1

М ъж от Стражица притежава железни бели дробове и за 3 минути може с уста да напомпа вътрешна гума на трактор или на тежък камион.

От години Асан Гумата е атракцията на жп гарата в Стражица. Зиме и лете, в пек и студ той забавлява с уменията си пътниците и се надбягва с влаковете. „По-рано бяхме известни с Татовия вътрешен министър Димитър Стоянов и със земетресението, а сега се прочухме с Асан Гумата“, шегуват се стражичани.

Неук

30-годишният Асан има проблеми с говора. Той никога не е ходил на училище и не може да чете и да пише. Не познава парите и поради това не взема банкноти, а само монети, тъй като те са му по-интересни. Не познава и часа, но притежава някакво странно и вродено чувство за време. Местните твърдят, че по него си сверяват часовника. „Знае разписанието на всеки влак и идва на гарата пет минути преди неговото пристигане. Точно 5 минути – нито по-рано, нито по-късно. Когато се случи влакът да има някакво закъснение, се сърди и започва да нервничи“, обясняват местните жепейци.

До пристигането на влака Асан забавлява чакащите пътници, като надува пред очите им гуми от леки автомобили и камиони. Рекордът му е вътрешна гума от трактор „Беларус“, която мъжът с железни бели дробове напомпва за три минути. Сега обаче Асан е тъжен, тъй като скоро последната му тежка гума, уви, се е спукала и сега той не може да си намери нова. Заменил я е с дълъг петметров „ръкав“, направен от залепени един за друг стари и използвани найлонови чували, но те очевидно не са му достатъчни за атракцията.

Уникално

Физическата мощ на белите дробове на Асан наистина е уникална. Преди години, когато трябвало да мине през лекарската комисия, за да го освидетелстват и да го пенсионират по болест, лекарите били изумени от капацитета на белите му дробове. „Какъв инвалид. Тоя човек има перфектни данни на спортист. Ако беше го подхванал някой треньор, днес щеше да е световен шампион по бягане или плуване”, възкликнал тогава един от докторите.

През последните повече от 2-3 десетилетия стражишката гара се е превърнала във втори роден дом на Гумата. Той се появява тук на обяд и стои до осем вечерта, когато изпраща последния влак и се прибира в града. Сутрин, когато не е на гарата, мъжът обикаля по къщите и търси работа. Цепи дърва, помага в прибирането на реколтата. Ако трябва да се носи нещо тежко, пак него викат. Хората му се отблагодаряват с някой лев или парче хляб. Каквото и да прави обаче, работата му в града обаче свършва точно в 12 ч. на обяд. Оттам започва „смяната му“ на гарата. Асан посреща с възторжени викове всеки пристигащ влак, прави номерата си край вагоните и се радва на хвърлените от пътниците стотинки. Когато началникът на гарата излиза да пусне влака, Гумата застава на съседния перон успоредно с локомотива и бяга поне половин километър, докато перонът свърши. След това се запилява някъде. И така до следващия влак, когато отново се появява на гарата и атракцията отново започва отначало.

Атракция

Хората от Стражица могат с часове да разказват за култовите и колоритни изпълнения на Асанчо Гумата. Преди няколко години група мъже се хванали на бас за колко време Асан ще успее да пробяга близо 14-те километра до съседното село Царски извор и обратно. За да бъдат сигурни, че той няма да ги излъже, един от компанията се съгласил да следва през цялото време с кола бегача и да го контролира. Хронометърът невъзмутимо засякъл, че Асанчо изминал 14-те километра за малко повече от 30 минути. А след като се върнал обратно в Стражица и след като поел глътка въздух, той бил отново в топформа и така да посрещне поредния влак и да прави маймунджилъците си пред очите на пътуващите.

Комично

Хората от Стражица си спомнят и за една доста комична случка. По време на минаващата през града национална колоездачна обиколка Асан толкова се ентусиазирал от лъскавите велосипеди, че решил да премери бегаческите си способности с тях. Преди охраняващите обиколката полицаи да успеят изобщо да реагират, мургавият мъж се втурнал смело сред колоездачите, всял смут, с лакти съборил някои от тях на земята, но накрая успял да оглави колоната. Това послужило като обеца на ухото на организаторите и през следващата година, половин час преди колоездачите да преминат по график през Стражица, Асан бил издирен и здраво завързан за ствола на едно дърво близо до гарата, за да не пречи на провеждането на състезанието.

Освен гумените надуваеми „играчки” другата голяма страст на Асанчо са и екстремните преживявания. Докато чака влаковете, той си умира да се прави на Тарзан от джунглата. В парка зад гарата, на едно голямо дърво, той е завързал примитивна люлка от въжета, върху която прави спиращи дъха акробатични изпълнения на повече от 10 м височина. „Само заради тези лупинги циганина трябва да го вземат в някой цирк. Та той притежава нещо, което другите акробати учат с години. А аш Асанчик си го има по рождение. Да дойде тука шефът на цирк „Балкански“ и да го вземе в трупата си. Само ще спечели от това“, убедени са много от жителите на Стражица.

Работещите на гарата разказват, че през зимата Асан редовно им помага за разриването и почистването на снега. „Като се развърти с онова гребло по перона, все едно че снегорин с гребло е минал. Има сила за десетима. Жалко, че бог го е ощетил откъм говора”, цъкат с език железничарите. Парите, които му дават пътниците, мъжът заравя в дупка в гората край гарата. Когато преди години родителите му изпаднали в тежко положение и нямали пари, за да си платя тока, Гумата, без да се колебае, извадил бурканчето със спестените стотинки и им го дал, за да могат да покрият семейните разходи и да платят натрупалите се сметки.

Талисман на града

Някои от жителите на Стражица гледат на Асан Гумата като на символ и дори талисман на града. Някои даже смятат, че откакто мургавият бегач „дежури“ на гарата, в Стражица не е имало земетресения. „Може и да ми се смеете, ама за мен Асан е надарен отгоре с нещо, което не може да бъде обяснено. Той някак си пази града ни. Нали знаете, че в турско време са смятали хората с психични проблеми за погалени от бога, пророци и пазители на селата и градовете. Така и нашият Асан е пазителят на Стражица“, философства Марин Маринов. Той припомня, че преди повече от 10 години в Стражица е била заснета и уникалната бяла лястовица албинос, описана още от писателя Йордан Йовков в разказа „По жицата“, като символ на късмета, здравето и благополучието. А що се отнася до самия Асан Гумата, през последните години видеа с неговите изпълнения бяха публикувани в интернет, където те предизвикаха фурор сред потребителите от цял свят. Сред направените предложения бе и това Асан Гумата да кандидатства за вписване в Книгата на рекордите „Гинес“ като мъжа с най-могъщи и здрави бели дробове в света.

*Автор: Иван Георгиев