У тре (20 март) се чества мъченическата кончина на монасите от манастира „Свети Сава Освещени“ край Йерусалим. Те загинали заради слуховете, че там има голямо съкровище от тонове злато. Ала единственото богатство на обителта била вярата на обитателите й, общението им с Бога и спасението на техните души.
Размирици
Манастирът „Мар Саба“ („Св. Сава“) се намира в Палестина. Той е врязан в каньоните по пътя между Йерусалим и Йерихо, във все повече превръщаща се в пустиня местност близо до Мъртво море.
Днес е считана за най-старата обител в света, основана през V век. Оттогава е действаща и помни много събития, ала едно е особено драматично. То е станало по времето на Иерусалимския патриарх Илия II (770 – 797). Тогава в Халифата избухнала междуособна война, от която страдала цялата страна. Затова в Йерусалим се стичали жителите на околните градчета и села. Лаврата на преподобни Сава Освещени също претърпяла много беди, но монасите не избягали. В повечето случаи варварските пълчища не причинявали някакво зло, а само искали храна, но вместо да изпитват благодарност, все се заканвали, че когато и да е, ще разрушат лаврата. В интерес на историческите реалности в първите векове на Халифата, и по-точно до кръстоносните походи, е съществувала известна търпимост към християните. Но по време на междуособни войни неконтролирани военни части започват да нарушават законите и да мародерстват. Именно в един такъв момент става и мъченическият подвиг на монасите от прочутия манастир.
Нападение
По време на Великия пост 60 сарацини нападнали обителта, като се надявали да намерят голямо богатство. Няколко от калугерите излезли кротко и започнали да увещават нападателите и да им напомнят, че неведнъж са им давали храна и подслон. Разбойниците обаче не повярвали и на обясненията на иноците, че те никога не са имали злато и сребро, и ги засипали с дъжд от стрели.
В обителта се пазят нетленните мощи на светеца Сава.
Така загинали тринадесет преподобни отци, а още няколко били ранени. Варварите нахлули в килиите и грабели каквото можели от бедното монашеско имущество. После запалили килиите и се оттеглили. Отец Тома, който бил изкусен лекар, започнал да изважда стрелите от ранените братя и да ги лекува.
Жестокост
Срещу Връбница един човек съобщил на преподобните отци, че варварите отново се събират за нападение. Но блажените отци и този път не избягали, а се приготвяли за смъртта и предавайки себе си всецяло на Бога, очаквали своя край. Това станало на Велики четвъртък. Сарацините нападнали лаврата и с нечовешка жестокост започнали да избиват преподобните: някои убили със стрели, на други отсичали главите, трети разсичали на две, на някои отсичали ръцете и краката, а други пребивали с камъни до смърт. Тези, които останали живи, варварите събрали в църквата и искали да ги измъчват, за да им покажат къде е църковното съкровище и манастирското богатство. Блаженият Йоан, все още послушник, бил качен на едно възвишение и влачен по камъните от върха до църквата.
Пещера
Преподобният Сергий - пазител на църковната утвар, успял да избяга от манастира, но скоро бил заловен и обезглавен. Няколко други отци се скрили от убийците в една пещера, но били забелязани. Един от сарацините застанал на входа и заповядвал на скрилите се монаси да излязат. Тогава преподобният Патрикий се показал сам и казал, че няма други с него. Накрая сарацините събрали оцелелите свети отци в църквата и им казали, че ако намерят 4000 жълтици, ще бъдат пощадени и те, и манастирът им. И въпреки че братята отново ги убеждавали че никога не са имали злато или сребро и тяхното богатство е в спасението на човешката душа, сарацините ги затворили в пещерата, в която някога се подвизавал свети Сава. Запалили огън пред входа й и продължавали да ги питат за скритите съкровища. След това ги извели и започнали да ги изтезават и убиват по най-жесток начин, но в отговор не чували нищо освен молитвите им към Бога.
Възмездие
Осемнадесет души умрели в пещерата, между които били Йоан и Патрикий. Тези, които останали живи, жестоките и безчовечни варвари убили или ранили, като ги хвърляли на земята и ги тъпчели с краката си. Когато се уморили да измъчват и убиват, сарацините взели всичко, което могли да намерят, и си отишли. Но щом излезли от манастира, били поразени от Бога с внезапна смърт. Тогава оцелелите братя събрали в църквата телата на убитите и ги погребали. А тези, които били ранени, били лекувани от Тома, който впоследствие станал игумен на манастира. А от мъчениците имената само на трима се знаят, които се рисуват и на иконите: Йоан, Патрикий и Сергий.
Патриархът е и игумен
Обителта е основана през V век от свети Сава Освещений. През вековете тя е била център на богословска литература и поезия. Тук пребивавали свети преподобни Лазар и свети Йоан Дамаскин, който прекарал последните си години и починал на това свято място.
Любопитно е да се спомене, че манастирът днес има двама игумени. Официалният е Йерусалимският патриарх, а старши духовник е архимандрит, който се явява служебен игумен на лаврата. Йерусалимският патриарх присъства винаги на важните празници тук, на които се стичат поклонници от целия православен свят.
