Н а 11 юли Православната църква чества чудото с мощите на света Евфимия Всехвална по време на IV Халкидонски събор през 451 г.
Изтезания
Тя била дъщеря на благородни родители в град Халкидон. Управителят на Халкидон, Приск, заповядал от името на император Диоклетиан да се съберат всички жители на града и да принесат жертва в храма на Арес. Приск наредил да се следи дали някой не се е възпротивил на заповедта му. Съобщили му, че такива противници били християните. Той издал заповед те да бъдат издирени и доведени пред него, за да бъдат наказани. Слугите на управителя заловили 49 души християни, които извършвали тайно богослужение, арестували ги и ги завели при управителя. Между тях се намирала нежната и красива девойка Евфимия. Приск я забелязал, отделил я от групата, която отминала за мъчения в затвора, и пуснал в ход всички ласкателни обещания, за да плени девическото й сърце. Мъченицата решително заявила, че не иска земните наслади, а се надява на Христос, който не ще я остави. Тогава управителят заповядал да приготвят колело за мъчение, на което били набодени остри ножове. Слугите му привързали към него светата девица. Когато започнали да го въртят, колелото спряло внезапно.
Лъвовете не докосват мъченицата Евфимия. Стенопис от храма в Ровине, Хърватия.
Мъчителите паднали на земята, а напълно невредима, Евфимия застанала пред мъчителя. Управителят счел чудото за магьосничество и заповядал да хвърлят девойката в нагорещена пещ. Двамата войници, които трябвало да я хвърлят в огъня, видели в пещта дивно явление: вътре два ангела разпръснали пламъка, за да не докосне той тялото на мъченицата. Уплашени, те отказали да изпълнят заповедта на управителя, дори ако той нареди да им бъдат отсечени главите. Разярен, Приск заповядал тия двама войници също да бъдат пратени в затвора, а на други двама наредил да хвърлят девойката в пламтящата пещ. Но когато те опитали да го сторят, от пещта излязъл силен пламък, който ги изгорил. Ужасени, другите войници избягали, а мъченицата излязла невредима из пламъците. Управителят вече не знаел какво да стори със светата изповедница и заповядал да я хвърлят на зверовете в цирка. Но от пуснатите срещу нея животни само една мечка я ухапала леко за крака. Чут бил глас от небето, който призовавал великомъченицата към блаженство с праведните. Там тя предала душата си на Господа. Това станало на 16 септември 304 г .Родителите на Евфимия взели тялото й и го погребали близо до града. По-късно цар Константин Велики построил там прекрасен храм на нейно име.
Съборът
Именно в него се събрали шестстотин и трийсет свети отци през 451 г. Това бил IV Вселенски събор, който трябвало да осъди ереста на цариградския архимандрит Евтихий. Той твърдял, че Господ, сливайки божественото и човешкото естество, е отнел човешкото от Христос.
Света Евфимия съобщава волята на Бога на Четвъртия Вселенски събор.
Те щели да заседават в църквата на света великомъченица Евфимия. В нея почивали мощите й, които били източник на дивни и велики чудеса. Всяка година в деня, в който тя пострадала за Христа, от тях изтичала кръв. Никакво земно миро не можело да се сравнява с нея: тя превъзхождала всички аромати и изцелявала всякакви болести.
Божи съд
На събора между правоверните и еретиците произлезли много спорове и несъгласия, понеже зловерните изобщо не искали да приемат православното учение. Тогава цариградският патриарх Анатолий предложил: „Нека напишем на свитък изповеданието на вярата си, ще ги сложим в гроба при честните мощи на света Евфимия и ще се молим на Бога да ни открие чрез Своята угодница кое е правилното изповедание.“
Всички приели предложението и три дни постили и се молили. На четвъртия ден целият събор начело с императора дошъл на гроба на светицата. Махнали печата, отворили гроба и видели, че светата великомъченица държи свитъка на правоверните в дясната си ръка, а свитъкът на еретиците лежал в краката й. Тутакси обявили православната вяра за утвърдена от Бога, който възвестил това чрез светата великомъченица. Мнозина от еретиците, като видели чудото, се обърнали към православието, а непреклонните били лишени от сан и изпратени на заточение. Оттогава в памет на славното чудо, станало по време на събора, започнали да изобразяват света великомъченица Евфимия със свитък в дясната ръка.
Саркофагът й устоява на огъня
При управлението на Ираклий (610- 641 г.) персите нахлули в Мала Азия и опустошили Халкидон. Влезли и в църквата на светата великомъченица, понечили да отворят саркофага, но не могли. Тогава натрупали около него купища дърва и ги подпалили, надявайки се, че от високата температура мраморът ще се напука. Всичко се превърнало в пепел, но саркофагът останал непокътнат. След оттеглянето на персите императорът решил да пренесат в Цариград мощите на светата великомъченица. Била построена църква, подобна на халкидонската, в която пренесли саркофага със светите мощи. Край него продължавали да стават чудеса и целебната кръв продължавала да изтича в обичайното време.
