Н а 7 декември се чества паметта на една дивна българска светица, наричана Филотея Темнишка или още Търновска. Тя е живяла през XII век. Счита се, че е била почитана особено около родния си град Поливот, (Южна Тракия). Лично цар Калоян пренася мощите й в Търново, което говори за нейната популярност сред хората в онази епоха. Там нетленното тяло на праведната е положено в храма „Св. Богородица Темнишка“, откъдето идва й името й. През следващите векове обаче споменът за праведната избледнява. Култът към светицата се възражда с нова сила по времето на османското нашествие. Именно тогава възкръсват и прастарите предания за нейния живот, за чудесата, които са се случвали около гроба й в храма, като лично патриарх Евтимий Търновски съставя житието й. По иконите е рисувана в тракийска народна носия.
Бездетни
Според него родителите на светицата дълги години са били бездетни, но след искрени молитви към Бога и Божията майка се сдобили с дъщеря. Филотея получила много добро за времето си образование и когато достигнала пълнолетие, била омъжена против волята й. Понеже не обичала своя съпруг, успяла да го склони да живеят целомъдрено, без да консумират брака си.
След известно време мъжът й умрял. Филотея останала вдовица и се заселила на остров всред близко до града езеро, където си построила отшелническа килия. Там преживявала сама в пост, непрестанна молитва, всенощни бдения, сълзи и безмълвие и любов към Твореца.
Тя прилага на дело завещаното от Христос и предадено от евангелистите: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум” (Мат. 22:37). Самият Бог е светлина, която никакъв мрак не може да угаси. Тази светлина чрез нетварните енергии озарява светеца, който, искайки да се уподоби на Бога, просиява. Това се е случило и с тракийката. За нейната любов и отшелнически подвизи Бог й дарил благодатта да върши чудеса с молитвата си и да поучава с мъдрост, извираща от Св. Дух. В онези дни при нея идвали духовни лица и много народ да чуят нейните благочестиви съвети. Много от хората започнали да свидетелстват, че са получавали пророчески напътствия и изцеление на недъзи по молитвите на отшелницата.
Съвършенство
Но от прекомерното въздържание и гонене на духовно съвършенство тя съвсем отслабнала - става ясно от нейното житие. Предвиждайки своята кончина, тя предала Богу дух на 7 декември (годината е неизвестна). Светите й мощи се оказали нетленни и до ден днешен продължават да извършват множество чудеса.
През ХІІІ век тялото на света Филотея тържествено е пренесено от Поливот в Търново. В старата столица мощите пребивават близо 200 години. След падането на Търновска България под турско робство (1393 г.) мощите на светицата са пренесени във Видин от Константин II Асен.
След като през 1396 г. Видин също бива завладян от турците, мощите са спасени в Сърбия, а по-късно акостират в Румъния.
Днес те се намират в град Куртя де Арджеш.
Нейна икона има и в храм "Успение Богородично" в Букурещ.
Земетресение разрушило храма край река Янтра
Църквата „Св. Богородица Темнишка” в Търново, където са се пазили мощите на светицата и са вършели чудеса, днес не съществува. Все пак има сведения, че се е намирала в Асенова махала, на левия бряг на река Янтра до Владишкия мост. Храмът е бил възобновен през 1843 г., а след Освобождението до него е построена камбанария. Но през 1913 г. черквата рухва от силно земетресение. През 1923 г. на същото място е построена сегашната църква „Свето Успение Богородично”.
Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на патриарх Евтимий, описва пренасянето на мощите в Търново по следния начин:
„...Като приближиха Търново и патриархът узна това, той свика целия църковен притч и целия народ излезе да посрещне със свещи, кандила и благоухания, с благоговение целуна честните мощи на преподобната, и със сърдечно усърдие усълзи и съкрушение каза такива радостни думи: "Искрена Христова рабо, доме на добродетелта и жилище на Св. Дух, пустино жителнице, как прелетя от Изтока и стигна до нас, смирените?! Добре дошла в нашата среда, и то не само да ни посетиш, но и да пребиваваш винаги с нас, да ни научиш ненаучените да следват твоите божествени пътища, и да ревнуват на твоята богодарувана чистота!
И тялото си полагаш тук като залог, а с духа си се наслаждаваш на небесната красота, гледаш не като в огледало и с предположение пресладкия Иисус, а лице с лице (1Кор. 13:12), и беседваш с Него не посредствено, а свойски, и чисто Му принасяш своите молитви за нас! Прочее, моли се винаги за нас, твоето стадо, за да завършим мирно нашия живот в благочестие и праведност! (1 Тим. 2:2). Не преставай да ни посещаваш, назидаваш, застъпваш, помагаш, наставляваш от нападенията на врага! Защото вярваме, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще ти го даде. Ние се радваме и веселим, задето те придобихме като гореща застъпница."
