В секи християнски народ, все едно дали на Изток или на Запад, в Европа или в Америка, си има своя национален светец покровител. За нас това е свети Иван Рилски, а за милионите ирландци по света небесен покровител е свети Патрик. Или Пади, както го наричаха на своя диалект, докато го почитаха тази седмица (на 17 март).
Реликва
Единственото изображение у нас, а и въобще на Балканите на този светия се намира в Мъглижкия манастир „Св. Николай Чудотворец”, където нерядко идват ирландци на поклонение.
Зограф
Нетрадиционната за нашите ширини фреска е дело на сподвижника на Васил Левски, зографа Пеньо Илиев Стефанов (1839-1913). Той е учил при дебърския майстор Антон Дебралията и през 1860 година получава първата си майсторска задача. Вече в напреднала възраст, през 1909 г. Пеньо приема да направи стенописи и в Мъглижкия манастир. Средствата са осигурени от ирландеца Пиърс О 'Махони, депутат в британския парламент и съратник на Уилям Гладстон, който съгражда в София приют за 32 българчета – сираци от останалата поробена Македония. А стенописът на покровителя на Ирландия е станал дважди по-уникален, защото на него св. Патрик е изобразен заедно с братята просветители Кирил и Методий - вдясно от тях, със задължителния си вълшебен жезъл. И до днес тази творба на калоферския гений продължава да бъде обект на интерес не само на поклонници, но и на изследователи теолози.
Интересно е, че около самата обител се наблюдават невероятни съвпадения – тя се свързва със западното християнство и с децата, които на Запад много обичат деня на светеца.
Цар Калоян
Според преданието манастирът бил основан от цар Калоян (1197 – 1207) през 1197 г. след победата му над кръстоносците в битката край Мъглиж. За да се помни победата, царят дарил средства за построяване на манастир.
През XVI век манастирът е посетен от немския пътешественик Герлах, който се възхитил не само от красотата му, но и от нивото на образование в тукашното килийно училище.
Предполагаемият гроб на свети Патрик в гр. Даунпатрик, Северна Ирландия.
В приписка в полето на четвероевангелие от 1572 г. е описан драматичен епизод от живота на манастира. На 13 януари 1623 г. еничарският предводител Склав дошъл да събира кръвен данък, един от най-жестоките данъци на поробените народи в Османската империя. Според хроникьори от района събрали 8013 деца. Някои от местните успели да скрият мъжките си рожби в обителта. Монасите не ги издали и за назидание били изклани. Така загинали монасите Гервасий, Анастасий, Богослов и Стефан, но децата били спасени.
Плен
Няма точни данни за годините на раждането и смъртта на Божия угодник, но изследователи отбелязват, че не е бил ирландец. Живял е доста преди разделението на Христовата църква на Източна и Западна през V век и е роден в Британия в края на римското присъствие там. На 14 (или 16) години е отвлечен от ирландски пирати. В продължение на шест години е роб и дотогава, както сам признава в изповедта си, не е бил истински християнин. Докато е в плен, започва да намира утеха в молитвите си, пречиства се от греховете си и става искрено вярващ. В отговор на горещите си молби една нощ чува глас, съобщаващ му, че вече може да се прибере у дома и че в пристанището го чака кораб, който да го отведе. Бягайки от господаря си, Патрик изминава близо 200 километра пеша. На пристана тъкмо кораб се готвел да вдигне котва. Примолил се на капитана и той го качил. Заедно с моряците прекарва три дни в морето. После следват още 28 в "пустинята", някъде из земите на Острова. По това време изнемощелите му спътници стават свидетели на първото чудо, измолено от него. Срещат стадо диви свине и уловът им помага да възвърнат силите си.
Мисия
След завръщането си на родна земя Патрик се замонашва и постъпва в манастира в Оксер, днешна Франция, където изучава основополагащите трудове на християнството. През 432 г. получава видение, в което хора от Ирландия го молят да се върне и да донесе светлината на божието слово в страната им. Подчинява се, защото възприема това като Божия повеля. Така се завръща в Ирландия като мисионер с благословията на папата.
Света Троица
Според ирландския фолклор той използвал трилистна детелина, за да обясни светата Троица.
Светията извършил още много добри дела и чудеса, но най-голямото от тях е, че е прогонил от острова змиите с епископския си жезъл. Според легендата останала една-единствена змия, която се оказала много хитра и смела. Светителят обаче измислил как да се отърве и от нея – оставил на тревата красива дървена кутия и поканил змията да влезе вътре.
Светецът обяснил с детелината смисъла на Светата Троица.
Влечугото настоявало, че не може да се побере там. Спорът се разгорещил и змията решила да докаже правотата си, като се напъхала в кутията. Тогава монахът затворил капака и хвърлил кутията в морето.
През 1631 г. папа Урбан VIII обявява 17 март за ден на почитание на свети Патрик. Религиозният празник се превръща в национален, а през 1931 г. се провежда и първият парад.
Мъгла уплашила Мехмед II
Че Мъглижката обител закриля целия район, се знае от векове. Именно невидима ръка тук е спряла похода на султан Мехмед II.
През 1454 година след превземането на Цариград той се втурнал към Сърбия. В Пловдив случайно чул, че в тукашното Туловско поле има оцеляла българска войска, която решил да довърши. Това обаче били мирни хора, скрили се от Чирпан, Велта, Стара Загора и Сливен. Когато нашествениците навлезли в гората, изведнъж паднала гъста мъгла. Турците чували много гласове и помислили, че насреща им има голяма войска.
Мъглижкият манастир Св. Николай.
Други мислели, че това са призрачни създания. В крайна сметка решили да се оттеглят. Местните прославили Бога и св. Николай, а оттогава нарекли населеното място Мъглиж. На 2 километра от него се намира и приказният манастир. Той е свързан и с националноосвободителното движение. През 1835 г там е заточен игуменът на Плаковския манастир – йеромонах Сергий, заради участието му във Велчова завера. През 1866-1870 г. игумен е поп Харитон.
Давят детелината в бира за късмет
Според традицията детелината - символ на светеца, се носи на ревера или шапката. Мнозина я поставят в последната чаша бира за вечерта, наричана “давене на детелината”. Когато бъде изпита, детелината се взима от нея и се хвърля за късмет през рамо или се изяжда.
Днес около 44 милиона (според други изследователи - двойно повече) американци имат ирландски произход. А ирландските потомци по целия свят са над 100 милиона (включително и отчасти такива), което е в много пъти повече от населението на Република Ейре (около 4,6 млн.). Затова на 17 март навсякъде, където им хора с ирландска кръв, се провеждат манифестации със зелено -бяло оранжевите знамена и трилистната детелина. Празнуващите са облечени в зелено или са поне със зелени шапки, защото носенето на зелени дрехи, яденето на зелена храна и пиенето на зелена бира се свързват с детелината на свети Патрик.
