П етровият пост продължава и тази седмица до 29 юни, когато всички Христови църкви ще почитат паметта на първовърховните апостоли Петър и Павел. Свещеници коментираха, че за разлика от другите пости Петровите са по-леки с отказ само от млечни и месни храни. Във финалната си фаза те стават по-строги, но това не важи, ако празникът се падне в съботата или неделята, както е тази година, когато канонът позволява олио и вино.
През всичките дни се разрешава консумацията на риба (с изключение на сряда и петък). На вчерашния празник Св. Йоан Кръстител (Еньовден) също можеше да се хапват всички видове морски дарове. Противно на ширещото се мнение сред народа венчавките не са забранени категорично. Те се извършват по усмотрение на свещеника. Може би това се дължи на плаващия характер на поста, който всяка година е с различна продължителност (може да е и само два дни). Или на сезона лято, когато мнозина се прибират от чужбина само, за да се венчаят в родна България. Все пак е желателно сватбите сега да бъдат по-сдържани или с благотворителен елемент, тъй като т.нар. говеене освен до храната трябва да се свежда и до духовно въздържание и подвизи. От другата страна на везната стоят съветите на светите отци да не предприемаме прекалено тежък пост, в резултат на което или съвсем да изоставим въздържанието, или да се възгордеем. Защото разумният пост не изтощава, а носи лекота, съсредоточеност, трезвост, радост, чистота. Празникът в чест на светите Петър и Павел може да се каже, че е два дни: на 29 юни, когато се почита тяхната памет, и на 30-и – Събор на св. славни и всехвални 12 апостоли.
Призваният
Апостол Петър е брат на апостол Андрей, бил рибар от град Капернаум на брега на Галилейското езеро. Според евангелския разказ Христос повикал двамата братя да тръгнат след него и те го следвали до деня на Възнесението Му. Еврейското име на апостола било Симон, а името Петър, на гръцки „камък“, му било дадено от самия Исус Христос. След Възнесението Петър разпространявал християнството в Сирия, Кападокия, Галатия и Понт. Загива мъченически заради вярата си в Рим на 29 юни 67 г. заедно с апостол Павел. Според преданието поискал да бъде разпънат на кръста с главата надолу, защото не е равен на Христос.
Римокатолическата църква смята св. Петър за първия папа. Ето защо ватиканската базилика, в която се пазят мощите му, носи неговото име. Петровден е и държавен празник на папската държава, а на герба й са изобразени ключовете, символизиращи Църквата като пазител на вярата. С решение на българския Министерски съвет (№797
от 21 ноември 2024 година) католиците у нас имат право на платен или неплатен годишен отпуск за празника, считан за официален за тяхното вероизповедание.
Прогледналият
Св. Павел е единственият апостол, който не е от Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей и яростен гонител на християните. В книгата Деяния на светите апостоли се разказва, че на път за Дамаск имал видение, от което загубил зрението си, и чул Божия глас от небето. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностният разпространител на християнската вяра. Наречен е Апостол на езичниците. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания. Заради вярата си и за разлика от Петър, като римски гражданин бил обезглавен. В Новия завет на Библията са поместени 14 негови послания до християнските общности, в които са заложени основите на църковния живот.
Пазител
Светото предание за двамата апостоли се е пречупило по прелюбопитен начин в народната памет, където се считат за братя близнаци. Свети Петър е райски ключар и пазител на райската градина. Петровден се свързва още и с горещото лятно слънце, с умирането и възкръсването на всяка нова стопанска година и с легендата за доброволната жертва – тази, която винаги е била най-скъпа на Господа. Затова в някои краища на България празникът е започвал още от рано сутринта. Всички стопани отивали специално на нивите, хвърляли ситни камъчета и изричали молитви за плодородие и берекет.
През деня се е работело до обяд. Вярвало се е, че на този ден и свети Петър хваща сърпа. Следобед обаче не е трябвало да се върши никаква работа, за да е плодородна годината. При суша и до днес някъде се прави молебен за дъжд.
Пакостник
За другия брат близнак, свети Павел, се смята, че изпраща светкавиците, които подпалват снопите на нивата. Той може да предизвика и горски пожари, градушки и наводнения. Затова в Източва България той се отбелязва отделно на следващия ден, 30 юни. На Павловден не се работи, не се жъне и не се пали огън дори за приготвяне на храна, защото се смята, че „малък Павльо големи бели прави!“
Жертвата
На Петровден има обичай във всеки дом да се коли „петровско пиле“ – най-младият петел, в името на светеца и за здраве на всички. Пилешкият курбан се прави дори и да липсва именик вкъщи. На трапезата на Петровден се слага още задължително тиквеник, който на този ден се меси за пръв път през годината, погача, баница с масло и сирене.
В църквата се носят ябълки – петровки, за да се осветят, и след това се раздават заедно с част от „петровското пиле“ за здраве.
Рицари кръстили кутмача
На Петровата трапеза задължително се прави и обредното ястие „бял мъж“, или още кутмач, белмъш. Това е единственото ястие в българската традиция, което се приготвя от мъже. Според легендата група жетвари излезли рано на Петровден на нивата, но работата била много. Тогава при тях слязъл самият свети Петър, който грабнал сърпа и помогнал на жътварите. Станало време за обяд и всеки отворил бохчата си. Един от мъжете извади прясното овче сирене, но от жегата то се било разтопило. Жътварят се засрамил и не посмял да нагости светеца със сиренето. Свети Петър взел в ръце няколко житни класа, стрил ги, докато зърната станат на брашно. Поръсил с него сиренето, разбъркал и се получила вкусна бяла каша, която нашите предци нарекли „бял мъж“. Според други предания името му е дадено от кръстоносците, шетали по нашите земи. Като го опитали, те възкликнали: „Бел манж!“(„хубаво ядене“ на френски). Което нашенци превели като „бял мъж“.
