Н а 3-ти ноември Българската православна църква почита паметта на знаменития иконописец и храмостроител преподобни Пимен Зографски. На този ден своя празник честват и българските художници.
Светията се е родил в София около 1540 г. Малкият Пимен дошъл на бял свят след продължителните молитви на неговите родители, които нямали потомство. Майка му се удостоила да види насън Света Богородица в бяло облекло, обкръжена от множество монаси. Божията майка й обещала, че ще я дари със син.
Кръщение
Той наистина се появил в деня на Светите апостoли Петър и Павел. Отрокът в Свето Кръщение бил наречен Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и Свето Писание при техния духовник йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква "Св. Великомъченик Георги". След смъртта на родителите умрял и наставникът на младия Павел. На четиридесетия ден след смъртта си той се явил на своя ученик и го посъветвал да отиде в Зографския манастир в Атон. Там го подстригали в монашество с името Пимен. Младият монах така бързо преуспявал в монашеските добродетели, че братята започнали да го наричат младия авва (отец).
Чудеса
Веднъж завистници хвърлили дрехата му в огъня, но тя вместо да изгори, получило се обратното – буйният пламък угаснал. Посрамени от това, завистниците прекратили злобата си.
Когато навършил 30 години, монах Пимен – против волята му – бил ръкоположен за йеромонах от Воденския епископ Памфилий, по народност българин. Преподобни Пимен служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва: излекувал един бесноват брат и спасил живота на друг монах, ухапан от отровна змия.
За да не се възгордее от голямата почит, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да излезе от манастира и да се предаде на уединен живот. Веднъж в присъствието на двама манастирски братя избухнал пожар в гората и дошъл до колибата на преподобния, но щом той се помолил, паднал пороен дъжд и загасил стихийния пожар.
Мисия
Когато Пимен бил на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва небесният покровител на Зографската обител Свети Георги Победоносец. Той му съобщил Божията воля да стане духовен водач на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири. Тогава праведникът се завърнал в България, като със себе си взел своя ученик Памфилий, който по-късно написал житието му.
В продължение на много години Пимен Зографски обиколил цяла България. Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел много чудеса, строил и ремонтирал храмове. В Доростолската епархия с молитвата си дарил зрение на един слепороден, когото впоследствие по негово желание подстригал в монашество.
Зограф
Праведникът-чудотворец построил или обновил около 300 църкви и 15 манастири, като собственоръчно ги украсявал със стенопис. Между тях са Черепишкият манастир във Врачанска епархия и Суходолският манастир (тогава) във Видинската епархия.
Смята се също, че стенописите в Планиничкия манастир „Свети Никола“ в Западните покрайнини, в землището на село Бугарска Планиница, Царибродско, са също дело на Пимен Зограф и неговите ученици. Стенописите в манастирската черква в Курило край София също се смятат за негово дело. Пимен Зографски е работил много из Западните покрайнини и като преписвач и миниатюрист.
Мощите му днес са в Сърбия
Към края на живота си преподобният Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, за да предаде тялото си там на земята. Скоро заболял тежко, предал на манастирските братя своето последно отеческо благословение, причастил се със светите Тайни Христови и починал на 3 ноември 1620 г. Преди смъртта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса.
Впоследствие разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир открили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своята обител, където трябва да почиват и досега. Този манастир някога се намирал в пределите на българската Видинска епархия, но сега се намира в района на сръбските градове Зайчар и Княжевац.
Кога Свети Пимен Зографски (Софийски) е канонизиран не е известно.
