Н а 7 юли Светата ни църква отбелязва паметта на света Неделя (Кириакия), една от най-тачените от българите светици. Патриарх Евтимий Търновски е автор на едно от житията й – „Похвала на светата великомъченица Неделя“.
Света Неделя е особено тачена в южните български краища.
Тя е родена през III век, най-вероятно в Никомидия, Мала Азия, като дългоочаквано дете, дошло в отговор на молитвите на родителите й Доротей и Евсевия. Още в ранно детство е възпитана в Христовите истини и съвсем млада решава да посвети живота си на Бог. Това е времето на император Диоклетиан (284-306), преследвал жестоко християните. Неделя е хвърлена в тъмница и подложена на мъчения, а родителите й са заточени в град Милетин. Чудното оздравяване на нейните рани, както и нейният отказ да се поклони на езическите идоли карат властите да я осъдят на смърт. Това станало през 300 г.(според други предания – през 289 г.). По време на царуването на Асеневци най-вероятно дарени на цар Иван II Асен през 1235 г. по повод възстановяването на патриаршията, мощите на светицата са пренесени в Търново.
Ангел войвода
Араповският манастир е единственият у нас, посветен на светицата. Той е последеният наш манастир, построен преди Освобождението – през 1857 г.
Чудотворната икона на Богородица в Араповския манастир.
Известен е най-вече със своята кула-наблюдателница, издигната по инициатива и със средствата на легендарния хайдутин Ангел войвода. Първите й два етажа са каменни с тесни мазгали (бойници). Третият етаж представлява жилищната част с дървена конструкция и силно издадени еркери.
Кулата на Ангел войвода.
Главната църква „Св.Неделя“ е изградена през 1859 г. Олтарният иконостас в храма и четирите малки иконостаса при колоните са творение на майстора Стоян Узунов. Стенописите в църквата са от 1864 г. и са дело на зографите Георги Данчов и Алексий Атанасов. Освен традиционните евангелски сюжети тук има сцени с житията на света Неделя, на свети Йоан Кръстител и на особено почитаната в този район света Параскева. Представени са още сцени от живота на свети Иван Рилски и на Светите братя Кирил и Методий. До аязмото, което се намира извън манастирския комплекс, през 1870 г. е построен параклис, който също е изографисан от Георги Данчов.
Будители
През 1859 г. в манастира са основани щампарница (литографска преса) и новобългарско училище с около стотина ученици, а през 1868 г. в манастира е открито и училище за свещеници. Манастирът е бил арена на борба с гръцките фанариоти, а игуменът Гервасий Левкийски основава тук и таен комитет. По време на Априлското въстание в манастира се укривала майката на Иван Вазов със своите по-малки деца. През Руско-турската война (1877-1878) обителта е опожарена от отстъпващите турски войски, но впоследствие е бързо възстановена.
Баба Драга
Създаването на посветения на светицата параклис „Манaстирчето“ до пернишкото село Витановци е свързано с невероятната история на баба Драга. Тя била измъчвана от кошмари. Според записаните й думи „стар, белобрад човек“ й се явявал насън и я заплашвал, че ще я мъчи, докато не открие място, където ще потече лечебна вода. Накрая тя се съгласява и той я завежда на мястото на днешното аязмо. На другия ден тя отива на сънуваното място и наистина там откриват минерален извор.
Аязмото във Витановци е в самия параклис Света Неделя.
Баба Драга имала три дъщери, като най-малката не можела да ходи. След като я умили с водата от откритото аязмо, детето проходило. Според друг версия дъщерята на баба Драга била и сляпа и след като умивала лицето си в продължение на три дни, прогледнала. След построяването на параклиса през 1937 г. „Манастирчето“ и негово аязмо стават много популярни в цяла Югозападна България. Баба Драга и наследниците й се грижат за параклиса почти до края на комунистическия режим през 1989 година. След това параклисът е ограбен и занемарен, а традицията да се прави курбан на храмовия празник е прекъсната. През 2002-ра параклисът е възстановен, както и празнуването на деня на светицата.
На юг я зографисват в народна носия
Народният култ към света Неделя е силен в Странджа, Сакар, Пирин и Родопите, където празникът й се нарича още Пресвета Неделя, Къса Неделя, Голяма Неделя или Опална Неделя. Света Неделя е изобразявана в иконите като красива девойка, облечена в народна носия. На празника не трябва да се захваща никаква работа. Силно се вярва, че в противен случай светицата много ще се разсърди и ще накаже с болести и със смърт жените, които са работили. В деня на празника на света Неделя се правят курбани за здраве край оброци, църкви, параклиси, посветени на светицата, а болните се къпят в лековити извори. Има и обичай те да преспиват нощем по поляните, за да ги „потъпче баба Неделя” и да им върне здравето.
