В сяка година на 9 март Мерданският манастир отбелязва тържествено своя храмов празник в чест на св. 40 мчци Севастийски. Дори и в годините на соца, когато на религията се гледаше с лошо око, това бе една от малкото обители, в които винаги са се стичали стотици хора от цяла България.
И тази година много миряни от близо и далеч се събраха в манастира да чуят светото богослужение, да се помолят и да запалят свещ за здраве, щастие, благополучие и късмет.
Гости
Сред тях имаше и руско- и украиноговорещи гости. И това не е чудно, тъй като сегашната игуменка Серафима има приятели украинци, които редовно я навестяват. Този път миряните бяха много приятно изненадани, тъй като божията обител ги посрещна с изцяло обновен облик. Ремонтът беше направен след спечелен проект, финансиран със средства по европейски програми. Тъй като храмовият празник през тази година съвпадна с Великденските пости, курбанът беше символичен и включваше варено жито и сладкиши.
Старата игуменка Доротея (вляво) и новоназначената от владиката Серафима.
В живописната обител присъстваха не само миряни, но и свещеници, дошли тук отдалеч. Един от тях сподели, че идва чак от Пазарджишко вече 20 години, като досега почти не е пропускал храмов празник. Въпреки това редовните посетители от селото казаха, че от няколко години се наблюдавал спад сред броя на гостите, избрали да дойдат тук за Деня на светите 40 мъченици от Севастия.
Паркинг
„Допреди десетина години на този ден на паркинга пред манастира спираха цели автобуси с богомолци, които се изсипваха и пълнеха манастирския двор. Налагаше се даже понякога групите да се изчакват, защото не можеха всичките наведнъж да влязат. Сега броят на посетителите е много по-малък. Дали защото хората вече нямат пари и обедняха, дали друга е причината, не знаем“, вдигаха рамене мерданчани.
По техни спомени златната ера на това свято място е била през 70-те и 80-те години на миналия век, които всички с носталгия си спомнят. Парадоксално по времето на атеистичния комунизъм поклонниците тук са били в пъти повече. Някои отдават това на някогашната легендарна игуменка Евпраксия.
Проход
Според местните предания преди половин век тя открила таен подземен проход, през който успяла да се промъкне до средновековния манастир на цар Иван Асен II, намиращ се на половин километър от лясковското село Мерданя и носещ същото име. Според запазилата се през годините легенда това се случило през 70-те или 80-те години на миналия век. Тогавашната игуменка Евпраксия, позната в селото сред местните жители и като майка Катя, била природно много интелигентна жена и се увличала от история. Неизвестно как тя успяла да открие таен проход, през който достигнала до полусрутените помещения на божията обител, построена преди почти 800 години. Хората дори се кълнат, че монахинята донесла оттам стари книги и други предмети, които предала по надлежния ред в Историческия музей във Велико Търново. Според друга легенда пък откритите от игуменката стари книги и друга църковна утвар били задигнати от тогавашните партийни големци, като някои от артефактите достигнали и до самата Людмила Живкова. Така или иначе царската обител се води разрушена и затрупана под тонове пръст, а настоящата се явява неин наследник.
История
„Св. 40 мъченици“ е един от най-старите и най-добре уредените в Търновската епархия с дълга история. Основан е през XIII век по нареждане на цар Иван Асен II край стария римски път, където търновският патриарх Йоаникий II посреща царя след победата му при Клокотница, постигната именно в Деня на светите 40 мъченици. След падането на българските земи под османска власт старият манастир се руши (или е бил разрушен от нашествениците). Няколкостотин години по-късно, през XIX век, богатият еленчанин хаджи Кесарий Хорозов купува манастирските земи в околността и върху тях построява църква и няколко жилищни сгради, като сам става игумен на новия създаден от него манастир. Към него е открито и вечерно килийно училище за възрастните хора не само от селото, но и от околността. След смъртта на хаджи Кесарий монасите му се разбягват и манастирът се разпада. По-късно той отново е възобновен, но вече като девически и такъв си остава и до наши дни.
В годините на социализма в манастира има около 20-ина монахини и послушнички. Което го превръща в една от най-големите девически обители в цяла България. След идването на демокрацията от 1989 г. броят им постепенно започва да намалява, за да остане накрая само старата вече майка Доротея. Преди две години великотърновският владика Григорий изпрати при нея няколко нови монахини и послушнички, които след първоначален конфликт със старата майка сега вече успешно въртят божията обител.
Змии пазят старата обител
Още от турско време, а след това и в годините на Царство България и през соца, старият манастир от времето на Иван Асен II е обект на иманярски набези. Въоръжени с кирки и лопати, а в по-ново време и с металотърсачи, търсачите на злато и приключения трескаво обикалят хълма, намиращ се на югоизток от днешния манастир, с надеждата да намерят някакъв таен проход, през който да проникнат в помещенията на средновековния манастир и да открият несметни богатства. Истерията по иманярството през годините е обхващала и някои от местните жители. Под сурдинка те споделят, че са ходили да копаят на мястото, където се виждат останки от каменен градеж. Докато копаели, изпод камъните започнали да излизат съскащи змии, които накарали иманярите да захвърлят инструментите и да си плюят на петите.
40-те мъченици загинали в ледена вода
Вероятно малцина извън пряко свързаните с църквата и християнството знаят историята на светите 40 мъченици от Севастия. През 320 г. от новата ера 40 млади войници от един полк отказали да принесат традиционната жертва на езическите богове. Началникът им напразно дълго ги убеждавал да се отрекат от християнството и да се върнат към вярата на предците си. Когато убежденията и заплахите не помогнали, те били потопени в огромен купел с ледена вода. На няколко метра от тях имало басейн с топла минерална вода. А край басейна маса, отрупана богато с ястия и питиета. Всеки от войниците, който искал, можел да се стопли, като се натопи в басейна и се наслади на вкусните изкушения. За целта обаче той трябвало да обяви официално, че се отказва от християнството. Но въпреки че умирали от студ, нито един от войниците не се поддал на изкушенията и не проявил малодушие. Само един от тях се опитал тайно да се промъкне до басейна, ала на самия му край паднал мъртъв, наказан от божия гняв. През нощта всички заспали и само един от дежурните стражи останал буден. Когато погледнал към потопените в ледената вода млади мъже, той с изумление видял, че около главата на всеки от тях светел по един божествен ореол. Тогава той също се втурнал и скочил в ледената вода с молба Бог да окичи и него с такъв венец. Бог чул молбата му и над неговата глава също светнал венец. На сутринта всички в ледената вода били мъртви. Телата им били изнесени извън града, наредени на клада и изгорени.
Символиката на числото 40 не е случайна. В Библията то е свързано с надеждата, изкуплението, разкаянието и очистването на греха. Четиридесет дни душите на починалите остават на земята, преди да отпътуват завинаги към небесните селения.
Иван Георгиев
