0

Н а Тринадесетата Неделя след Неделя подир Въздвижението на Честния кръст Христов, която тази година се пада на 26 ноември, в храмовете се чете притчата за младия богат юдей, който попитал Иисус как да спаси душата си. Ето какво разказва Свети Евангелист Лука:

Писанието

И някой си началник Го попита: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?

А Иисус му отвърна: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един Бог.

Знаеш заповедите: „Не убивай“; „Не кради“; „Не лъжесвидетелствай“; „Почитай баща си и майка си“.

А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

Иисус, като го чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай.

И той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат.

И Иисус, като го видя, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси?

Той отговори: Невъзможното за човеците е възможно за Бога (Лук. 18:18-27).

Тълкуванието

Като чул думите Господни, младият юдей смутено Му обърнал гръб и си отишъл натъжен. Според духовници този мъж бил така привързан към богатството си и грижите за него, че не си представял живота по друг начин освен като големец. Но Христос не казва, че ако богатството ти е честно спечелено, е грях и че богатите няма да влязат в Царството Божие, а само че ще влязат трудно. И го пояснява по достъпен за всички тогавашни жители на Йерусалим начин. Той дал за пример малката ниска порта в стената на Йерусалим, която носила името „Иглени уши” . През тази врата пастирите прибирали агнетата си и дребния добитък, но тя се използвала и в случаи, когато някой керван с камили замръкнел пред вече залостените градски порти. На закъснелите се давало възможност да снемат товара от камилите, които на свой ред трябвало да пропълзят, подтиквани от стопаните си бавно и трудно на колене през ниската порта. А вероятно това е визирал и Божият син, че ако и богатите се „разтоварят“ от зависимостта си към богатството, както камилите от товара си, ще имат възможност да пропълзят през тясната порта на собственото си спасение.

Тази максима е валидна и днес, изтъкват свещеници в проповедите си из родните храмове. Пътят, по който християните вървят, всъщност е път към вечен живот. Път, чиито врата ще се отворят на Съдния ден Господен. А там на този съд, който е наречен Страшен, ще бъдат разкрити всичките ни земни дела и скрити помисли.

Памет

Светите Отци говорят, че съществува памет на сърцето, памет, която записва целия ни живот отвън и отвътре. На Христовия съд написаното в душите ни ще се види така, както си е, а не както ние си го представяме. Дори и добродетелите си там ще видим лицемерни, задействани от жажда за по-почетно място на светската трапеза. Светът е пълен с противоречия и хората живеят в тях. Човешкият живот е низ от задачи, и то повечето неразрешени. Вече 8000 години се явяват множество философски доктрини и всяка от тях разглежда въпросите от свое становище и гледна точка. Но всеки въпрос би трябвало да се изяснява от гледището на цялото човечество като един общ организъм. Човекът като клетка от този организъм би трябвало да знае мястото и ролята си в него и да не се отделя самоволно. Но всеки човек иска да живее, и то да живее добре. Всички искат да намерят смисъла на живота.

Общение

Тълкуватели на Библията отбелязват, че на тези въпроси Иисус Христос отговаря с няколко думи: Смисълът на живота се заключава в общението с Господ Бог Вседържител, Който е носител на всичко истинско в света, както и на Вечния живот в Неговото царство. Вярващият човек осъзнава, че съществува Божият промисъл за света, който има грижа и за най-малките живи същества.

Да бъдем благодарни и в бедността

Днес все по-трудно може да се убеди невярващия човек, че има Бог, който е създал Вселената и промисля ежеминутно за всичко случващо се в нея. Тук идва и Христовото учение, което наставлява, да не се отчайваме, и в скърбите си да бъдем радостни, и дори в бедността си да бъдем благодарни. Защото какво по-голямо богатство от това да знаем, че никой не ни преследва, и никой не ни завижда. Свети Апостол Павел е казал: “Наръчвай на богатите в тоя свят, да не мислят високо за себе си, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на живия Бог, Който ни дава всичко в изобилие за наслада да вършат добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри и общителни, като по този начин си събират съкровище - добра основа за бъдещето, за да постигнат вечен живот. “(І Тим. 6:17-19) И нека затова да не забравяме, че Денят на последното ни земно странстване идва и няма да ни отмине.