Б ългарите са лежали 9 милиона дни в болниците у нас от началото на годината до този момент. Това показва справка на сайта на Националната здравноинформационна система.
Спешност
Над 2 милиона пациенти пък са хоспитализирани у нас от началото на 2025 година. Средата продължителност на престоя в лечебните заведения у нас е 4-5 дни. Така общо пролежаните дни стигат над 9 милиона.
Половината от хоспитализациите са по спешност - 1 119 378. Най-висок брой на постъпилите в болница е отчетен през март, а най-нисък - през август. Така през първия пролетен месец в болница са влезли почити 230 000 души, а през летния - под 200 000 души.
Най-често хората се приемат в болница заради рехабилитационни процедури. По тази клинична пътека са приети почти 200 000 българи. 64 600 българи са приети заради сърдечна недостатъчност, а други 63 600 души са постъпили в лечебно заведение заради проследяващо лечение на злокачествено заболяване.
При децата една от водещите диагнози за хоспитализация е пневмонията. Над 21 000 деца пък са вкарани в болници заради възпаление на белите дробове. Честа диагноза, налагаща лечение при малчуганите, е бронхиолит.
Страната ни е шампион по хоспитализации на Стария континент, България е на първо място в ЕС по брой приети в лечебни заведения на 100 000 души, сочат проучвания в рамките на Европейския съюз. Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) България заема водеща позиция в Европейския съюз по показателя „хоспитализации на 100 000 души“. През 2021 г. страната отчита 29 269 хоспитализации на 100 000 души, което е почти два пъти повече от средното за ЕС от 14 343 на 100 000 души. Тези данни поставят България на първо място сред страните от ЕС, следвана от Германия и Австрия, които също имат високи стойности на този показател. Това може да се дължи на различия в здравните системи, клиничните практики и достъпа до болнична помощ.
Грижа
Въпреки че България е лидер по брой хоспитализации, тя също така отчита и най-нисък брой легла за дългосрочна грижа на 100 000 души в ЕС. За продължително лечение са предвидени едва 25 легла на 100 000 души през 2022 г. Това подчертава необходимостта от баланс между болничната и дългосрочната грижа в здравната система. Същевременно през 2022 г. България отчита 990 евро разходи за здравеопазване на човек от населението, което е сред най-ниските в ЕС, като средното за ЕС е 3685 евро.
През отминалата година у нас е имало над 2,5 милиона хоспитализации, което означава, че в болница са влели с 200 000 човека повече спрямо 2023 година. Миналата година НЗОК се закани да направи проверка с цел да се установи дали са налице фалшиви хоспитализации. Здравната каса анализира и списък със здравно осигурени, които според документите са влизали в болница десетки пъти от началото на миналата година. В края на 2024 година здравната каса съобщи, че има лица, които са с по 37 хоспитализации, други с по 32, с по 20, заявиха от здравната каса.
След тежка инфекция: Спасиха ръката на младеж в ИСУЛ
Екипът на Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" спаси ръката на 17-годишно момче, след като повече от година и половина то се бореше с тежка костна инфекция и преживя няколко сложни операции, съобщиха от болницата.
След първоначалното лечение в Хасково се появила инфекция на оперативната рана. Въпреки антибиотичното лечение състоянието не се подобрило. Около шест месеца по-късно пациентът бил приет в Клиниката по ортопедия и травматология на ИСУЛ. "При постъпването установихме секретираща фистула и несрастване на костите с костна загуба вследствие на инфекцията", разказа лекуващият лекар д-р Радоил Симеонов.
Микробиологичното изследване, извършено в лабораторията на болницата, показало наличие на опасната бактерия Staphylococcus aureus. Лекарите решили да приложат двуетапната техника на Маскюле - съвременен метод за лечение на инфекции и костна загуба. Образувалият се костен дефект бил заместен с антибиотичен спейсър - специален материал, който постепенно отделя антибиотици в огнището на инфекцията. След това костите били фиксирани с външен фиксатор, а пациентът преминал двумесечно лечение с антибиотици.
Един на всеки десет души в България не знае какво точно представляват основни лекарствени форми като блистер, ампула или капсула, съобщиха от Инициативния комитет на магистър-фармацевтите. Данните идват от собствениците на над 700 семейни аптеки в страната и показват тревожен дефицит на базови познания, свързани с лекарствата и тяхната правилна употреба.
Над 400 000 българи с остеопороза
Над 420 000 българи страдат от остеопороза. 80.4% от засегнатите от болестта са жени, а мъжете са едва 19.6%.
В световен мащаб заболяването засяга стотици милиони хора. Остеопорозата често не се диагностицира и не се лекува, особено при хора, които вече са претърпели фрактури вследствие на болестта. До 80% от пациентите с остеопоротични фрактури не се диагностицират и лекуват. Такова счупване води до инвалидизация, хронична болка, повишен риск от нови фрактури и преждевременна смърт. Заболяването създава сериозна финансова тежест както за семействата на засегнатите, така и за здравните системи. Над 11% от жените и повече от 4% от мъжете на възраст над 50 години в България ще получат през живота си бедрена фрактура, която е най-опасна. Най-често симптомите на заболяването се изразяват в намаляване на ръста, остра болка в гърба и прегърбване. Най-добрият начин за диагностициране на остеопорозата е изследването на костната плътност или чрез DXA скенер. Остеодензитометрията е безболезнена, продължава около 20 минути, а лъчевото натоварване е изключително ниско.
Милена Димитрова
