В днешната сряда (26 февруари) се почита у нас паметта на св. Серафим Софийски Чудотворец. Извън политисторическите дискусии, които дежурно вървят около личността му, за мнозина от вярващите е безспорно, че владиката е духовен пастир, достоен за следване. Защото в очите на света това, което е справедливо и правилно, в очите на Бога често не е, както и обратното.
Свидетелства
За архиепископа вече има събрани доста свидетелства за това как е правил чудеса още приживе в България, за които малко се знае. Лекувал е с молитва и е пророкувал. А когато казвал някое предсказание, се изразявал така: „Говори се, че“, след което предупреждавал съответния човек. Ето какво пише в спомените си архимандрит Александър, живял на младини в София и помагал на владиката:
„Целият му живот бе изпълнен с чудеса и заради голямото му смирение Бог му бе дал още и дара на прозорливостта. Нищо не можеше да остане тайно от него. Излъчваше толкова много любов, че с нея би стоплил всичките си ближни. Молитвата му бе топла, простичка, възлизаща от самото му сърце и нерядко получаваща чудесен отговор от небето“.
В средата на миналия век духовникът, чието рождено име е Костадин, ходил да се черкува в т.нар. руска черква „Св. Николай“ в центъра на столицата. Веднъж след служба се приближил да целуне десницата на владика Серафим, а той се обърнал към него по име без двамата да се познават. След това го помолил да идва като иподякон и да му помага в храма.
Крипта
В наши дни студенти ходят в криптата, където са мощите на св. Серафим, да му се молят за сполука преди тежки изпити. Даже едно момче разказваше, че го е видял в цял ръст, след като се помолил върху саркофага му. През 1993 г. майка плаче от радост, че светията е помогнал на дъщеря й, като й е свалил температурата, за да се яви на изпита по литература в близкия Софийски университет. Там тя изкарала отличен. По повод тези посмъртни чудеса архимандритът свидетелства, че Серафим е помагал за това още приживе. Когато самият Коста завършвал обучението си, имало един професор, който делял студентите на свои и чужди. Той попаднал във втората група. „Преди изпита отидох рано при владиката да му споделя опасенията си. Той поиска конспекта и с червен молив отбеляза 5 въпроса. После се помоли и каза, че ще ми се падне един от тях, затова трябва много хубаво да ги науча. На следващия ден отидох на изпита и като изтеглих билета, видях, че в него бяха тези въпроси, които ме беше благословил да науча владика Серафим“, разказва родният клирик.
Тиф
Скоро той се разболял тежко от коремен тиф. Лекарите предупредили родителите му да са готови, защото краят на сина им е близо. По това време болният младеж е посетен от една мирянка. Като видяла тежкото му състояние, веднага изтичала при владиката. „Серафим попитал колко градуса ми е температурата и като узнал, че вече е стигнала до 40, помолил се пред иконостаса и сетне задочно ме благословил да спадне до 37,2. До вечерта температурата спадна и вече не се покачи“, пише в спомените си архимандритът.
Пристигане
Свети Серафим Соболев пристига в България в сложно време, след Първата световна война, при настъпващ атеистичен режим в Русия. През 1921 г. с решение на руското Висше църковно управление зад граница е назначен за предстоятел на храма „Св. Николай Чудотворец“ към руското посолство в българската столица. Постепенно около храма се създава център за хилядите бежанци. Някои от тях са част от армията на белогвардейския генерал Врангел, прокудени от съветския режим. В онези дни българската държава и църква помагат всячески на имигрантите. Позволява се техни свещеници да обслужват храмовете на Шипка и в Стара Загора.
Отношения
През 1934 година обаче правителството на Кимон Георгиев установява дипломатически отношения със Съветския съюз. Две години по-късно владика Серафим е изгонен от Руската църква по настояване на съветските власти и Сталин. Българската църква не оставя руската диаспора без божи дом, като й предоставя храма на св. Николай на улица „Цар Калоян“ срещу Софийската митрополия. Руските монаси от Шипка и Ямбол пък са прехвърлени в Кокалянския манастир край София. Там се мести и архиепископ Серафим. Като реликва в манастира днес се пази камъкът, върху който той е стоял на колене и се е молил.
Покрив
През 1944 г. по време на съюзническите бомбардировки над столицата пострадва и храмът „Св. Николай Чудотворец“ - рухва покривът, унищожено е южното крило и част от стенописите. Другата църква на св. Николай на ул. „Цар Калоян“ също е съборена почти до основи. Въпреки че положението в София е критично, по инициатива на бъдещия светия духовници започват да събират помощи за гладуващи монаси на Света гора. Тогава архимандрит Александър заедно с един йеромонах отиват в Рилския манастир. „Там имаше много софиянци, принудени от бомбардировките да търсят прибежище в спасителния български Сион. Повечето от тях бяха наши лично познати и щедро се отзоваха на призива ни за помощ. Събрахме около 14 000 лева“, спомня си Александър, който тогава все още е бил йеродякон. Тръгнали към Кокалянския манастир, където бил владиката, за да му предадат парите. „Намерих го да пише на една полянка край обителта. Погледна ме ласкаво и каза: А, донесъл си парите за Света гора?“. И назова точната сума...“.
През 1944 г. младежът поискал да отиде за няколко дни в столицата и писал писмо до своя старец за благословение. Той разрешил, но предупредил да се върне до средата на март. „Защото говорят, че тогава ще има голяма бомбардировка“. Така се спасил от адския огън със стотици бомби, изсипали се над София и околните села между 16 и 17 март.
Получава писма на небето
До ден днешен гробницата на владиката е непресъхващ извор на изцеления и утешения. Вярващи пишат писма, изричат ги с молитва на гроба му, след което ги пъхат в символичната пощенска кутия на светеца, сложена отстрани.
Владика Серафим умира на 26 февруари 1950 г. Няколко месеца по-рано казва на всеослушание, че краят му е близо. Духовните му чада го питали какво ще правят без него.
- Стане ли ви тежко, напишете ми писмо! - отговорил той.
- Но нима може да се изпращат писма на небето? - зачудили се околните.
- Напишете ми писмо и го оставете на гроба. Ако получа милост от Господа, ще ви утеша и ще ви помогна.
Любомир Старидолски
