П о своята доктрина християнството е универсално, има вселенски характер и е предназначено за всички хора от всички епохи. Както казва апостол Павел, в Христа „няма юдеин, ни елин, няма роб, ни свободен, няма мъжки пол, ни женски“ (Гал. 3:28). Христовата църква е една и неделима, но от древност съществуват поместни православни църкви, каквито са Българската, Румънската, Сръбската, Руската, Еладската (Гръцка), Грузинската и др. И нормално е всяка от тях да има и „свои“ светци, праведници и мъченици.
Канонът
Но доколкото Църквата е една, Вселенска и Апостолическа, всички светци, почитани в поместните календари, са канонизирани не като български, гръцки, сръбски, румънски, руски и т.н., а като Христови последователи. Така например свети цар Борис I е канонизиран не защото е бил български, а християнски покръстител и защитник на Църквата от езическата реакция. Затова дори уж „чисто българските“ светци са почитани и от останалите сестрински църкви. Най-ярък пример за това е света Петка, почитана изключително по нашите земи от ранното средновековие. Нейните мощи почиват в румънския град Яш и в деня на нейната памет - 14 октомври - събират стотици хиляди поклонници от всички краища на Балканския полуостров, че и по-далеч. Отделно на нея са посветени десетки храмове - освен в България и Румъния - и в Русия, Украйна и Сърбия. Друг пример за общобалкански светия е цар Йоан-Владимир, комуто се кланят православните в Албания, Черна гора и Сърбия. Св. св Кирил и Методий папа Йоан-Павел II обяви за съпокровители на цяла Европа.
Решението
През 1954 г Българската православна църква (БПЦ), току-що въздигната в патриаршия, обяви Втората неделя след Петдесетница, която тази година се пада на 22 юни - за Ден на всички български светии. На нея се отдава почит към всички исторически личности, праведници, живели по нашите земи, които са били канонизирани. Но освен отбелязаните в църковния календар на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време. С възпоменанието им идната неделя в богослужебния ред се изпросва молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ.
Патриарси и мъченици
Канонизираните за светци българи са 107. Сред тях са дванадесет патриарси или епископи, сред които преп. Йоаким Търновски, преп. Теодосий Търновски, св. Евтимий патриарх Търновски, св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки; петима владетели – св. цар Тервел (Тривелий), св. княз Боян-Енравота, св. княз Борис Покръстител, св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български; трима воини и осемдесет и седем канонизирани мъченици. Тук е мястото да отбележим, че в Северна Македония се почитат 44 македонски светци на празника „Събор на македонските светители“ – първата неделя на октомври. Почти всички от тях Българската църква почита отдавна като български светци.
Хронология
В хронологичен план за първи БГ светец се счита хан Тервел (виж повече в карето). Рисуван е с ореол отдава, но около канонизацията му има мистерии. А за "най-български месеци" се обявяват октомври и януари, когато се отбелязват и много наши светии. Най-млад - 16-годишен - е погинал за вярата св. преподобномъченик Лука Одрински. През XV век има само един канонизиран БГ светец - мъченик Георги Софийски Стари. По време на Българското възраждане (XVIII и XIX век) броят на светците е съответно най-голям. През тази епоха мъченически загиват за вярата и св. Георги Нови и св. Георги Най-нови Софийски, Никола Софийски, Йоан Търновски, Терапонтий Трънски, Игнатий Старозагорски, Злата Мъгленска, Никодим Албански, Райко Шуменски и много други.
След Освобождението няма канонизиран български светец. Чак през 60-те години на миналия век бяха канонизирани Паисий Хилендарски – на 26 юли 1962 г., и Софроний Врачански - на 31 декемеври1964 г.
Памет
Паметта на тези, за които не е указан ден, също се честват на Всички български светии. Такива са Оряховските и Павелски мъченици. Софийските мъченици също – това са християните в София, избити от турците през робството. Подобна е съдбата и на Средските мъченици християни от български произход, изклани в селището Сред (днешно Косово) при потурчванията в Шар планина. Светите 110 търновски мъченици падат под ятагана по времето на султан Баязид през 1393 г. Тачат се още Четиридесетте адрианополски мъченици (по времето на хан Крум) и Чирпанските мъченици.
Непризнатите
Има и личности, които, без да присъстват в сегашните църковни календари в миналото, са били почитани като светци и продължават да са обект на такава почит от местното население. Такъв например е св. Симеон митрополит Самоковски, обесен от турците през 1737 г. Или Рада Пловдивска, затрита от поробителя заедно с трите си деца на празника Велики четвъртък – 15 април 1837 г.
Въпреки че официално не е канонизирана, преподобна Стойна отдавна има икона.
Особена популярна и днес е монахинята Преподобна Стойна (1883-1933) - лечителка и пророчица с мъченическа съдба. Бяга със семейството си след Балканските войни, тъй като родното й село Хазнатар остава в пределите на Гърция. Тя се установява в село Долна Сушица (Златолист), където се замонашва. Храмът, в който е служила, продължава да се посещава и днес от хора с различни проблеми, молещи се на гроба й за нейното застъпничество.
Битката за Апостола
След началото на демократичните промени през 1989 г. в обществото бързо придоби популярност идеята за канонизация на Апостола на свободата Васил Левски. Тя бе подета както от политици и общественици, така и от духовниците от т.нар. Алтернативен синод. Именно той в крайна сметка извърши канонизацията на революционера през 1996 г. Светият синод обаче я анулира скоро след края на разкола в БПЦ на 21 юли 2004 г. Иконите с образа на свети йеродякон Игнатий са забранени, а една даже е насечена и изгорена.
Забранената икона на Васил Левски.
Въпреки това изображения на Апостола като светец продължават да се изографисват, а въпросът за неговата канонизация е поставян отново през следващите години. За последен път темата бе подета през 2018 г. Архиереите тогава се измъкнаха с обяснението, че Левски не може да бъде канонизиран, защото е убил дете (всъщност 25-годишен мъж). В крайна сметка се наложи цивилни богослови да обяснят, че не става въпрос само - и дори не толкова - за това, а защото Апостола сам се е отрекъл от Църквата, така че от канонична гледна точка е недопустимо той да бъде причислен към лика на светиите.
След дълги колебания Синодът канонизира жертвите на Баташкото клане.
Като „компенсация“, след дълги колебания и съобразяване с политическата обстановка в страната, бе извършена групова канонизация на жертвите от Априлското въстание в Батак и Ново село (днес град Априлци). Това стана на 3 април 2011 г. Паметта на първите се тачи на 17 май, а на вторите - на 9 май.
Жертвите на комунизма
Бурни дискусии със силен политически оттенък се развихриха и около въпроса за канонизацията на духовниците - жертви на комунистическия режим. В крайна сметка това бе извършено от Алтернативния синод, който на 24 октомври 2002 канонизира за светци около 120 свещеници, избити като животни от комунистите след 9 септември 1944 г., в това число и убития през юли 2002 година свещеник Стефан Камберов. На 1 ноември с.г. бе осветена паметна плоча с имената на екзекутираните без съд и присъда духовници. Тогава Комисията по канонизации под председателството на алтернативния Пловдивския митрополит Борис работи повече от година, събирайки документални сведения за нравствения и молитвен живот и за мъченическата смърт на жертвите. След приключването на разкола Светият синод не взе официално отношение по казуса.
Дядо Добри чака
През 2018 година почина известният на цяла България дядо Добри, наричан „Тихият ангел“ и „Светецът от Байлово“, който събра 80 000 лева, за да ги раздаде след това на църкви и манастири. От тях той дари 35 700 лева на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, което си остава най-голямото частно дарение в цялата история на храма.
Авторите на графити не чакат официалната канонизация на Дядо Добри.
Още тогава патриарх Неофит, който дойде да го изпрати в последния му път, го нарече безсребърник, а в Светия синод постъпи официална подписка от неговите съселяни и десетки други хора, които го познаваха, да бъде обявен за светец. От Синода обещаха веднага да задействат съответните процедури за неговата канонизация. Но вече седем години резултат няма.
За едни Ванга е светица, за други - магьосница
Диаметрално противоположни мнения се развихриха и около въпроса дали Баба Ванга трябва да бъде канонизирана за светица. Поредното предложение направи Иван Драмов - председател на Фондация „Ванга”, на 14 октомври 2024 г. с писмо до Негово светейшество патриарх Даниил. „Ще обявят ли Баба Ванга за светица?, публично попита отново Драмов и изказа своята ясна позиция: Надяваме се рано или късно леля Ванга да бъде призната за светица на времето, в което живеем“.
За много хора баба Ванга е светица.
Той напомни, че храмът „Света Петка Българска” в местността Рупите бе изграден по нейна инициатива и с нейни средства и бе тържествено осветен на 14 октомври 1994 г. от Неврокопския митрополит Натанаил. За съгражданите на пророчицата в Петрич дилемата "светица“ или „магьосница" никога не е съществувала. За Църквата обаче нещата не стоят така еднозначно. Атонският йеромонах Висарион, който написа през 2011 книгата „Петър Дънов и Ванга – пророци и предтечи на Антихриста“, я обявява за „нещастна жена, жертва на тъмните сили“. И че по никакъв начин тя не може да бъде канонизирана. „Това не е мое лично мнение или плод на емоционалност, а е учението на Светата православна църква, каквото е било от самото й основаване", обясни тогава Висарион. Книгата му беше рекламирана в официалния сайт на Българската патриаршия, което бе знак, че Църквата няма намерение да пристъпи към чинопоследование (процедурата за канонизация). Категорично против подобен акт се обяви и Пловдивският митрополит Николай, наричайки Ванга "сатанински феномен". На другия полюс са стотици хора, на които е помогнала със съвет. Не са малко и децата, които са се появили на бял свят след нейните напътствия. Често е карала родителите да постят и да посещават храмове - свидетелство, че нещата не са толкова черно-бели, колкото ги изкарват някои клирици.
Кой е монахът Теоктист
Утвърдено е мнението, че първият български светец е Боян Енравота, син на Омуртаг, приел мъченическа смърт за вярата през 833. Но всъщност първият е хан Тервел - вторият владетел на Дунавска България, и тачен на 3 септември. Възкачва се на престола след смъртта на баща си, хан Аспарух, през 700 или 701 г. През 705 г. помага на император Юстиниан II (Ринотмет) да си върне трона, за което получава титлата кесар на Източната Римска империя, което означа съимператор. Тя може да бъде давана само на християнски владетели, така че хан Тервел явно е бил вече приел християнството. А през 718 г. Тервел спасява Константинопол и Източната Римска империя от арабската обсада. Така той спира арабското нашествие на Стария континент и е обявен за „Спасител на Европа”.
Изображение на хан Тервел като свети Тривелий в Преображенския манастир.
През XVIII и XIX век известни български зографи от прочутата Самоковска школа са изобразили лика на свети Тривелий (Теоктист цар Български-Тервел) в множество църкви и манастири на Балканите. На много от стенописите владетелят е изобразен с монашеското одеяние, защото се смята, че преди смъртта си се замонашва с името Теоктист. Паисий Хилендарски в неговата „История славянобългарска” е категоричен, че Тервел е не само християнин, но и първият български светец.
През 2011 г. Варненският и Великопреславски митрополит Кирил освети новопостроения храм в Мадара, издигнат в чест на Светия благоверен цар Български Тривелий-Теоктист, засега единствен в България. Светецът се почита от БПЦ на 3 септември.
Константин Събчев
