Н а 27 юли почитаме паметта на светите Седмочисленици - братята Кирил и Методий и техните петима ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Църквата не е включила към тях другия ученик на свети Методий - Константин Преславски, защото не е канонизиран. Тяхната съдба е обвита в мистерия.
Азбуката
Святото дело на Седмочислениците започва през 856 г. в манастира „Полихрон“, на планината Малък Олимп (край днешна Бурса), чийто настоятел е свети Методий. Там той и брат му св. Кирил създават глаголицата – първата славянска азбука. През 863 г. по покана на княз Ростислав – владетеля на Великоморавия, Солунските братя се установяват в неговата столица Вишеград, където превеждат на славянски език евангелия, псалтири и други църковни книги. Още приживе обаче просветното дело на Кирил и Методий, макар и благословено от папа Адриан II, не е приемано еднозначно от светски и църковни власти във Великоморавия. То обърквало и плановете на немското духовенство да завземе църквата в тази славянска държава, съществувала през Средновековието в Централна Европа. Затова след смъртта на Методий (станал и архиепископ на Великоморавия) през 885 г. славянският език е изхвърлен от богослужението, а духовниците – ученици на Методий – отстранени от църквите.
Спасение
Най-приближените му ученици - Климент, Наум и Ангеларий, са затворени за кратко, след което са прогонени от Великоморавия и достигат до България. Тук са приети с почести от княз Борис I.
Той осигурява цялата подкрепа на държавата си за тяхното свещено дело. Създадени са две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за превеждане от гръцки на старобългарски на християнската книжнина. Скоро обаче Ангеларий, вече стар и болен, умира. Наум оглавява школата в Плиска, която е преместена в Преслав през 893 г. и става известна като Преславска книжовна школа.
Охрид
Съдбата е благосклонна и към Климент. През 886 г. той е изпратен да основе школа в югозападните български земи с център Охрид, известна като Охридска книжовна школа. В онези дни в негово подчинение са поставени дори местните административни и военни власти. Житието му разказва, че за 7 години лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Към него през 903 г. се присъединява и Наум. Когато той умира през 910 г., Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира „Свети Пантелеймон“.
Мощи
Свети Климент умира на 27 юли 916 г. Погребан е в притвора на „неговата“ манастирска църква „Свети Пантелеймон“ („Стари Свети Климент“). Част от мощите на светеца днес се съхраняват и в новопостроената в Пловдив църква „Свети Климент Охридски“. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран.
Робство
Много по-неясна и спорна и до днес е съдбата на другите двама Седмочисленици – Сава и Горазд. Смята се, че те са сред тези 200 по-млади духовници, които са арестувани заради клеветата, че подготвят бунт срещу Святополк – княза на Великоморавия. След това е отведен във Венеция, където е продаден в робство. За щастие там заедно с другите духовници са разпознати и закупени от един византийски сановник, който ги изпраща при император Васалий I. В крайна сметка Василевсът им връща свободата и ги оставя на служба към Константинополската патриаршия, но някои решават да заминат за България. Сред тях вероятно е бил и Константин Преславски.
Реванш
Има обаче и друга версия за съдбата на Горазд. Някои изследователи смятат, че след като немският епископ Викхинг напуска Великоморавия през 891 г. заради войната между Великоморавия и Германия, новият княз Моймир II го назначава на негово място. А когато в 906 г. Великоморавия загива под ударите на маджарите, Горазд се спасява или в България, или в Чехия. Съществуват дори податки, че Горазд е станал първи епископ на Краков, намиращ се до 906 г. в пределите на Великоморавия. Неговият гроб, както и тези на Методий, Сава и Ангеларий, е все още в неизвестност. За св. Кирил се знае, че е бил положен в базиликата „Сан Клементе“ в Рим, но от мощите му там не е останало почти нищо. Мощите на св. Наум също се издирват в основания от него манастир край Охридското езеро.
По волята на Бога най-много мощи са запазени от бащата на кирилицата - св. Климент. Те са пръснати из три държави - България, Северна Македония и Гърция.
Икона в Берат променя историята
Още през XIX век руският историк Виктор Григорович (1815-1876) сензационно твърди в записките си, че е видял храм и манастир на свети Горазд близко до град Берат в Албания, където според неговите думи мощите на светеца почиват все още неоткрити. През 2010 г. проф. Божидар Димитров посещава града и открива в църквата „Успение Богородично“ икона на свети Седмочисленици от 1547 г. На нея е изобразена църквата, в чийто двор лежат в ковчези Ангеларий и Горазд. Според покойния историк това e символ, че там са служили, там са починали и там са погребани двамата апостоли на словото и вярата. Тази хипотеза противоречи на общото мнение, че Ангеларий е починал в Плиска скоро след пристигането си в българските земи.
Константин Събчев
