С вети свещеномъченик Симеон (Стефан) Самоковски и Софийски се чества на 21 август. Той е един от 9-те софийски светци. Участва в заговор срещу султана и поробителите, а за това му деяние и за нежеланието му да се откаже от вярата си претърпява големи мъчения и гибел.
Дупница
Светското име на Симеон Самоковски е Симеон Попович. Мястото и датата на раждане са неизвестни. Знае се, че става Самоковски митрополит на 28 август 1734 г. веднага след смъртта на своя предшественик митрополит Ефрем ( 28 август 1734 г.). В Самоков по това време се служи единствено в малката средновековна Бельова църква, затова поради липса на голям храм в града фактическото седалище на митрополит Симеон е в Дупница - голям град и търговски център, съществувал още от XIV-XV век по свидетелства на пътешественици, споменава се и в Лондонското евангелие.
Войни
Историческата обстановка през първата половина на XVIII век се характеризира с масирано турско насилие над българското население и особено над българското духовенство. Османската империя воюва на два фронта - с Руската и с Австрийската империя. Моментът на слабост у поробителя е много добре усетен от родния елит. Именно по това време приблизително започва организирана съпротива срещу турците в Самоковска митрополия. Център на заверата става Долнолозенският манастир „Свети Спас“, а ръководител и главен инициатор - митрополит Симеон Самоковски. Той е подкрепян от висши духовници воглаве със сръбско-българския Ипекски патриарх Арсений ІV, в чийто диоцез тогава влиза Самоковска епархия.
Така родолюбивият митрополит става предводител на един заговор срещу османската власт, известен като Въстание на архиереите в Софийско и Самоковско.
Шпиони
Турците обаче имат шпиони навсякъде. Те узнават за съзаклятието и в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, командващ турските войски на австрийския фронт, като превантивна репресивна мярка са избити към 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села. Към 20 юли митрополитският дом е разбит и ограбен, владиката е вързан от турците в Дупница, окован и хвърлен в тъмница, където тежко е измъчван 23 дни.
Към 18 август митрополитът, с изтръгната брада и коса, целият в кръв и рани, във вериги, с железни гюлета на краката е докаран в София. Затворен е в турските казарми, където по-късно в близост бива хвърлен и Васил Левски. Там е измъчван и насилван да се потурчи в продължение на още три дни. След показана твърдост е съден като главен организатор и водач на заверата срещу султана. На 21 август 1737 г. по заповед на Али паша е обесен зад църквата "Света София", където след години е вдигната и бесилката на Левски.
Знамения
Има много преписки за чудото, станало при обесването му - първо бесилката се счупила, после въжето се скъсало, но го бесили трети път и той издъхнал. Висял три дни на въжето, докато то отново се скъсало. Страхувайки се от преклонението и упованието в още един български герой и софийски светец мъченик, Али паша забранил Симеон да бъде погребан в София. Затова тялото му без много шум е пренесено в Самоков.
Знаменията обаче продължават и в наши дни. През 1994 г. мощите на светеца са намерени в Бельова църква. Тогава при разкопки археологът Веселин Хаджиангелов открива в притвора, вляво зад вратата гроба с останки от костите му. Там са намерени заровени евангелието на владиката, митрополитският жезъл и златотъканите архиерейски одежди.
Откритите мощи на Св. Симеон Самоковски.
След 2000 г. митрополит Симеон Самоковски е канонизиран като мъченик за вярата. Той е тачен, а днес и прогласен за покровител на град Самоков. Датата на обесването му, 21 август, се отбелязва с почести и е обявена за ден на града.
Имал красив почерк
Известна е и еднa саморъчно оставена от св. Симеон Самоковски бележка в ръкопис на Рилския манастир. Тя съобщаваща за неговото посещение там. Написана е на хубав български език с красив стилно обработен почерк и подпис, свидетелстващи за един високограмотен българин и архиерей.
Образът му за пръв път е рисуван на стенопис от самоковския зограф Никола Образописов през 70-те години на XIX век.
Любомир Старидолски
