О т 1 август започва Богородичният пост.
През следващите две седмици вярващите молитвено се подготвят за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година на 6 август и 15 август. В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис. Венчавките в храмовете са абсолютно забранени идните две седмици, като дежурни изключения с митрополитска заповед почти не се допускат.
Предание
За разлика от други периоди на въздържание от светски удоволствия и храна във връзка с църковното предание, този се счита, че идва от времената още на светите апостоли. Противно на това обаче като установена канонична практика е въведен сравнително по-късно от другите три основни поста. В слово, произнесено около 450 година, папа Лъв Велики (440- 461). говори ясно за него:
„Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост – в Четиридесетница, за лятото е летният – в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният – в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският).“
Според църковните историци Богородичният пост обаче се налага бавно. В началото той бил разделен на два по-малки. Първият бил посветен на празника Преображение Господне, продължавал пет дни и разрешавал риба, яйца и млечни продукти. Дори на самия празник 6 август се допускала консумацията на месо от вярващите. След това обаче е имало по-строг пост в чест на Успението на Пресветата Богородица. Едва император Лъв VI Философ (866-912) повелил забрана за яденето на месо и на Преображение в цялата Византийска империя и така на практика свързал двата постни периода в един.
Спорове
Въпреки това Богородичният пост дълго бил оспорван и подлаган на съмнение. Византийският писател Никон Черногорец (1025-1105) през 1088 г. съобщава, че по негово време едни почитали Богородичния пост като законно установен и го спазвали. Други обаче смятали, че за него липсват канонични основания и следователно не е задължителен. Трети пък направо го отхвърляли и осъждали. Накрая Константинополският патриарх Николай ІІІ (1084-1111) свикал събор, който решил, че постът преди Успение Богородично не е задължителен нито за монасите, нито за християните.
Все пак дискусиите продължили с пълна пара през целия век. На свикания от Константинополския патриарх Лука Хрисоверг (1157-1170) през 1166 г. събор много епископи продължили да застъпват становището, че този пост е част от апостолския, тоест свързан е с празниците Петдесетница и Свети Дух.
До края на ХІІ век Богородичният пост на практика не е бил задължителен и в Александрийската църква. Споровете около него продължили столетия и станали причина за сравнително късното му окончателно вписване в църковните устави – едва през ХІV-ХV век.
Режим
Днес Богородичните Заговезни – 31 юли, са последният ден преди поста, когато е позволено да се яде „блажно“. Цялото семейство се събира около богата трапезата, на която централно място заема празничната погача. Традицията гласи питката да се разчупва от най-възрастния член на рода. Богородичният пост е по-лек в сравнение с останалите преди големите празници, но все пак и той налага определен режим. По-силно вярващите прекарват следващите три дни на хляб и вода. Понеделник, сряда и петък са наречени „сухи“ дни, защото тогава не трябва да се консумира готвена храна. Позволени са сурови или сушени плодове, зеленчуци, ядки, черен хляб.
Във вторник и четвъртък – варени без олио гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, също може да се консумира риба.
Превърна се в модерна диета
Постите в Православната църква са въведени, за да помогнат на вярващите да се усъвършенстват духовно. Да се покаят за лошите си дела, да ги анализират и чрез тайнствата изповед и причастие да получат прошка от Бога. Днес обаче мнозина възприемат постите като средство за отслабване, други пък постят „за здраве“. Настина постите може и да са здравословни, а може и да се отслабне от тях. Но техният смисъл съвсем не се състои в това, а в отказването от пороците и греховните наклонности, които всеки човек проявява в по-малка или по-голяма степен. Покаянието и молитвата са основните добродетели в това време. Защото, както свети отци отбелязват, ако човек не постигне покаяние, то напразно би лишавал тялото си. Но и обратното – парадирането с религиозното въздържание, също е противно Богу. Сам Христос съветва: „Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.“ (Мат. 6:16-18)
