си я представи с предишната й глава.
Дебютантката не е приета отраз от по-опитните си колеги. Когато казват на Жан Габен, че негова партньорка във филма ще е Бардо, той изпада в ужас: „Моля? Онази, дето се разхожда, както майка я е родила?” Но след съвместната им работа актьорът започва да се изказва за нея като за нежно създание, което не е способно да живее без любов и ласки. А Марчело Мастрояни признава: „Има две Бриджитки. Едната е секссимволът, известен по цял свят, тигрицата, която всеки ден позира за закуска на мъжете. А другата Бриджит е съвсем обикновено момиче. Бедата е в това, че Бардо сама не вижда разликата между тези два образа”.
Мразена и обожавана
Още тогава, в началото на кариерата си, Бардо шокира с изказванията си. Например когато на пресконференция в Германия заявява, че единственият, по когото си е падала действително, е Исак Нютон, защото именно той е открил взаимното привличане на телата.
Кинокритиците подчертават, че тя не е нито по-красива, нито по-талантлива от Джина Лолобриджида, Елизабет Тейлър или Роми Шнайдер, но нито една от тях не се радва на такова обожание от страна на мъжката аудитория, каквото предизвиква тя. В същото време женската омраза към нея избуява до дива ярост само при споменаването на нейното име. Мразят я, ненавиждат я, но всички искат да приличат на нея.
По време на снимките на „И Бог създаде жената” Бардо вече е набелязала №2 за въдицата си - Жан Луи Трентинян. След снимачния ден те изчезват нанякъде и прекарват нощта на някой безлюден плаж. „Знаех, че я губя - споделя впоследствие Роже Вадим.- Бързо забелязах, че между тях се заражда взаимна симпатия. Но скандалите не помогнаха.” Обяснението на Бриджит Бардо е различно: „С Вадим вече бяхме като брат и сестра”. Тя споделя още, че към Вадим е изпитвала приятелски чувства, но не и страст, каквато изпитва към Жан Луи Трентинян. Любовният триъгълник се разкъсва, като Бриджит Бардо зарязва Вадим, а Жан Луи - жена си. Двамата си наемат квартира и заживяват заедно. Но не за дълго. Скоро Трентинян разбира, че Бриджит е започнала да му изневерява и след бурен скандал се разделят.
Следващият по-известен мъж в живота на Бриджит Бардо е Жак Шарие - нейният партньор в „Бабет отива на война”. В последните месеци от бременността си Бриджит Бардо вече е твърдо убедена, че мрази детето в утробата си. Майчинството не се пробужда у нея и след появата му на бял свят. Тя не иска и да чуе за сина, който е родила. Нито сега, нито когато и да било по-късно.
Следващият съпруг на Бриджит Бардо - Гюнтер Закс, ще приключи живота си със самоубийство. А неговата вдовица Миря Лансон е тази, която ще поиска да се отърве от натрапницата Бриджит, която я е гледала от портрета на Анди Уорхол. Заедно с десетки други нейни снимки, разпръснати из цялата къща, Миря е живяла години наред с усещането, че Гюнтер не може да заличи от спомените си жената преди нея. Принудена е да се конкурира с нея. Затова с удоволствие използва възможността да спечели от омразната си съперничка, като я продаде.
Две години - толкова продължава бракът на Бриджит Бардо с Гюнтер Закс, сключен на 14 юли 1966 г. в Лас Вегас. След раздялата си с него Бриджит започва да колекционира по-млади мъже. Един от тях е студентът Патрик Риче, който се изживява като истински жиголо и пръска парите на Бардо с размах.
Отшелничество
Близо до 40-те, Бриджит вече се чувства опустошена и смъртно уморена. През 1972 г. е премиерата на филма „Дон Жуан”, оценен единодушно от критиката като абсолютен провал. Бардо нацупва устни, сърдита на целия свят, и заявява: „Приключих с киното!” След което се скрива за цели 16 години от вестниците, обидена и на тях, и на хората, които ги четат.
Първоначално дави горчивината от живота си с алкохол. По нейно признание „две бутилки шампанско и три литра вино” са нейната обичайна дневна норма. Намирайки сили да преодолее алкохолизма, Бардо открива спокойствие в четенето на книга, слушането на класическа музика и общуването с природата. Последното я отвежда до идеята за вегетарианството и фанатичната й любов към животните.
Странно е, че жената, отхвърлила собствения си син, изпитва толкова силен майчински инстинкт към всички кутрета и писани. Но тя си знае.
За да осигурява пари за организацията си за защита на животните, бившата актриса се разделя с голяма част от спомените си - рокли, бижута, подарени й от екссъпрузи и любовници. През 1989 г. се появява на телевизионния екран като водеща на предаването „SOS: животни”. Дърля се на тази тема с политици, с парламента, с актрисите, които се контят с животински кожи. Нечестно ще е да се твърди обаче, че е обсебена само от идеята за защита на животинските права. Помага и на немалко хора, които й пращат писма, в които споделят за различни болести и недостиг на средства.
В продължение на 21 години тя твори и мемоарите си. Отначало възнамерява да бъдат публикувани след нейната смърт. Впоследствие премисля и организира презентацията за деня, когато навършва 62 години. „За мен писа всеки, който се сети - заявява Бриджит Бардо.- Писна ми да чета всякакви измислици. Затова реших да разкажа сама всичко откровено и без излишна скромност”.
Ако има някаква граница между откровеността и безпардонността, то тя я прекрачва непрекъснато. Бриджит Бардо не щади нито политиците, нито своите мъже, нито многобройните си любовници. Нито дори себе си: „Признавам, че понякога може би съм била чудовище”.
През 1992 г. Бриджит Бардо се омъжва за възрастния вдовец Бернар Д’Ормал. Двамата твърдят, че са се влюбили един в друг от пръв поглед. „Моят живот започна на 7 юни 1992 г. - откровеничи към тогавашна дата Бардо.- Миналото ми на актриса, цялото ми минало просто беше заличено като с магическа пръчица. Преди да срещна Бернар, аз бях сама седем години и изпадах в отчаяние, че така и ще си умра съвсем самичка... Целият ми предишен семеен живот беше само прелюдия, подготовка за срещата ми с човека, който от днес и завинаги ще е моя съдба”.
През ноември 1995 г. актрисата и бизнесменът превръщат дома си в арена. След поредния си развод Бриджит Бардо пита: „За какво изобщо са ни мъжете?”.
Осъзнаване
Днес тя е сама, каквато де факто е била през целия си живот, защото си е самодостатъчна. Но Бриджит Бардо не съжалява ни най-малко. „Всичките ми връзки бяха съпроводени с измени и скандали, даже и с шамари от бившите ми мъже. Някои избягаха от мен, други аз ги напуснах... Когато изпратих мъжете по дяволите, се почувствах наистина чудесно. Никой не ме командва какво да правя и не ми мрънка колко пари харча за животни, мога да се прибирам, когато си искам, и никой не ми дудне в ухото. Нима това не е чудесно?”
При вида на Бардо от години коментарите неизменно са едни и същи: „За съжаление старостта не прощава”. Знаменитата французойка има простичко обяснение: „Да, имам бръчки, защото не съм си правила пластични операции. Аз не водя борба с това, което е естествено, природно. Просто трябва да се примириш с промените, които носи със себе си времето”. И още: „По-добре да си дърта, отколкото мъртва“.
През февруари 2012 г. Бардо споделя пред американското списание Vanity Fair: „Не смятам, че бях добра актриса. Стараех се да изпълнявам това, което се искаше от мен, възможно най-добре”.
„Така и не пораснах. По душа си останах онова момиченце от първите ми филми. Много повече ценя искреността в живота, реалните победи и поражения, отколкото званието актриса, каквато аз всъщност никога не съм била”, пише тя в мемоарите си „Инициали Б.Б.”
Нейни цитати
* По-лесно е да защитиш добродетелта си от мъжете, отколкото репутацията си от жените.
* Светът е малък: в края на краищата всички се срещаме в леглото.
* Откъде накъде ще се срамувам да се събличам пред лекаря? В крайна сметка той е мъж като всички останали.
* Най-прекрасният ден в живота ми? Беше нощ.
* Нима си мислите, че когато нощем лежиш сама, мисълта за това, че половината свят те обича, може да те утеши? Половината свят - това е нищо.
Кристи Петрова
