З а живота и делото на един позабравен български Божи служител с висок сан трябва повече да се разказва в наши дни. Става дума за архимандрит Методий Жерев - дългогодишен предстоятел на Руската църква в София „Св. Николай“, игумен на Рилския манастир от 1972 до 1976 г., блестящ богослов, проповедник и тълкувател на Библията. Именно по негово време са позлатени кубетата на черквата „Св. Николай“ в центъра на София. А колко точно от благородния метал отива за това, знаели само майсторът и духовникът.
Ковачевица
Бъдещият архимандрит е роден на 25 март 1909 година в неврокопското село Ковачевица със светското име Орфан Стоилов Жерев. В семейството на татко му Стоил и майка му Митра се раждат 10 деца, но 6 умират още като малки. Испански грип покосява две от тях в един ден. Достолепна възраст доживяват по-големите братя на Орфан - Стоян и Борис, както и сестра им Мария, по мъж Шумарева. Орфан завършва педагогическата гимназия в Неврокоп, след което Богословския факултет на Софийския университет. През 1934 г. приема монашество под името Методий. След като е ръкоположен за дякон, е изпратен за секретар на Рилската света обител. През есента на същата година приема ново послушание и става учител-възпитател в Софийската духовна семинария. Ръкоположен е за йеромонах от Неврокопски митрополит Борис , а от 1938 г. до 1944 г. е протосингел на Сливенската епархия. Въздигнат е за архимандрит през 1939 г. От 1944 до 1948 година е протосингел на митрополит Стефан Софийски.
Имидж
Доста интересен е московският му период, изпъстрен с доста предизвикателства. От 17 юли 1948 г. до 1950 г. дядо Методий е изпратен в Москва като официален представител на Българската православна църква (БПЦ) към Московската патриаршия. Със своя изряден външен вид - винаги чист, с изгладено расо, с лъснати обувки и поддържана брада, младият Божи служител привлича любопитните погледи на руските монахини, с което предизвиква завистта на руските духовници. Следва донос, набеждават го, че е „конте“, а това в Сталинска Москва не се прощава. Отзован е, преди да е изтекъл мандатът му като посланик на БПЦ. След връщането му в България дядо Методий отново е изпратен протосингел в Сливенската митрополия, после е възпитател в Духовната академия.
Подворие
От 1957 до 1972 година е предстоятел на руското православно подворие „Свети Николай Мирликийски“ в София, - т.нар. Руска църква. По негово време е подменена старата отоплителна система и храмът е свързан към градската топлофикация. През 1970 година куполите на църквата са изцяло позлатени.
Когато архимандрит Методий е предстоятел, няма енорийски съвет, нито ревизионна комисия, нито касиер-счетоводител. Духовникът управлява храма суверенно. Контролира и отговаря за изрядното състояние на финансите, като не се изкушава да открадне нито един лев, разказват клирици, посветени в делата му от онези години.В началото на 70-те години на миналия век Методий става игумен на Рилския манастир, а от 1976 до 1979 година ръководи културно-просветния отдел на Светия Синод.
Умира на 84-годишна възраст на 4 март 1993 година в София, където е погребан. Опелото е отслужено в храма „св. Неделя“ от Негово светейшество.тогавашният патриарх Максим, настоящият Неофит, тогава Русенски митрополит и покойният вече Неврокопски митрополит Натанаил.
Йоан Кронщадски
Освен златните кубета на столичната църква от неговото кратко земно време остава безценна църковна литература. Първата му книга „Отец Йоан Кронщадски 1829-1909” е издадена през 1957 г. С нея той запознава българските читатели с живота и делото на един от най-големите светци, чудотворци и просветители на православието от XIX век. Съчинението „Св. Йоан Кръстител” пише през 1971 г. Дядо Методий е автор и на брошурите „Отче наш. Беседи - изяснения на Господната молитва”, 1975 г., „За календарната реформа”, издадена през 2007 г.
През месец август 2012 г., за празника Успение на Св. Йоан Рилски, 18 август, излиза неотпечатваната дотогава повест жизнеописание на всебългарския чудотворец Йоан Рилски. Оказва се, че тя е написана през 1977 г., докато архимандрит Методий е в Рилския манастир. Книгата се издава по решение на Св. синод на БПЦ, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Максим. Aвторът разкрива изумителни подробности от живота, обетите и подвизаването на св. Иван. Без мелодраматизми и сладкодумни обяснения, характерни за негови съвременници, книгата непосредствено доближава до образа на светеца, правейки го близък и разбираем.
В края й е поместена и кратка биография за нейния автор, обичан, но позабравен, събрана по спомените на негови близки.
Кражбата
Името на този Божи служител все пак стана национално известно преди десетина години. Случайно или не, тогава се разгоря огромен скандал в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, а в ябълка на раздора се превърна една от може би най-ценните книги на дядо Методий - “Дванадесетте апостоли Христови и върховната власт в Църквата”. Професорът по богословие Румен Ваташки уличава в брутално плагиатство свой колега, който буквално преписва книгата. Представя я за своя монография, след което му дават титлата професор. Същата година проф. Ваташки преиздава със свои средства труда на дядо Методий, като документално с факсимилета сравнява и разобличава интелектуалната кражба.
Историкът и богослов проф. Румен Ваташки.
В предговора на преиздадената книга на архимандрит Методий проф. Ваташки пише следното: „Работейки по новата си монография „Българската православна църква и Вторият ватикански събор (1962-1965)”, през 2013 г. периодично ми се налагаше да правя справки в Централния държавен архив в София. В началото на октомври 2013 г., преглеждайки описа на Ф. 165, случайно открих книгата на архим. Методий Жерев, озаглавена „Цикъл от лекции от архим. Методий относно 12-те апостоли Христови и върховната власт в Църквата”, написана на пишеща машина (Ф. 165, оп. 12, а. е. 183, 218 л.). Фонд 165 е фондът на Комитета по въпросите на БПЦ и религиозните култове при Министерството на външните работи (днес Дирекция по вероизповеданията).
Книгата на дядо Методий, в която изяснява ролята на 12-те апостоли.
Книгата на дядо Методий постъпва в Държавния архив през 1971 г. Обработвана е доста години и на 16 ноември 1985 г. е официално заведена, така че от тази дата читателите имат достъп до нея.Върху една от първите страници на ръкописа с големи букви е отбелязано „Ценно”. Сигнатурата е IV/11/2/7/1/2. Още тогава заглавието ми се стори познато. Веднага, на секундата свързах заглавието на тази книга с излязлата през 2012 г. монография на Ангел Кръстев „Приматът в Църквата”. Поръчах архивната единица и я сравних с издадената книга на колегата А. Кръстев. Очакванията ми се оправдаха напълно. Авторската книга на архим. Методий Жерев е открадната изцяло от Ангел Кръстев и с нея през 2011 г. придобива академичната длъжност ПРОФЕСОР във ФХН на ШУ „Епископ Константин Преславски”.
Плагиатство
След това безпрецедентно плагиатство придобитото от А. Кръстев с измама звание „професор” е изпразнено от съдържание и никак не му подхожда. „Професорът” е гол, т.е. няма научна продукция. Тогава какъв професор е и по какво? Той официално се води „професор по догматическо богословие с история на православното учение...“ По-озадачаващото е, че още преди 10 години ръководството на Шуменския университет санкционира финансово проф. Румен Ваташки, защото е уронвал престижа на учебното заведение, разгласявайки чрез книга скандала.
Наскоро проф. Ваташки потвърди пред пишещия тези редове, че „колегата му „професор“ по-живо по-здраво се е пенсионирал с титлата си от Шуменския университет.
„Безспорно е, че книгата на архимандрит Методий „Дванадесетте апостоли Христови и върховната власт в Църквата”, която е написана на достъпен и разбираем език, е ценно богословско съчинение със свое запазено място в православната ни богословска наука и ще бъде в помощ на студенти, изучаващи богословие, свещеници и миряни.
Благодаря на Бога, че ми даде възможност, според волята Му, да открия в Централния държавен архив в София забравената книга на дядо Методий Жерев „Дванадесетте апостоли Христови и върховната власт в Църквата” и по този начин да възстановя една правда, „понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве” (Лук. 8:17).
И нека послужи за поучение на тези, които крадат чуждия труд! Амин!”
Громи водещата роля на Св. Петър и папата
Професор Румен Ваташки сподели, че с монасите от Руенския манастир подготвят преиздаването на цялата изплагиатствана книга „Дванадесетте апостоли Христови и върховната власт в Църквата“! Проф. Ваташки разяснява, че съчинението на архимандрит Методий е второто подобно изследване в българската богословска наука (наред с монографията на проф. Димитър Дюлгеров „Римският папа пред съда на Свещеното Писание и църковната история”. С., 1924 г. ).
Апостол означава посланик, пратеник. След като ги избира, Иисус Христос ги изпраща да благовестят Словото Божие, като им дава власт да лекуват болести, да прогонват бесове и да вършат всякакви чудеса с Неговото име. Това е началото и на йерархията в Църквата.
Отец Методий се спира и върху римокатолическия догмат за главенството и непогрешимостта на Римския първосвещеник. Прилагайки множество библейски доказателства, съвсем закономерно стига до извода, че няма никакви основания да смятаме, че папата е видим глава на Църквата, още повече, че се разминава с учението на древната църква.
Между Православната и Римокатолическата църква от векове се води спор по въпроса за така нареченото първенство на св. ап. Петър. Причината е различното тълкувание на определени библейски текстове. При изброяването на имената на дванадесетте апостоли името на Петър винаги стои на първо място, но никой упълномощен не е по-голям от упълномощилия го, т.е. от Господ Иисус Христос.
Според автора библейските текстове не трябва да се разглеждат поотделно, сами за себе си, след като по конкретен въпрос съществуват и други текстове, които дават нужната информация за него. Изхождайки от подобни позиции, римокатолическите богослови субективно представят понятията, от което се създава ненужна полемика. В лицето на дванадесетте апостоли ние откриваме един колектив от хора, всеки от които има еднаква власт с другите.
Отец Методий Жерев доказва, че Църквата е основана и изградена не върху апостол Петър, а върху Спасителя, Богочовека Иисуса Христа... Авторът правилно отбелязва, че днес имаме Църква Христова, а не Църква Петрова и Тяло Христово, а не тяло на когото и да било. Ако нямаше този пръв и основоположен камък, нямаше да има нито апостол Петър, нито Църква.
В подробния анализ на Свещеното Писание на Новия Завет никъде не се говори, че един от апостолите Христови е получил власт над останалите апостоли. Трите евангелски текста, въз основа на които католиците изграждат учението за първенство на апостол Петър по власт, не са убедителни и с нищо не се потвърждават в деянията на апостолската Църква. Текстът в евангелието на Йоан: „Паси Моите агънца, паси Моите овци” е просто възстановяване на Петър в апостолското му достойнство. Текстът на Лука: „Но Аз се молих за тебе да не оскъднее вярата ти и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си”, е само предсказание за падението на ап. Петър и покаянието му с поръчение, като се обърне, като се покае, с това именно да успокои смутените от падението му останали апостоли. В текста на Матея Спасителя поощрява апостол Петър за неговото изповедание, нарича го камък, върху който ще изгради Църквата Си, обещава да му даде ключовете на Царството Небесно и властта да връзва и развързва. В това отношение Петър няма никакво преимущество над другите. Спасителят обещава на всички и дава тая власт: да прощават или да не прощават, да отварят и затварят, да отключват и заключват. Също така Той обещава на всички да седнат на една трапеза заедно с него в Царството Небесно и на еднакви дванадесет престола, за да съдят заедно с Него дванадесетте колена Израилеви.
Ако Петър имаше едно действително първенство по власт, това щеше да бъде безспорно известно на всички апостоли на цялата Апостолска Църква, то щеше да бъде отразено в нейната история, така подробно описана в книгата „Деяния Апостолски”. Тогава в Писанието на Новия Завет нямаше да се спомене за равноправен апостолски колектив, в който влиза и Петър. Тогава Спасителят не би им казал: „Вие всички сте братя”.
Съвсем логично е и заключението, че твърдението на католическите богослови, че Христос трябва да има Свой видим заместник (викарий) на земята в лицето на папата, е богословски неиздържано.
Румен Жерев
